Две години и половина институциите и софийската фирма “Континвест” се въртят в омагьосан кръг и доказват правотата си “За” и “Против” в Горна Оряховица в бившата база на “Химснаб” на ул. “Македония” 66 да има склад и производствена база за хлор. Става въпрос за производството на 15 000 тона хлор годишно или по 50 тона дневно, което прави предприятието с висок рисков потенциал според Закона за опазване на околната среда. В инвестиционното предложение са описани още близо 100 000 тона други химични съединения – натриева основа, водород, натриев хипохлорит, солна киселина.
Засега и двете инвестиционни предложения за складиране и производство са блокирани. Инвеститорът инж. Веско Цветков твърди, че става въпрос за 20 до 40 милиона евро вложение и около 200 работни места в безопасно производство. Най-голям отпор оказва директорката на Районната здравна инспекция д-р Албена Ламбева.
“Не може до училища, военни имоти и на по-малко от километър от жилищните квартали на Горна Оряховица и болницата да се произвежда хлор”, категорична е д-р Ламбева. Първият довод, който тя дава, е използването на хлора като бойно отровно вещество в Първата световна война. През 1915 г. край малкото белгийско градче Ипър немските войски пускат 180 тона балони с хлор. Образувалият се жълто-зелен облак поразява 15 000 души, от които 5000 умират на място. Това се смята за първата употреба на химическо оръжие в света.
Инвеститорът отговаря, че хлорът е нужен за ВиК дружествата за пречиствателните им станции за питейни води. “След като в Германия и Италия може да се произвежда хлор, защо да не може в България?”, е отговорът, който получихме от управителя на тукашната база инж. Георги Миленов.
През годините отрицателни становища по проектите на “Континвест” за Горна Оряховица имат, освен РЗИ, и РИОСВ и “ВиК Йовковци”.
Всъщност въпросът е може ли “Континвест” да гарантира безопасно производство на този без съмнение опасен продукт.
Не, е категоричният отговор на шефката на РЗИ д-р Албена Ламбева. “Базата на фирмата е прекалено близо до жилищни райони – на 788 метра на запад и 750 метра на северозапад. На 478 м е Гимназията по хранителни технологии “Проф. д-р Асен Златаров”, на 705 метра е Гимназията по лека промишленост и икономика “Атанас Буров”. Според д-р Ламбева най-малкото, което може да се направи за обезопасяване на такова производство, е то да се изнесе по-далече от жилищни райони. Мнението й споделят и инспектори от РИОСВ.
“Основната опасност от инвестиционното предложение произтича от възможността за отделяне на газообразен хлор, който е 2,5 пъти по-тежък от въздуха, газ със специфична задушлива миризма, токсичен, силен окислител, при взаимодействие с вода образува солна киселина и хипохлориста киселина. Под формата на газ той може да бъде вдишан и дори в малки количества при взаимодействие с влагата в белите дробове ги поразява, предизвиква задух и кашлица”, писмено аргументира критиките си д-р Ламбева.
Като не може в Ямбол, да опитаме в Горна Оряховица
“Континвест” има печален опит с инвестиционните си намерения за хлор в Ямбол, базата там е на около 4 километра от жилищните райони. Ямболската “Инсталация за съхраняване и пълнене на течен хлор” е закрита заради пропуски в безопасността и това, че е направена без надлежните разрешения и строителни книжа. През 2011 г. РДНСК Ямбол забранява ползването на купената от “Континвест” площадка във “Верея-хим” да бъде използвана за пълнене на течен хлор. Фирмата обаче не се съобразява и си действа. На 16 ноември 2011 г. Ямбол е паникьосан след изтичане на хлор. След поредица от проверки инсталацията е закрита, а фирмата е глобена с 5000 лева. Закриването е потвърдено по съдебен път от всички инстанции, включително Върховния административен съд през пролетта на 2012 година.
През същата година “Континвест” атакува с инвестиционно предложение едновременно в Горна Оряховица и Ямбол. Само че в Ямбол е за възстановяване, а в Горна Оряховица за “Изграждане на склад за хлор с пълначно за варели и бутилки и възел за хлорунищожение до получаване на натриев хипохлорит”. Регионалната здравна инспекция е с отрицателно становище.
След няколко месеца се появява ново инвестиционното предложение – “Изграждане на модулен тип хлоралкална електролиза”. Становището на д-р Ламбева отново е “Не”.
През пролетта на миналата година “Континвест” кани представители на институциите в Ямбол и Горна Оряховица на посещение на подобен обект в Германия. РИОСВ и РЗИ във Велико Търново не изпращат свои представители. Отива зам.-кметът на Горна Оряховица Николай Георгиев. След завръщането си той споделя пред вестник “Седмицата”: “Видях много добре изглеждащо предприятие, без миризми и съвсем близо до жилищни квартали. Но не съм специалист и не мога да твърдя дали е безопасно или не такова производство”. Становището на Общината все пак е положително.
