Сава Тонков работил във “Форд” на поточна линия, но напуска, за да се върне в България

Сава Митев Тонков е роден в село Дичин през 1880 г. Селището води началото на своята история още от римско време. През землището е преминавал водопроводният канал, който е снабдявал с вода античния римски град Никополис ад Иструм. По време на османското нашествие на мястото на днешното населено място се заселват 10 български рода, бягащи от зверствата на турците в Южна България. През 15 век се срещат първи писмени данни за съществуването на селото, отбелязани в регистрите на Османската империя. По време на героичните борби за освобождение на българския народ от турско иго от селото били избрани 15 души, които да се включат в четата на Бачо Киро. Измежду тях бил и един от братята на бащата на Сава Митев Тонков – Тодор Тонков, който загива в героичната битка при Дряновския манастир.
Сава Тонков има щастието да се роди в свободна България. Семейството му не е богато, но изкарва честно прехраната си с труд – обработвайки земя и припечелвайки от занимание с различни занаяти. Подобен е поминъкът на повечето хора, живеещи по онова време в с. Дичин. В началото на ХХ век се появява нова тенденция. Много българи избират да потърсят препитание в чужбина. Една от причините за това е, че селяните, особено тези в балканските райони, срещат повече икономически трудности и се сблъскват с несгоди и недоимък. Много от тези хора отправят поглед към Америка. Този първоначален тласък се усилва, след Балканските войни и с началото на Първата световна война. В района на Централна Северна България действат представители на специални агенции за набиране на работници в чужбина. Хиляди българи, преди всичко от планинските райони, поради липса на достатъчно земя за препитание поемат към Съединените щати, които по това време изживяват индустриален и икономически подем. Има сведения за общо 10 човека от с. Дичин, които избират да заминат през океана и да работят в Америка.
Сава Тонков решава да тръгне за САЩ в края на 20-те години на ХХ век. Според спомени на негови близки, той отпътува за Америка някъде през 1928-1929 г. Отново по спомени на наследниците му, живеещи днес във В. Търново, той е пътувал с кораб 40 дена. По онова време билетът за пътуване до САЩ с кораб през океана е струвал 600 лв. Самият Сава Тонков е искал да замине доста по-рано, но не е успявал да събере пари за билет.
Не е съвсем сигурно от кое пристанище е потеглила групата българи, в която е успял да се включи Сава Тонков. Възможно е корабът да е тръгнал от пристанището в град Варна, но има голяма вероятност нашенците да са отпътували от пристанище в чужбина. През 20-те години емиграцията от Италия за Новия свят е изключително засилена. От италианските градове Генуа и Неапол всеки ден тръгват параходи за САЩ. Логично е като най-близки възможни дестинации Сава и спътниците му да са потеглили от едно от тези две пристанища в Италия, като са преминали през Западните Балкани. Доста по-дълъг път биха изминали, ако трябва да изберат пристанищата във Франция и Великобритания.
Когато пристигат в щата Ню Йорк, както всички прииждащи от Европа емигранти, българите получават анкетна карта с 18 въпроса, които касаят тяхната националност, семейното им положение, образованието им, което са получили в родната си страна, професионалните им умения и др. Любопитен момент от пристигането на Сава Митев Тонков в САЩ е сблъсъкът му с една съвсем нова и различна културна среда. Сава е споделял пред близките си своите първи впечатления от архитектурата в Щатите. Неведнъж след завръщането си в България той е разказвал, че когато корабът, с който пътували, навлиза в устието на р. Хътсън, за да акостира на пристанището, българите видели огромните небостъргачи. “Когато обърнах поглед нагоре, за да видя върха на тези високи сгради, трябваше дотолкова да извия врата си назад, че шапката, която носех падна от главата ми!”
След първоначалното суетене Сава Тонков поема на север, към гр. Детройт, където се установява и прекарва следващите седем години от живота си. Там той получава възможност да започне работа в автомобилните заводи на компания “Форд”. Дейността му е била свързана с монтажа на отделни части на конвейр и работа по двигателя върху поточната линия.
В този момент САЩ са застигнати от небивал финансов крах. На 24 октомври 1929 г. акциите на борсата започват да спадат главоломно. Уол Стрийт е обхванат от паника. Въпреки че отделни наблюдатели предсказвали близката катастрофа от началото на 1929 година, положението все пак е неочаквано и много хора са разорени. Голямата депресия не е първият икономически спад, но тя се оказва най-дълга. Макар и притиснат от рецесията и последващите я обстоятелства, автомобилният гигант “Форд” преодолява трудностите и продължава автомобилното производство.
Непрестанно нарастващата скорост на технологично развитие постоянно изисква развитие и на мощностите и внедряване на оригинални технологии. В това отношение “Ford Motor Company” не допуска да изостане от новите тенденции и търси практично решение на затрудненията, породени от депресията, която се разпространява в целия свят.
След като изминават няколко трудни години, на първи април 1932 година компанията представя новия V-образен 8-цилиндров двигател. В това отношение “Форд” са първите новатори, успели да пуснат в производство монолитен 8-цилиндров блок. Автомобилите именно с такива двигатели дълго време са предпочитани от американците. През следващата 1934 година се появяват новите товарни автомобили с марка “Форд”. През тези години все по-актуален става въпросът за безопасността на използваните автомобили. Темпераментният ентусиаст и бизнесмен Хенри Форд не оставя без внимание и тази необходимост. Грижата за човека винаги е била и остава най-важния приоритет в общата политика на компанията. Поради тази причина от “Форд” започват да поставят безопасни висококачествени стъкла и да работят за снижаването на риска за човешкия живот. С постепенното преодоляване на финансовата криза след 1933-1934 г. знаменитата марка става все по-популярна не само в Америка, но и по целия свят. По това време Форд има огромна мрежа от заводи и магазини из цяла Америка. Открива няколко филиала в Европа и Русия. Десетки хиляди автомобили се продават всяка година по целия свят.
През тези нови силни години на производството Сава Тонков работи усилено в цеха с двигателите. През 1936 г. решава, че емигрантският живот му е достатъчен и се завръща в родното село Дичин. През времето, което е прекарал в автомобилния завод в Детройт, е успял да спести повече от 7000 долара. С тази сума се завръща от САЩ в България. Когато се прибрал, решава да внесе спестените пари в банка “Буров”, но поради нещастно стечение на обстоятелствата губи сумата. Все пак Сава не остава с празни ръце. Той успява да закупи 120 декара земя, която превръща в плодородни ниви, и 44 декара гора. Въпреки че национализацията му нанася тежък удар, той продължава да живее в родното село Дичин, където прекарал старините си.
Емил ВРЕЖАКОВ, уредник в отдел “Нова история” в РИМ – Велико Търново