Изследователи и преподаватели от водещи научни институти и университети в страната представиха своите най-нови разработки в конференцията “Историография на преходите” във Великотърновския университет. Специален гост на форума бе Самиул Ардити от Израел, който е братовчед на носителя на Нобелова награда за литература Елиас Канети – депутат, биограф и автор на книги за България и спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война.
С откриването на документална изложба с  рисунки на юриста Петър Байчев, репресиран от комунистическия режим, започна конференцията в петък. Експозицията включва около 250 портрета, карикатури, ескизи, създадени от прависта по време на престоя му в най-зловещия концлагер на комунизма на остров Персин. На събитието дойде синът на репресирания българин Веселин Байчев. “Моят баща е бил пет години и половина в концлагера Белене. Той е военен съдия, но цял живот е мечтал да бъде художник. В своите спомени казваше, че животът жестоко го е наказал за желанието му да раздава правда, защото по време на война правото и правдата имат други измерения. С влизането на България във война със САЩ и Великобритания се променя военно-наказателния закон, като за повечето нарушения се изисква смъртно наказание. На гърба на баща ми тежат над 90 смъртни присъди, от които са изпълнени 26”, разказа Байчев младши. Когато баща му попаднал в Белене, започнал да прави различни рисунки и карикатури, а някои от тях изнесени тайно от лагера. Част от произведенията са включени в изложбата “Галерия Персин” във ВТУ.
33 преподаватели и докторанти от търновската алма матер, СУ “Св. Климент Охридски”, ЮЗУ “Неофит Рилски” и НБУ се включиха в конференцията, която продължи и в събота. Сред участниците имаше учени от Института за развитие на образованието в руския град Хабаровск, Института за исторически изследвания към БАН, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, учители по история и общественици.
Форумът се организира от катедра “Нова и най-нова история на България” при Историческия факултет. Той е част от проекта “Преживяно минало”, който катедрата реализира от 2012 г. с финансиране от Министерството на образованието и науката. Негов научен ръководител е доц. д-р Милен Михов.
“Проектът разглежда основни проблеми, свързани с обществено-политическото и културното развитие на България след Втората световна война. Обхваща темите за целите, които властта си поставя след промяната на 9 септември 1944 г. и методите, които използва, за да укрепи наложения държавно-политически режим и да преобрази обществото според изискванията и ценностите на господстващата марксистко-ленинска идеология”, обясни доц. д-р Лора Дончева, ръководител на катедра “Нова и най-нова история на България”.
Златина ДИМИТРОВА