Литър от еликсира струва 40-50 евро, сиренето –
1000 евро/кг. Подобни ферми са малко на брой в Европа
Няма как човек да сбърка къде се намира земеделската кооперация в павликенското село Батак, понеже офисът ѝ е построен точно на входа на селскостопанския двор, сега собственост на тукашната ЗППК “Напредък”. Веднага се забелязва, че административната сграда е нова, има голям надпис, а и се намира до самия междуградски път, който води за селото. Председателят Петър Димитров ни посреща любезно пред офиса, където на страж стоят две гаубици от Втората световна война. Експонатите са предоставени от военните на кооперацията за авторитет и отговорно пазене.
Целият селскостопански двор е модернизиран, всички сгради са нови, има модерна зърносушилня, 3 дка складове за земеделска продукция, 2 обора за овце, модерна техническа работилница, цех за пелети за изхранване на животните. След месец-два ще бъде готова новата мандра и новото доилно отделение, цялата кооперация се отоплява на парно, включително и оборите. Всички селскостопански машини са нови, някои от тях са закупени по европроекти. С право председателят се гордее, че ЗППК “Напредък” има най-модерния машинен парк в района. За работниците с построена специална битова сграда за отдих, а за развлечение и отмора има малък зоокът. Изградена е и санитарна къща за шофьорите. Всяка година кооперацията плаща по 800 000 лв. рента на 800 член-кооператори, а това прави по 60 лв./дка. ЗППК “Напредък” спонсорира инициативи на училището, детската градина, ремонта на църквата в Батак.
Първи в двора ни посрещат десетина магарета, които се разхождат свободно. Димитров обяснява, че иска да направи ферма за магарешко мляко, познато като древен еликсир за здраве и красота още от времето на египетската царица Клеопатра, която се е къпала в него. Такава още няма в България, има други ферми за магарешка тяга, тук-там в селата по къщите отглеждат по 2-3 животни, продават епизодично мляко, правят сирене. По света магарешкото сирене е най-скъпо – от 800 до 1000 евро за килограм, даже надмина и сиренето от лос, което се търгува за 750 евро и се приготвя в малка семейна ферма в Швеция. Председателят допълва, че най-близката ферма за магарешко мляко и млечни продукти до България е сръбската мандра “Засавица”. Твърди се, че магарешкото мляко е много полезно и здравословно, има малък процент мазнини, много минерали и витамини. Може да се пие непастьоризирано и да замени кравето мляко, към което все повече деца имат алергия, близко е до майчиното мляко. За да се направи 1 кг магарешко сирене, са необходими 25 л мляко. Женските се доят 2-3 пъти дневно, но дават по 200-300 мл на доене. Затова това мляко е много скъпо, цената му е впечатляваща – литър струва 40-50 евро. Интересът към този здравословен продукт, който се използва и в козметиката, се засилва. Малко ферми за магарешко мляко и сирене са създадени във Франция, Белгия, Италия, Гърция и др.
Петър Димитров не бърза с фермата за магарешко мляко. Досега е изкупил десетина животни от хората, но се насочва към елитни ферми за магарета у нас. За да бъде една ферма за магарешко мляко рентабилна, трябва да има най-малко 100 животни, казва той.
От 2 г. земеделската кооперация е възродила млечното овцевъдство, което в миналото е било престижно за района. От ЗППК “Напредък” са закупили по 150 овце от френската и испанската порода Лакон и Асаф, сега овцете майки са 500, плюс 200 ремонтни животни. Всичките се отглеждат оборно целогодишно, защото кооперацията няма пасища. На ден доят по 800 л мляко, като в момента изкупната цена е 1,40 лв. за литър. Според Димитров цената е ниска, трябва да бъде най-малко 1,70 лв. за литър, за да се печели. През агнилната кампания, която още продължава, са обагнени 600 агънца, имало 20 овце с по три агънца. Изкупната цена на агнетата е 4,70 лв. за килограм живо тегло, без ДДС, която също е ниска. Димитров се гневи на колеги от овцевъдния бранш, които правят митинги пред земеделското министерство заради Наредба 3, която задължава животновъдите да предават определено количество мляко на мандрите, за да получат субсидии. Аз съм за тази Наредба, защото м. г. съм предал по 400 л мляко от овца и не съм получил нито лев субсидия за последните 3 г. Сега вземат пари тези, от селекционните организации, които нямат животни, казва Димитров. Добавя, че не членува в нито една професионална организация. Защо трябва да правим сто асоциации и да храним някой, без да извършва никаква дейност. Защо не направиха стачката тези селекционни организации, когато беше редовното правителство, а изчакаха служебното, за да търсят компромис. Аз имам животни, предавам мляко, ама за мен няма и пасища, дадоха ми едно сметище, което е подигравка. Други нямат животни, но им раздадоха пасища, ливади и субсидии. Ние постоянно инвестираме в земеделското производство и животновъдството, създаваме работни места на трудов договор с всички осигуровки, внасяме данъци, казва председателят. Той отчита, че на всеки литър овче мляко държавата взема по 0,35 лв. ДДС. М.г. съм предал 100 т мляко с внесен данък добавена стойност. Проверят ме всички контролни държавни служби и аз трябва да съм изряден, а същевременно не ми се дава нищо. Дава се на тези, които не са изрядни, от сивата икономика, която не е излизала от държавата. Докато не се промени тази политика в България, нещата няма как да тръгнат, категоричен е шефът на кооперацията. Той добавя, че отдавна субсидиите е трябвало да се дават срещу предадена продукция, било зърно, месо или мляко.