Години работа извън закона
От публичния регистър на разрешенията за ползване, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, става ясно, че складовата база на “Континвест” в Горна Оряховица е узаконена на 10 февруари 2014 г.
Най-отявлената критичка на склада и производството на хлор в Горна Оряховица д-р Албена Ламбева пише няколко сигнални писма и отрицателни становища през 2013 година. “Янтра ДНЕС” разполага с три от тях.
Едно от писмата е от септември 2013 г. до депутатите социалисти Мариана Бояджиева, Милка Христова, Петър Кънев и д-р Емил Райнов, както и до тогавашния областен управител Георги Рачев. Не е ясно дали депутатите са го отразили, но областният управител свиква в края на октомври миналата година комисия с представители на 9 институции. Те трябва да направят проверка по отрицателните становища на РЗИ за съхранението и производството на хлор. На 8 ноември м.г. лично собственикът на “Континвест” инж. Веско Цветков посреща проверяващите и ги развежда из базата. Констатациите обаче са стряскащи.
Според доклада от проверката, който “Янтра ДНЕС” получи по Закона за достъп до обществената информация, първо се набива на очи, че по време на инспекцията базата за съхранение на химикали е работила незаконно, без да е въведена в експлоатация. Оказва се, че години наред тя е функционирала и е била проверявана от редица институции, но не е затворена.
“В складовата база се е съхранявал течен хлор (варели и стоманени бутилки) според предоставените данни от предишни проверки на обекта. Спрямо издадените разрешения за строеж не се предвижда обособена площадка или помещение за съхранение на течен хлор”, е записано в доклада от проверката на 8 ноември м.г. В деня на инспекцията от Пожарната са дали предписания на “Континвест” за актуализиране на съществуващия авариен план според Закона за защита от бедствия.
Първа с проверките е започнала Инспекцията по труда. Тя влиза в базата в началото на февруари 2008 година. Констатира нарушения и дава предписания по безопасността на труда при производство и работа с хлор. От 2009 година насам проверки прави и РИОСВ на обекта, който се е водел като нискорисков.
В началото на 2013 г. в РИОСВ е подадено уведомление от “Континвест” , според което се предвижда да се съхраняват в жп цистерни и резервоари количества течен хлор над 25 тона. Това класифицира оператора като предприятие с високорисков потенциал. В свое становище от МОСВ посочват, че уведомлението се подава не по-късно от 1 месец след надхвърляне на количествата (25 тона за течен хлор). До ноември м.г. в Екоминистерството не е било подадено инвестиционно предложение “Изграждане на склад за хлор с пълначно за варели и бутилки и възел за хлорунищожение до получаване на натриев хипохлорит”.
Тогавашният директор на РИОСВ инж. Елена Григорова е изискала извършването на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Решението е обжалвано от “Континвест”, но след произнасянето на ВАС (Решение № 11813/18.09.2013 г.) то остава в сила. Инвестиционното предложение “Изграждане на модулен тип хлоралкална електролиза” подлежи на процедура задължителна ОВОС. Едва след приключване на процедурата по ОВОС с решение с характер “одобрявам” и то влезе в сила, следва да се стартира процедурата по повишаване на рисковия потенциал. За хлоралкалната електролиза се изисква и комплексно разрешително. Едва след това се издава разрешение за строеж. Тежките процедури не са приключили, главният архитект на Горна Оряховица Христо Харлов не е подписвал. На площадката на “Континвест” обаче се копае.
“Първо да си извадят разрешителните, след това ще говорим. И най-вече се учудвам как всичко става тихомълком, без знанието на хората. Обществеността в Горна Оряховица и не само там трябва да знае какво се планира, за да не се случват инцидентите в Девня и Ямбол с взривове и хлорни обгазявания”, обосновава се д-р Ламбева.
Всъщност според Закона за опазване на околната среда високорисковите предприятия дори са задължени да предоставят регулярна информация на гражданите. За мълчанието си от “Континвест” се оправдават, че все още не са категоризирани като високорискови и не държат хлор в базата си в Горна Оряховица. Инвеститорът обвинява д-р Ламбева в некомпетентност и предизвикване на напрежение в горнооряховската общественост. “Ние ще докажем с документи, че емисиите от нашата инсталация ще са от 100 до 20 пъти по-ниски от нормално допустимите. Мога да представя становища на много видни български и европейски експерти за безопасността на технологията, която ще използваме”, заяви по телефона инж. Веско Цветков. Един от тези експерти е доц. Добринка Лалова, която е работила по кризата с хлорното обгазяване в Русе.
