Проф. Христо Бонджолов седна на ректорския стол в търновската алма матер преди шест месеца с ясното убеждение, че университетът е създаден и съществува заради студентите – за да ги обучава и възпитава. Тази своя максима той продължава да отстоява, но сега ежедневните му грижи са свързани с тежкото финансово състояние на ВТУ. Признава, че трудностите го съпътстват още от първия ден, в който е избран за ректор. За да гарантира редовното изплащане на заплатите, професорът е бил принуден да спре всички обществени поръчки, строителни дейности и разходи от всякакво естество. От миналата седмица вузът има нова обслужваща банка, избрана след конкурс, на който са се явили 11 финансови институции. Тя ще отпусне на ВТУ кредит в размер на 1 млн. лв., с който ще бъдат гарантирани заплатите в университета.
– Проф. Бонджолов, как ще коментирате показателите на ВТУ от последната рейтингова система на висшите училища?
– Не вярвам някой от нашия университет да е удовлетворен от тези резултати. Когато се задават определени критерии е ясно, че не могат да удовлетворят всички, но ако правилата се сменят по средата на играта, всеки би се досетил, че целта е да се намали финансирането на едни университети за сметка на други. Критериите са съобразени с профилите и възможностите на други висши училища, а кои са те можем да разберем само ако погледнем класациите. През всички тези години не сме знаели, че ще се броят публикациите на преподавателите, включени в библиографската и наукометрична база данни Scopus. Ние сме хуманитарен вуз и не можем да превеждаме всички наши статии на английски, а и са малко тези, които се интересуват от българистичната проблематика например извън пределите на страната. Освен това не сме богат вуз, за да плащаме за тези публикации. Те са доста скъпи, въпреки че твърдят, че са безплатни. Затова много от университетите вече имат фонд, от който плащат за публикации на своите преподаватели, тъй като е ясно, че това ще бъде водещ критерий в рейтинговата система.
– Какъв е правилният начин за правене на рейтинг според вас?
– Проверката на националната агенция по акредитация е изключително сериозна и се прави от хора, които разбират от висше образование. Затова би трябвало да има много по-голяма тежест от голата статистика какви пари получават възпитаниците на различните университети като завършат. Заплащането в различните градове не е редно да се съпоставя, а и никой не отчита доходите на нашите студенти, които работят в чужбина. Системата за акредитация обаче отчита всичко. Освен това ние сме университет и наш приоритет е качеството на образование, а не правенето на наука. В тази връзка трябва да се набляга на нещо много важно и то се нарича устойчивост. Ние развиваме специалността “Българска филология” вече 50 г., но някой реши да ни сложи назад в класацията, защото колегите в друг вуз имат 10 публикации в Scopus, макар да подготвят филолози само от 5 г. Това не е никакъв критерий. Ако искате да протежирате тези хора, моля – дайте им повече пари, но не е това начинът. И друго – днес в България всички се наричат университети, включително и тези, които подготвят кадри само в едно направление. Навсякъде вече има българистика, а ние какво да разкриваме? Аграрни науки ли?
– От тази година въвеждате нови срокове на кандидатстудентската кампания. Какво наложи тези промени?
– Да, действително. На 2 декември откриваме бюро за кандидат-студенти във ВТУ и започваме активна работа с младите хора в страната. Преди имаше много кандидат-студенти и изпити, а сега няма нужда дори от изпити. Вече масово се влиза с оценките от матурите, а те са много по-високи от тези, които кандидатите изкарват на изпитите при нас. Така че кандидатстудентските изпити се обезсмислиха. При това борбата при нас е за количество, а не за качество, както ми се иска да бъде. Това показва, че има нещо сбъркано в системата на финансиране на висшето образование, което трябва да се промени. Ние сме държавен вуз и е редно да обучаваме кадрите, които ни поръча държавата, според нуждите на пазара на труда. А сега какво става – дават ни 1000 бройки и ние ги разпределяме по специалности, както решим. Младите хора обикновено избират определени модни специалности, а дали има работа за тях, никой не се интересува.
– Какво ще се случи със специалностите, към които от години няма интерес и дори няма приети студенти?
– Срещнахме огромна съпротива от страна на колегите, когато с ръководството предложихме да въведем нулев прием за по-малко от 10 специалности, към които през последните 2-3 г. няма интерес. Не е рентабилно да се обучават само по 2-3 души, защото от тях не може да се формира група. Тогава им предлагаме да се запишат в друга специалност, но ако откажат, вече става сложно. Нашето предложение беше за нулев прием, а на мястото на тези специалности поискахме да предложат нови, по-интересни за младите хора или пък търсени на пазара на труда. Останах изненадан от реакцията на колегите. Те си пресмятат часовете естествено и се притесняват, че ако специалността падне, доходите им ще намалеят. Трябва да гледаме по-глобално на учебния процес – ако часовете не стигат тук, може да се запълват в друга специалност или в друг факултет.
– Как приключи вътрешната проверка на наднормените часове на преподавателите?
– Проверката още не е приключила, но резултатите показват, че действително има разминаване между възложените и отчетени часове. Беше проверена огромна документация, а в процеса на работа беше установено, че част от преподавателите са предали неточни или грешно попълнени справки. При някои грешката може да е техническа, но при други е възможно часовете да са дублирани съвсем съзнателно. Затова, след консултация с адвокат, на последния Академичен съвет гласувахме, преди да се вземат каквито и да е решения, да се изискат обяснения от тези преподаватели как се е получила тази голяма бройка часове. А те не са много – около 40 души от почти всички факултети.
– Можете ли да кажете някои от преподавателите – рекордьори, заработили най-много часове?
– Успоредно с нашата, тече проверката и на прокуратурата, затова все още не мога да цитирам конкретни имена. Не знам какво ще стане, но ако се докажат злоупотреби, ще бъдат наложени административни наказания или пък други мерки от страна на ръководството. Не мога обаче да се съглася, че е възможно да работиш по 24 часа в денонощието. Ако някои сега преподават нонстоп по 24 часа, не знам дали следващата година няма да си позволят да разтегнат още повече денонощието. Не е това начинът да бъде защитен личният финансов интерес на колегите. По-добре да се увеличи цената за един час, отколкото да си раздуват часовете. Това се опитах да обясня на колегите и се надявам да са ме разбрали.
– Какви са дължимите суми за наднормените часове и кога ще бъдат изплатени?
– Задълженията за наднормени часове по бакалавърски и магистърски програми са над 1 млн. лв. Това отлагане на плащането във времето не решава проблема, а го задълбочава, защото се създава напрежение сред колегите. Хората са прави, защото са положили труд и искат той да им бъде платен, но сега нямаме тази възможност. Парите са похарчени предварително и няма как да се разплатим. Борбата в момента е всички да имат заплати.
– Толкова ли е тежко финансовото положение на университета?
– Трудности има и те са още от първия ден, в който станах ректор. Половината от бюджетната субсидия е била изхарчена още в първите месеци на годината, което е много сериозно натоварване за мен. Вярвайте ми, всеки месец се притеснявам дали ще успеем да подсигурим пари за заплати. Това ще се промени с новата бюджетна година. Ако не друго, то поне ще започнем да получаваме цялата държавна бюджетна субсидия, а така поне заплатите ще са сигурни. Сега обаче съм спрял всички обществени поръчки, строителни дейности и разходи от всякакво естество.
И още нещо, променихме мерките, свързани с избора на обслужваща банка. Вече приключи процедурата и подписахме анексите към рамковия договор с “Алианц”. 11 банки участваха в този конкурс, предложиха ни различни оферти, но най-добра оферта даде “Алианц”. Целта ни беше да стабилизираме системата и да успокоим страстите. Искам преподавателите да са сигурни, че на определеното число от месеца те ще получават своите трудови възнаграждения. И банката ни предлага кредит до милион при много добри условия. Очаквам да ни върнат от финансовото министерство средствата за капиталови разходи, които вече са направени. Тогава вече хората ще усетят реалните стъпки, които правим за стабилизиране и развитие на университета.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
