Бившият корабен механик Юлко Палов управлява селото от 2007 година
Има места, които ти връщат вярата в България, в оня изстрадал, но и горд български дух, който продължава да живее и в днешното ни бездуховно време. Срещаш сърцати хора, които ти казват, че парите са нещо временно – с тях може, но без тях също, по-важно е да обичаш това, което правиш. Едно такова място е Горна Липница. Селото се намира в средата на Северна България, близо до Павликени. Историята му е дълга. Местните разказват, че в околностите са намерени следи от тракийските племена уздицензи и кробизи, които обитавали този район.
Селото има три музея, сайт, създадено е специално сдружение, което да се грижи за развитието на населеното място. Всяко лято тук се провежда Артрезиденция “Старото училище”, която събира млади творци от целия свят. Най-известните личности, които Горна Липница е дала на България, са писателят Серафим Северняк и “железният” защитник Трифон Иванов.
Около 500 човека живеят днес в селото, а през 60-те години на миналия век са достигали 2000. И въпреки това Горна Липница продължава своя живот. Основен двигател на всичко, което се случва тук, е кметът Юлко Палов и неговото семейство.
Палов е на поста от 2007 година, когато се пенсионира като корабен механик. “От 1973 до 2007 г. не съм стоял на стол, само съм пътувал. Все по Дунава бях. Идеята да стана кмет беше на сина ми. Най-любопитното е, че аз не съм от тук. Това е родното място на съпругата ми, но пък народът ни неслучайно е казал, че от където е жената от там е и родата”, усмихва се той. Децата му, които са родени в Русе, също обичат Горна Липница и имат свои къщи, които са близо до тази на родителите им. Живеят в София, но доста често си идват. Синът и снахата на кмета са адвокати, а дъщеря му и зет му работят в областта на медиите.
Палов казва, че мисли да изкара и този мандат и да се оттегли, защото възрастта си оказва влияние, но му се иска да го наследи човек, който да продължи започнатото.
Обяснява, че за годините на кметския стол му се е случвало какво ли не – от това да маха обесени от въжето до това да изражда бебе.
В ролята на гинеколог влязъл преди две години, когато помогнал на самотна майка да роди четвъртото си дете. “Казах ѝ, като разбере, че моментът е дошъл, да позвъни на телефон 112, който е безплатен, и хората веднага ще дойдат. Аз не ѝ казах така, ами ѝ казах чакай да ти се плиснат водите и ела ми се тропни пред вратата и кажи: “Чичо Юлко, раждам!”, спомня си Палов. Така и станало. На 28 февруари 40-годишната Анка отишла в дома на кмета в 10 вечерта със силни болки и контракции. Посрещнал я зетя на Юлко – Росен. Мъжете веднага отишли с жената в дома ѝ, повикали и линейка, но докато тя дойде сами изродили бебето. Наложило се да си светят с фенерчето на телефона, защото в къщата нямало и ток.
Корабният механик споделя още, че много често му се налага да бъде и електротехник. “Бабите ме викат да поправям перални, котлони, радиоточки.
Селският кмет не е като градския. Вярно е, че отговаря за много повече неща, но на него полицията му е в ръцете, а тук ни търсят за какво ли не”, казва той.
Палов обяснява, че в Горна Липница имотите вървят около 6 000 лева. Толкова струва къща с един декар двор. “Няма къща, в която да си събуеш обувките и да влезеш, нуждаят се от сериозен ремонт. Почти всичките са на два етажа, строени са основно с камък, защото до селото има кариера и хората са си вадели камък от нея. Дори в селскостопанския ни музей се пази самар, който хората слагали на гърба си, за да го пренасят”, разкрива Юлко Палов.
Голяма част от жителите на селото, които са в трудоспособна възраст – около 60 човека, са заети в местната земеделска кооперация “Наша нива”. За кратко в Горна Липница бил разкрит и шивашки цех, но нямало кой да работи в него.
Юлко Палов обяснява, че искал да превърне къщата на писателя Серафим Северняк в музей, но дъщерите му не подели идеята и сега тя е собственост на англичани. Със Северняк Палов е общувал по-малко, но добре познава Трифон Иванов. “Трифон не е ходил много на училище, но природата го е скроила много широко – човек с голямо сърце и много весел. Идваше си почти всяка седмица. Един път го гледам как върви – като стъпва по земята сякаш я набива. Жалко, че Господ му отреди само 50 години”, признава с тъга кметът на Горна Липница. Палов е решил да постави паметна плоча на легендарния защитник на стадиона в селото, който иска да кръсти на името на Иванов.
Неизползваемите сгради на детската градина и училището са превърнати в седалище на Артрезиденция “Старото училище”. “Идеята за нея е на сина ми. Той е адвокат, но рисуването му идва отвътре. Преди 7 г. беше в седалището на тази организация в Полша и Горна Липница стана нейн пълноправен член. Първата година ни беше трудно, защото нямахме подкрепа от никого, но нещата потръгнаха. Сега всяко лято идват млади хора от целия свят – САЩ, Мексико, Испания, Полша, Унгария, Израел и т.н, и творят тук. Храним ги с български ястия, развеждаме ги из региона”, обяснява кметът. Допълва, че в читалището се съхраняват всички картини на участниците в артфорума. М.г. спечелили около 60 000 лв. за Артрезиденцията от норвежки грант. Това им помогнало да направят много изложби из цялата страна.
Кметът е доволен, че спечелили и проект за читалището от Държавен фонд “Земеделие” на стойност 56 000 лв. “Строително-монтажните работи ги отхвърлиха и накупихме една камара фотьойли, компютри и какво ли още не. Не че не са ни необходими, но не може да ти тече покривът, а ти да сложиш нови компютри. Опитахме се да направим замяна, но не се получи”, разказва Палов. Намислил фотьойлите да ги използва, за да направи малка кинозала, в която да се прожектират старите български филми.
Палов е успял да реставрира и църквата в селото, строена от Колю Фичето. Обяснява, че е стегната конструктивно за следващите 100 години. Но с нов проект иска да облагороди и двора ѝ.
По желание на съпругата си кметът на Горна Липница съградил и параклис в двора на къщата си. “Не съм набожен в класическия смисъл на думата, защото ме е възпитавала пионерската организация, комсомола, бил съм партиен член, но вярвам, че има висша сила, която по някакъв начин ръководи всичко, което се случва. Създателят е един, но всяка религия го нарича по различен начин. Аз смятам, че моята вяра е изключително чиста”, признава развълнуваният мъж.
И тъй като работата на Юлко Палов не свършва, той започва да чете поредните документи на бюрото си. Оставя ни в ръцете на секретаря на читалището Надежда Конакчиева, която да ни разведе из музеите на селото. Оказва се, че те крият неподозирани тайни.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
(следва)
