10 месеца деца, жертви на трафик и насилие, и жените от сдружение “Фортуна” прекараха незабравими мигове
Когато пристигнах в Кризисния център в Балван, се питах защо съм тук. Прекарах седем месеца в институцията и сега отново съм при семейството си. Имам още двама братя, живеем с майка ни, която е безработна. Тя получава детските помощи, оправяме се някак си. Аз уча в девети клас, искам много да завърша средно образование, пък после ще видим. Без образование си за никъде, всеки те подхвърля. Но когато искаш нещо да направиш, го постигаш.
Вече съм на почти 16 години и много сбърках, като се ожених твърде млада. Но това е минало, човек се учи от грешките си. Не искам да ги повтарям, момчета има много, но те в момента не ме интересуват. Сега мечтата ми е да уча, всеки ден пътувам до Велико Търново, където е училището. Ще се местя в друго, където има професионални паралелки, защото искам да имам професия. Толкова много неща научих в Кризисния център, преди това бях четири години в Дома за деца в Балван и селото ми е до болка познато. А и после Центърът се премести в детския дом, където се чувствах като у дома си. Освен това при нас дойдоха едни мили дами от сдружение “Фортуна” и заедно реализирахме проекта “Никога не е късно”. Учиха ни да готвим, да играем танци и народни хора, ходихме на екскурзии, празнувахме рождени дни, бяхме заедно и сега ми е мъчно, че вече не сме заедно. Бяхме толкова сплотени всички, помагахме си, споделяхме си всичко, и радости, и трудности. Но аз поддържам връзка с едно от напусналите като мен момичета, сега ми е мъчно и за персонала на Кризисния център. Плачех, когато постъпих в Центъра, сега пък плача, че го напуснах. Това е само малка част от разказа на Гюлфие. Тя разказа за себе си на кръгла маса, която се проведе в сряда във В. Търново. На форума бяха обсъждени възможности за интеграция и реализация на деца в риск, жертви на трафик и насилие. Заедно с Гюлфие бяха и други момичета, напуснали Центъра, които сега имат по-добра съдба и не искат да си спомнят за преживяното насилие или трафик. Всички те са научили едно, че трябва да следват мечтите си.
Нурджан също не се срамува да сподели съдбата си, говори с усмивка. Тя е от градче във Великотърновска област, но сега семейството се е преместило на другия край на България, за да откъсне момичето от средата, в която е попаднало. Чувства се като пречистена, започва сякаш отначало, учи в девети клас. Иска да завърши средно образование, разказва с възхищение за живота си в Кризисния център, където е научила важни житейски правила, които иска да спазва и да гради бъдеще. Благодарна е на персонала за грижата, а също и на експертите от сдружение “Фортуна”, с които се е учила да готви, да играе танци, да рисува и фотографира, да обикне още повече родината си и за това говорят фотосите, които сдружението подреди в изложба, която великотърновци посетиха. Плаках и аз, когато дойдох в Балван, после, когато си отидох. Но сега се връщам с усмивка, че съм победила болката от лошите неща, които ми се случиха, споделя момичето.
Всички дейности, осъществени по проекта “Никога не е късно”, бяха успешни
както за децата, така и за целия екип. Това отчете на кръглата маса управителката на Кризисния център Наталия Петкова. Тя допълни, че всички заедно са извървели пътя 10 месеца, благодарение на сдружението децата са имали много хубави моменти, а и експертите по проекта са помогнали на момичетата да се ориентират за бъдеща реализация. Тъй като имаше занятия по готварство в Центъра, едно от момичетата поиска да се запише на професионален курс, затова бе настанено в Професионалния учебен център в Овча могила, където има такава специалност, разказа Петкова. Тя допълни, че децата са придобили нови навици на поведение, култура на хранене, опознали са най-хубавите кътчета и исторически места на родината и тези спомени ще помнят цял живот. Дори едно от момичетата споделило, че никога нямаше да изживее такава екскурзия, ако беше в семейна среда.
За 10 години, откакто е създаден Кризисният център в Балван, са преминали над 200 момичета от 6 до 18 г. Капацитетът е за 10 места, а престоят – най-често до 6 месеца. Управителката посочи, че намаляват момичетата, жертви на трафик, а също и бягствата от институцията, за разлика от първите години, когато са били настанявани доста репатрирани деца. В центъра се планират терапевтични сесии с психолог, насочени към изграждане на доверителни отношения, откриване и споделяне на преживяното, стабилизиране на емоционалното състояние, изграждане на нов изглед за бъдещето. Чрез рисунки и колажи момичетата изразяват чувствата си, планират се и теми за придобиване на социални умения и организиране на свободното време. Поддържаме връзка с нашите преминали момичета. Някои от тях са се променили, учат, работят, а има и такива, които са се върнали към стария си начин на живот. Други вече имат семейства и деца, идват ни на гости, коментира управителката. И припомни, че Кризисният център в Балван е първият в страната с най-много опит и постигнати много добри резултати. Имаме доста обаждания, че някой е преживял насилие, но ние не настаняваме, това се прави от отдела за закрила на детето, обясни Петкова.
На кръглата маса председателката на “Фортуна” д-р Петя Илиева разказа подробно за проекта “Никога не е късно”, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Той включва курсове по готварство, български танци, здравни лекции, образователни семинари за превенция на трафика и насилието, а също и три планински излета до Добринище, Перперикон и Троянския балкан. Представена е фотоизложба, която разказва за съвместните инициативи между експертите от сдружението и момичетата от Кризисния център. Освен това в проекта са участвали и студенти по психология от Великотърновския университет, начело с доц. Милена Бръчкова, ръководител на катедрата по психология. Тя сподели, че съвместните срещи са помогнали на момичетата, преживели трафик и насилие, да бъдат чути, да се разпознаят, да бъдат обичани, приемани, желани, харасвани и да повярват в себе си, че могат да се справят с предизвикателствата. Това беше едно добро изживяване за всички нас, сподели доц. Бръчкова.
Висока оценка на проекта “Никога не е късно” даде и Росица Димитрова, шеф на общинската дирекция по социални дейности и здравеопазване.
Декларация с 10 предложения предлага на общината сдружение “Фортуна”
Едно от тях е по време на 6-месечния престой на момичетата в Кризисния център да се провежда проучване на потребностите им и желания за реализация след напускане на институцията. Освен това да бъдат организирани курсове по готварство, фризьорство, дизайн, моделиерство, шивачество, фитнес и др. и да се запознават децата с традициите и ценностите на българското семейство.
Като добра практика сдружението предлага и организирането на срещи между децата от Кризисния център с напусналите момичета, успели да се социализират в обществото. Това въздейства много силно за положителната промяна на настанените в институцията.
Включването на ресурсни учители, специални педагози и логопеди, а също и доброволци в дейността на Кризисния център ще мотивира още повече момичетата да продължат да учат и да се реализират успешно в живота, са написали в декларацията си изпълнителите на проекта.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. личен архив