Под открито небе са над 300 тона химикали
През юли 2014 година от РИОСВ правят комплексна проверка на площадката на “Континвест”. Оказва се, че дружеството не води отчетност на отпадъците си, включително и промишлените, което според проверяващите е грубо нарушение. Съставен е акт на собственика. Инж. Веско Цветков не се явява да си го получи. От РИОСВ го изпращат до Столична община за връчването му. Няма развитие. Предстои да се издаде наказателно постановление. Законът предвижда за такова нарушение глоба от 2000 до 20 000 лв. От РИОСВ посочват, че санкцията ще е на минималната стойност, за да издържи в съда.
Последната справка от “Континвест” до Службата за контрол на общоопасните средства (КОС) в ОДМВР за наличните вещества е от 10 юни 2014 г. В бланката, показана ни от дружеството в компютърен файл, е посочено, че хлор няма. Налични са над 300 тона от 12 неорганични химични съединения. В най-големи количества са: натриева основа – 130 тона, и 100 тона солна киселина.
На площадките на завода под открито небе на 8 и 9 октомври виждаме десетки цистерни, някои от тях са с видими корозии от външната страна. Покрай тях са огромно количество пластмасови кубични цистерни с вместимост от по един тон. Някои са пълни, други – не. По повечето от пълните няма никакви видими бележки и надписи за съдържанието на химикалите. Според инж. Никола Катибов, главен експерт от РИОСВ, това е недопустимо. Управителят на базата инж. Георги Миленов е на противоположното мнение.
“Горна Оряховица е в един от трите най-земетръсни района на България. Това е достатъчен довод да не се допуска изграждането на производствена база за хлор. Не бива да се изключва възможността и от други природни катаклизми, както и от терористичен акт. Тогава десетки хиляди хора от Горна Оряховица, Лясковец, Велико Търново и много села ще заспят и няма да се събудят, кашлицата и дразненето в гърлото са най-малкият проблем. Законът ни задължава да вземем предвид заключението на компетентните институции, които спряха изграждането на същата база в Ямбол, отстояща на 4 километра от града. Тук тя е на много по-близки отстояния”, посочи инж. Катибов.
Две огромни папки с няколко хиляди страници е докладът за оценка въздействието върху околната среда по инвестиционното предложение на “Континвест” за изграждане на модулен тип хлоралкална електролиза. Докладът е изготвен от 12 експерти с дипломи от Софийския университет, Медицинска академия, Минно-геоложкия институт, Висшия химикотехнологичен институт, четирима от тях са доценти.
“Два пъти докладът по ОВОС е връщан заради пропуски. Сега за трети път ще бъде внесен в експертния съвет. На 3 октомври на “Континвест” е изпратено писмо да отстрани несъществени пропуски в доклада по ОВОС. Няма срок за отговор. След това докладът предстои да бъде обявен за едномесечно обществено обсъждане на интернет страницата на РИОСВ и в Община Горна Оряховица. Следващата стъпка е да се насрочи експертен съвет, който да излезе с решение дали инвестиционното намерение за производството на хлор е допустимо или не. След това аз ще изляза с мое решение, което не е задължително да съвпада с решението на експертния съвет”, коментира Елин Андреев, директор на РИОСВ във Велико Търново.
Няма яснота кога докладът по ОВОС за производството на хлор чрез хлоралкална електролиза ще бъде обявен за обществено обсъждане.
Директива 96/82/ЕО и Съдът в Страсбург
Директива 96/82/ЕО относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества изисква “… за да се осигури по-голяма защита на жилищни райони, значително използвани обществени места и райони от особен природен интерес или с по-голяма чувствителност, необходимо е политиките за използването на земята и/или останалите съответни политики, прилагани в държавите членки, да отчитат нуждата от спазване в дългосрочен план на подходяща дистанция между такива райони и предприятия, представляващи такива опасности, а когато става дума за изградени вече предприятия, да се вземат предвид допълнителни технически мерки така, че рискът за хората да не нараства” (Съображение 22). Директивата, както и националното ни законодателство, свързано със съхранението и транспортирането на химически вещества, са насочени главно към опазването на човешкото здраве и защита на качеството на околната среда чрез превантивни действия. Такива превантивни действия е отчитането на нуждата от спазването в дългосрочен план на подходяща дистанция от жилищни райони.
Хлорът попада в приложното поле на Директива 96/82/ЕО за опасни вещества. В България вече липсва законова регламентация за отстоянията и хигиенно-защитни зони, но тълкуването на националното ни право не може да противоречи на резултата от директивата за контрола на опасностите от големи аварии, коментират от Сдружение “Движение с екологична насоченост”.
