“Благочестие, чадолюбие и учение” е бил девизът на женското благотворително дружество “Радост”

Публикувано: вт, 12 Сеп. 2017 | Прегледи: 101
Намали шрифта Увеличи шрифта
виж галерията

(продължение от бр. 175)
При създаването си Женското дружество работи добре и с Градската община, но желанието на Евгения Кисимова да извоюва пълна самостоятелност и равноправно положение на оглавяваната от нея организация обостря отношенията между двете институции. През 1872 г. конфликтът достига кулминацията си и Женската община се преименува в благотворително дружество “Радост”. Евгения Кисимова е освободена от ръководната длъжност, но не спира да се занимава с благородната си обществена дейност. Избира се ново настоятелство с председателка Анастасия Г. Кабакчиева. Надзорът и управлението на всички девически училища отново минава в ръцете на Градската община. Дружество “Радост” си изработва нов кръгъл печат, на който е изписано “Женско благотворително дружество “Радост”, В. Търново, год. 1869.”
В 1874 г. капиталът на дружеството достига до сумата 62 832 гроша. По-крупни дарители са Венетия Сарафиди, внесла 1000 гроша, Евгени Ст. Карагьозова – 1040, Стефана Кантарджиева, внесла 5 турски лири, Негово Преосвещенство Панарет Рашев – 416 гроша, Епископ Климент – 810 гроша, и др.
Известният търновски общественик и журналист Йордан Кулелиев ни дава сведения, че през учебната 1874/75 г. дружество “Радост” издържа главната учителка в девическото училище Т. Д. Енчева с 5300 гр. годишна заплата. Същата учебна година дружеството отпуска 3000 гроша за поправка на девическото училище в Търново и предоставя 8000 гроша на градската община за учителките. През 1875 г. в едно свое заседание дружеството решава да дава ежегодна помощ от 8000 гроша за поддържане на общинските училища. Вън от задълженията си, според устава, решава да заплаща и заплатата на една главна учителка.
Много полезна и патриотична дейност развива Търновското женско дружество по време на Априлското въстание. То подпомага с пари, дрехи и храна заловените въстаници, политически затворници и семействата им.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) будните търновки с голям ентусиазъм се заемат и помагат за запазване живота и възстановяване здравето на ранените и болни руски воини и български опълченци и за оказване помощ на стичащите се в града потоци от бежанци. Енергичната Евгения Кисимова поема инициативата да обедини техните усилия. Тя поканва родолюбивите търновки, голяма част от които са членки на дружество “Радост”, в църквата “Свети Атанас” (днешната “Св. Кирил”) да основат дружество на 1 август 1877 г. Учредителният акт не е запазен, но от архива на Женско дружество “Радост” се установява, че на Учредителното събрание присъстват Е. Кисимова, В. Калпаклова, Ф. Генчева, Евг. Хаджиславчева, З. Я. Станева, А. Сарафова, К. Панайодова, Е. Добрева и други видни търновки. Целта на дружеството е да се грижи за ранените и болни руски воини и български опълченци, а също и да подпомага бежанците от Южна България. В съответствие с поставената цел, по предложение на Евгения Кисимова, новосъздаденото дружество се наименова “Милосърдие” и на практика е първото червенокръстко дружество в България. За негова председателка е избрана Евгения Кисимова, а за заместничка – Феони Ц. Генчева. Избират се комисии от жени, разпределени по махали, да събират помощи, необходими за бежанците и ранените воини. Взето е решение дружеството да води своя отчетна книга – “Кондика”.
В съответствие с основната задача членовете на дружество “Милосърдие” започват активна дейност, която се изразява главно в две посоки – организиране и осигуряване на дежурства от членовете на дружеството в различните болници и лазарети във Велико Търново и околността и събиране на помощи – пари, храни и дрехи, и тяхното разпределение.
Дружество “Милосърдие” проявява грижи и за опълченците. На 17 ноември 1877 г. от събраните средства се закупуват “за 300 гроша тютюн, цигарени книжки, конци – черни и бели, ножици и игли” и се изпращат на опълченците чрез членката на дружеството Миланка Петровица заедно с изработените от жените 100 чифта чорапи и навои”.
След създаването на първото в новоосвободената територия Българско благотворително славянско общество (17 август 1877 г.) членовете на дружество “Милосърдие” активно се включват в неговата дейност. Благотворителното общество организира сиропиталище, на което стават “попечителки” членките на дружеството Евгения Кисимова, Вангели Калпаклова, Евгения Хаджиславчева, Зойка Я. Станева, Аргири Янулова, Вангели Петковица, А. Сарафова. На попечителките Благотворителното общество възлага да изготвят устав за вътрешното управление на сиропиталището. На 24 октомври 1877 г. управителният съвет на Благотворителното общество свиква съвещание, на което присъства и председателката на дружество “Милосърдие” и решава “да се направят за сиропиталището: 30 дюшека, 30 възглавници, 30 юргана, 60 чаршафа, 500 ризи с разни величини, 300 чифта чорапи, 300 ката дрехи за децата”.
До края на 1877 г. членовете на дружеството събират 8171 гроша, а през 1878 г. – 8491 гроша, много дрехи, ушиват чаршафи и завивки. На бежанците са раздадени 5574 гроша.
През 1878 г. дружество “Милосърдие” преустановява дейността си. На 10 февруари 1882 г. Евгения Кисимова възобновява дружеството и го наименува “Милосърдие на усопшите”. Изработен е нов устав, в който основната задача е ограждане на руските гробища, разположени в местността “Качица”, където са погребани около 3000 руски войници и офицери, починали от раните си. Другата много отговорна и патриотична задача е събирането на средства за издигане на паметник на обесените през 1876 г. участници в Априлското въстание.
Едно писмо на Евгения Кисимова от името на Дружество “Милосърдие” с изходящ № 20 от 17 януари 1883 г., адресирано до дружество “Радост”, гласи:
“Госпожо председателке, Понеже утря след отпуст на черковната служба д-во “Милосърдие” ще има общо събрание на местото наречено Дараджа, дето са биле бесилниците и след водосвета от Негово Преосвещенство ще са положи на казаното място един кръст, за да се направи памятника, затова Ви молим да присъствате с сичкия състав.
За настоятелството Попечителка Евгения Кисимова.”
Провежда се общо събрание, молебен и кръстът бил побит на мястото, на който още същата година – 1883, Общината е издигнала желания паметник в чест на загиналите за свободата на България.
На следващата година в деня на Освобождението на В. Търново – 25 юни (7 юли) 1884 г., тържествено е осветен емблематичният за старопрестолния град Паметник на обесените. Това е един от първите следосвобожденски художествено и архитектурно издържани паметници у нас. Благодарение на инициативата на женското дружество, той се превръща в обединителен център на културно-просветния и политически живот във Велико Търново.
(следва)
Катя МИТОВА-ГАНЕВА
Регионален исторически
музей – Велико Търново
сн. архив

Повече в Общество
Затвори