Проф. дин Милко Палангурски е един от четиримата кандидати за ректорския пост във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Концепцията на професора по нова и най-нова история е основана на академизъм, прозрачност и качество. Тя се базира на подготвен от него анализ, който показва, че Университетът е в дълбока академична криза. “През 2011 г. в световната рейтингова система той заемаше 2553-то, а в момента се срина до 3131-во. Но това е по-малкият проблем – всички университети, които имат нашия профил, са вече пред нас – СУ отвори още повече ножицата и е на 753-то място в света; ПУ – на 2704-то, ЮЗУ – на 3047-мо, а частният НБУ за двадесет години вече е 1867-ми. Това се вижда и от националната рейтингова система, в която дори традиционно силните ни направления като “Филология” и “Изобразително изкуство” изпаднаха от челната тройка. Явно е, че ВТУ няма да може да продължи да разчита на стара слава, както в последните години”, заяви проф. Палангурски.
Той преподава в търновската алма матер от 1986 г. Бил е зам.-декан по учебната работа на Историко-юридическия факултет, зам.-ректор по управление на качеството и акредитацията, ръководител на катедра “Нова и най-нова история на България”, председател на Общото събрание на Историческия факултет. Автор е на 8 монографии, 34 статии и студии, съавтор е в съставянето на учебници и учебни помагала.

– Проф. Палангурски, защо влязохте сам в битката за ректорския пост, а не потърсихте подкрепата на инициативен комитет или катедри и факултети, както направиха двама от вашите опоненти?
– Знам, че ще прозвучи невероятно, но реших да си направя експеримент и да проверя дали някой чете документите. Знаех, че ще чуя язвителното – нямаше ли кой да те подкрепи? Отговорът е много прост – спазих нашия основен закон, а именно Правилника на ВТУ. Там в член 18 ал. 2 ясно е записано кой може да предлага кандидати за ректор – това са всеки член на Общото събрание и общите събрания на структурните звена. Няма катедрени, няма факултетни съвети, няма комитети. Ясно и категорично, но не и за нашия Академичен съвет, който дописва онова, което трябва да спазва. Чаках да видя дали някой ще прочете и осем седмици се смеех на опитите да се събере подкрепа от звена, които нямат правото да я дават, но пришпорени, тичаха да я дадат. Оказа се, че нито декани, нито ръководители на катедри четат и познават правилника на университета. И се стига до абсурда, че всеки, който не си е подал сам декларация за издигането си като член на Общото събрание, практически е нарушител на нашата конституция. Това, разбира се, е шеговитата страна на въпроса, а истинската е, че не исках да карам никого да се чувства притиснат от началническата директива – издигайте, издигайте и само да сте си позволили и други кандидати. Доживях в родната ми катедра заместник-ректор и помощник-ректор депутат да забраняват на колега професор да споменава името на проф. Петков. Нещо, което не съм преживявал и до 1989 г.
– Как да си обясним факта, че винаги по време на избори в най-академичната институция цари страх?
– Разказаха ми за избирателните методи и методики на избор на нехабилитирани преподаватели и служители. Част от тях са достойни за перото на Алеко Константинов, но дори неговите литературни герои не са си позволявали избор без бюлетина и заснемане на общото събрание на администрацията. В стари времена тъпчеха бюлетините в урните, а сега ги карат да вдигат ръка и ги снимат с камера. От моите изследвания са ми известни поне 400 начина за изкривяване на вота, ама до снимане не бяха стигали. Най-много в тъмната стая от тавана да ги поръсват с брашно, че да се знае кой гласува против ОФ, а ВТУ има нов принос в изборните нрави. Как няма да има страх? Една служителка от притеснение, че я виждат да разговоря с мен, обърка абревиатурата на ВТУ с ТВУ – както се казва, грешката май не е случайна.
– Страхувате ли се за вашето бъдеще във ВТУ, ако не бъдете избран за ректор?
– Е, чак до там не вярвам да се стигне. Не че един бивш кандидат не беше подложен на съдебно преследване със заплаха за уволнение. Мога да гарантирам моето си поведение – неслучайно през цялата кампания, ако човек ми заговореше за постове и бъдещи координации и договорености, просто изчезваше от моето полезрение, а както се оказва и аз от тяхното, за което не съжалявам. Дотук слуховете говорят за 34 номинации на заместник-ректори – не че вярвам на всичките, но повярвайте ми в тях няма нито едно име, което да е излязло от мен. Имам намерение да работя с всеки, спечелил вот на каквото и да е ниво, и с всеки, който не е спечелил.
– Това, което споделяте, показва, че кампанията във ВТУ се води единствено и само с неакадемични методи.