Константната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург сочи като нарушение на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция по правата на човека действията или бездействията на държавата по отношение на изграждането в близост до жилищни райони и експлоатацията на инсталации и съоръжения, представляващи изключително сериозен източник на отрицателно въздействие върху околната среда и с убийствени за човешкото здраве последици, каквото ще е производството и складът на “Континвест”. Съдът е категоричен, че прякото действие на токсичните емисии от такива инсталации е нарушение на правото на личен и семеен живот.
Въпроси, на които още няма отговори
По бъдещото хлорно производство и съхранение има редица въпроси, на които все още няма отговори. Те вероятно може да излязат от доклада по ОВОС при публичното му оповестяване. Все още без отговор е въпросът при аварийни обстоятелства изяснено ли е отрицателното въздействие върху човешкото здраве предвид близките училища, болницата и жилищните квартали и околни селища при характерните за района метеорологични условия. Набелязани ли са ефективно мерки за намаляване и ограничаване на тази вероятност? При аварии с транспортните цистерни изяснени ли са с нужната подробност въздействията върху почвите в близко разположените земеделски земи? Очертан ли е териториалният обхват, засегнатото население, същността, големината, комплектността, вероятността, продължителността, честотата и обратимостта на потенциалните взаимодействия, като се отчита кумулативният ефект от инвестиционните предложения за съхранение и производство на хлор? Има ли предвидена инсталация за оползотворяване на дъждовни и отпадни води? Висящи въпроси има и за отпадъците – видове, количества и начин на третиране. На този етап няма публична яснота за реда и методите на съхранение и обезвреждане на опасните, производствените и битовите отпадъци по време на строителството и по време на експлоатацията. Няма отговор и на най-важния въпрос – доказана ли е необходимостта от инвестиционните предложения за съхранение и за производство на хлор.
“Континвест” подава в Министерството на околната среда и водите уведомление за инвестиционното си намерение на 28 февруари 2012 г. На 19 май същата година то е препратено от МОСВ до РИОСВ. Казусът ще се произвежда ли по 50 тона дневно хлор в Горна Оряховица или не още е висящ. Хлорната бомба цъка.
Инциденти със заводи за хлор
Един загина при взрив във Франция
Един човек загина и един бе ранен при експлозия в завод за хлор във Франция. Изтичане на вода, съдържаща сода, е предизвикала експлозията. Заводът е собственост на “Газхим” и се намира в средиземноморския пристанищен град Лавера, съобщи администрацията на региона Буш-дьо-Рон. Няма изтичане на газове. Движението около завода е ограничено, а на място са изпратени специалисти по химически злополуки. Един от работниците в завода, на 28 години, е загинал на място. Друг е със сериозни наранявания, а осем души са получили медицинска помощ за химическо отравяне. При експлозията се отделили черен и бял облак и е бил повреден резервоар, от който изтекъл хлор.
7.01.2011 г., в. “Монитор”
39 души са обгазени с хлор в германски завод
В германския град Брюл 39 души са пострадали от обгазяване с хлор в местен завод, съобщиха информационните агенции.
Съобщава се, че в резултат на химична реакция се е образувал облак хлор.
Някои от пострадалите са в тежко състояние. 16 души са хоспитализирани.
От завода, произвеждащ оборудване за обезпечаване на сигурността, са евакуирани 300 души. Полицията предполага, че аварията е предизвикана от човешка грешка.
17.01.2012 г. news.bg
Изтичане на хлор в уралски завод, има загинали
Трима души са загинали при изтичане на хлор в металургичния завод “АВИСМА” в Березники, Пермски район. Още 10 души са настанени в болница, 37 са се обърнали към поликлиниката за изследвания.
В момента на изтичането на хлор общо в цеха са се намирали 58 души.
От Министерството по извънредните ситуации съобщили, че информацията за пострадалите се уточнява.
14.11.2012 г. радио “Гласът на Русия”
125 пострадали в китайски химически завод след изтичане на хлор
При изтичане на хлор в китайски химически завод са пострадали 125 души, съобщи ИТАР-ТАСС. Инцидентът е станал в югозападната провинция Сечуан. Двудневните проливни дъждове в района са предизвикали образуването на мощен поток от камъни и кал, който е предизвикал разрушения на територията на завода. Около 60 души от пострадалите все още са в болница.
04.07.2011 г.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. авторката и сн. Даниел ЙОРДАНОВ
Очаквайте интервю с управителя на базата инж. Миленов и мненията на директора на училище “Проф. Ас. Златаров” и управителя на болницата д-р Вашков