Без да знаем, се оказва, че сме в Батак на 16 февруари, в деня, когато ЗППК “Напредък” става на 25 години. От създаването ѝ Петър Димитров, който по образование е ветеринарен фелдшер, е неин председател. За 37 години стаж досега нито отпуска, нито болнични съм ползвал, няма ден, няма нощ.Цялото ми семейство е тук с мен. И на тях не давам отпуска. Животните искат човешка помощ, казва ветеринарят. Той добавя, че навремето няколко месеца след учредяване на кооперацията през 1992 г., дошли ликвидатори, свалили ръководството и започнали разпродажба на активите. Министерският съвет приел решение да бъдат ликвидирани всички ТКЗС-та и новоучредени земеделски кооперации. Имаше 700 юници, от които 100 бременни, 3000 овце, селскостопанска техника, всичко разпродадоха. Членовете на вече бившата кооперацията обаче се надигнали и учредили нова земеделска кооперация през ноември с.г. и пак избрали за председател Петър Димитров.
За да затвори цикъла на производство – земеделска продукция, животни, млекопроизводство, “Напредък” сега строи мандра и нова доилна зала за овцете. Идеята е да произвеждаме чиста и качествена храна – кисело мляко, кашкавал и сирене, без примеси и съставки. Така ще създадем и нови работни места. В момента изпълняваме проект за 1 млн. лв. по мярка 4.1 на еврофондовете. Той включва изграждане на доилна зала, която ще бъде завършена през май 2017 г., закупуване на машини и съоръжения за животновъдството, изграждане на мандра и производство на пелети от люцерна и слама за храна на овцете. Цехът за пелети, който е оборудван с модерна немска техника, вече работи, произведени са 500 т фураж. За оборудването на мандрата обаче кооперацията ще използва свои средства. Всяка година инвестираме по 1 млн. лв. собствени средства. През 2016 г. са направени 3 дка складове за съхранение на земеделската продукция, кооперацията обработва под аренда 13 000 дка, сее пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна, рапица и др. Сега имаме два обора за животни, предвиждаме всяка следваща година да изграждаме по още един за овцете. Броят им зависи от това, дали ще намерим работна ръка и от отношението на държавата към земеделския производител, казва председателят. За четвърт век по проекти и собствени средства в ЗППК “Напредък” са инвестирани над 20 млн. лв.
Сега при Димитров работят постоянно 24 души, а през лятото двойно повече, като най-възрастният е 57-годишният председател. Въпреки че средната заплата е 1500 лв., няма кандидати за работа. На ден един животновъд взима 40 лв., но все се явяват мързеливи работници. Няма кадри, в Батак има около 200 души над 70 г., при нас идват млади хора от Павликени и Караисен. В Батак има над 600 роми, но не искат да работят. Някои имат дипломи, но не могат да четат и пишат. От цялото село не мога да намеря един работник, та взимам от Павликени. На мен не ми трябват прости хора, отглеждането, чистенето, храненето, приготвянето на фуражи и доенето е механизирано. Да не говорим за комбайните, тракторите, сеялките и др., които са последна мода на техниката, обяснява фермерът.
Като се трудим, успяваме. Не ходим да се оплакваме и да мрънкаме, от нас зависи да даваме висока рента на собствениците на земята, да плащаме добри заплати на персонала и да инвестираме в техника и технологии, категоричен е Петър Димитров.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