– За съжаление атмосферата във ВТУ е неакадемична не само на избори, но и през останалото време. По време на кампания има задължително нагнетяване, но не в това ни е проблемът. Изборите ще отминат, но проблемът ще остане, а той е в централизираната власт. Решенията се вземат от едно място, а това по дефиниция е противопоказно на академизма. Просто трябва да се възстановят законовите постановки, защото основните звена на един университет са катедрите и факултетите. Законът позволява дори финансова децентрализация, какво остава за останалите присъщи на основните звена задължения като обучението, плановете и т.н. И когато са деактивирани, основните звена вегетират и се превръщат в обикновен производител на докладни записки. Това е големият проблем във ВТУ, а така креативните хора, които не са малко, се демотивират и потенциалът на катедрите се подчинява на административната структура, защото проекти, командировки и прочие зависят от центъра.
– Защо винаги преди избори най-обсъждано е студентското представителство в Общото събрание?
– Ами просто не се спазва законът. Една група студенти, контролирани от една партия, по незнайни доби и по незнайни начини се възпроизвежда. Миналата седмица надминаха всичко познато – една група студенти се появяват от квартирите си в Ректората, за да участват в обявени избори 2 минути и 24 секунди преди обявения час в сайта на ВТУ. Явно са завършили някоя нова магистратура по телепортация и източни техники. Преди четири години по същия повод тогавашният министър на образованието изпрати специално тълкувателно писмо, в което беше посочено, че от чл. 24, ал. 3 от ЗВО “следва, че мандатът на представителите на студентите и докторантите в Общото събрание се прекратява с изтичане на мандата на органа” и на “основание на чл. 73, ал.1, т.1 от Закона за висшето образование, Студентският съвет следва да организира избора на свои представители в новото общо събрание на университета”. По резолюция на ректора, то остана в архивите на Централната избирателна комисия, където си стои и до днес. Избори естествено нямаше. Шефът на Централната комисия стана заместник-ректор и така кръгът се затвори и процесът започва наново. Двама студенти плахо ми зададоха въпроса “Абе кой ни е избрал и кога?”. Те не знаят, а аз откъде да знам? Всичко това вече се превръща в неприятен и неакадемичен рецидив. Същият проблем съществува и в Свищов, но там Министерството на образованието направи проверка. Само от грижа за имиджа на университета не отправих подобно искане към МОН и за ВТУ.
– Твърдите, че ВТУ е в дълбока академична криза. Защо?
– И световните, и националните рейтингови системи го показват. Неслучайно от 10 седмици говоря това. Знаех много добре, че ще получа упреци, че те не са реални и истински. Но лошата ми прокоба, че това ще е методът, с който държавата ще ликвидира специалности и вузове, е факт. На сайта на министерството вече са качени законопроектите за намаленото финансиране на нерейтингови специалности. Предвидено е намаляване на финансирането с 20 до 40-60 % на което и да е направление, а това в тази финансова криза означава ликвидирането му. По мои груби сметки вътрешните трансфери на финанси и помощ може да помогнат до година-две. А след това? Дамоклиевият меч вече е на косъма. Скъса ли се, ще стане страшно и взривът ще бъде опустошителен. Само едно звено да поддаде и системата ще колабира.
– Как ще върнете академизма в управлението на ВТУ, както обещавате във вашата концепция?
– Със спазване на закона и връщане на властта във факултетите и катедрите. Тя им е отнета по незнайни за мен причини – не споделям идеята, че най-интелектуалната част от българското общество не може да се самоуправлява. На ректора не му е нужна цялата тази власт. Моята идея е разтоварването на центъра от власт.
– Ясно е, че ВТУ не може да разчита само на стара слава, но как според вас може да си върне авторитета на първи извънстоличен вуз?
– Само с качество. Ние притежаваме огромно количество креативни и подготвени преподаватели, които, ако възвърнат своята увереност, получат условия за качествена работа и не бъдат притиснати от обстоятелствата да правят компромиси заради принципа парите следват студента”, само за 2 г. ще поставят такава рамка, която да накара и студентите да положат нужните усилия, за да вървят напред и да получат най-доброто, което им се предлага. Рамката на качественото обучение я имаше, традицията е налице, повечето от хората са си тук, а тези, които ги няма, са заменени от най-добрите им ученици. Просто трябва да подобрим и същевременно радикално да модернизираме процесите в обучението. Това са онези конкретни стъпки, които съм описал и трябва да извървим. Някои от тях е възможно да направим за 4 часа, други за 4 седмици, трети за 4 години. Това е дълъг процес, а и той никога не завършва. Това е съдбата на университета – той е вечно млад, заради младите хора и трябва да върви в крак с тях, не забравяйки обаче традицията.
– Ако трябва още от днес да започнете с промените, каква е първата ви идея?
– Незабавно прекратяване на експонирането на ректора под път и над път по медии и социални мрежи с ресурси на университета. Това ще стартира в 8.05 часа на следващия ден. На това място трябва да се появи университетският живот, студентите и преподавателите. Нямам нужда от реклама и рекламно портфолио, защото Гугъл казва всичко, а който иска, ще прочете. Университетът е над всичко. И рекламата на ВТУ ще я правят студентите – имаме такава специалност.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив