С точния си мерник медицинската сестра Мариета гърми по две прасета на ден

Мариета Коларова е една от малкото жени ловци у нас. По професия е медицинска сестра, има си собствена дрогерия в център на Поликраище. Съпругът ѝ е джипи на селото. Увлякла се по лова през 2006 година, когато мъжът ѝ се записал да кара курса за авджии. Казала му, че иска и тя. Изкарали го и двамата, но оттогава досега тя не е пропуснала ловен излет, а той не е излизал. Ловджийката, която има вече почти десетгодишен опит в отстрелването на животни, предпочита едрия дивеч, преди всичко свинския лов. Птичият засега не ѝ е любим, не я влече.

Мариета е част от ловната

дружинка “Глиган” на златаришкото село Дединци,
от 2010 година членува в нея. Избрала я, защото там имат семейна вила. От миналата година започнала да ходи на гости и на други дружинки. Това се случва най-вече по линия на Българския ловен женски клуб “Бендида”, в който членуват само жени ловджийки от цялата страна. Той е създаден през октомври 2012 г., а нашенката е в него от февруари 2013 г. Хубаво е, че в клуба се запознавам с нови хора, посещавам различни места, като има и слука е още по-хубаво, признава Мариета. От Велико Търново има още две жени, които членуват в “Бендида”. Общо в цялата страна дамите ловци са около 40, активните са не повече от 20.
Синът ѝ, който съвсем скоро е навършил 19 години, не е запален по лова.
“Повечето мъже ни подценяват заради пола, но пък ние доказваме, че се справяме не по-лошо от тях. Имаме успехи. Жените доказваме, че можем”, убедена е дамата. Мариета разкрива,

че скоро е убила деветото си диво прасе, най-голямото било над 200 килограма,

с 19 сантиметра глиги, отстреляла го е през 2012 г. Доволна е, че миналата година на рождения ден на женския клуб убила две прасета в един ден. “Късметът идва в различен момент. От октомври чак преди десет дни успях да оцеля диво прасе. Сезонът свършваше и се ядосвах, че слуката не идва”, обяснява с усмивка съвременната Артемида.
Пушката на запалената ловджийка е “Силма”, 12 калибър. Има документи и за подборен лов, но за момента няма карабина. “То не е само да се купи оръжието, трябват и тренировки. Тази “Силма” си ми е удобна засега. Сама си я поддържам”, казва Мариета.
Жената споделя, че ловците се грижат за животните, имат си бригади, които поддържат хранилките, носят зърно, правят листници. В района на Дединци има най-много диви прасета, но се виждат и зайци, лисици, сърни и благородни елени.
След лов стават хубави банкети, ако има слука е още по-весело, разкрива чаровната дама. Основните разговори са свързани с това откъде е минало прасето, как е минало, как е изтървано, защото е било в гъстото. Ловджийски лакърдии понякога се включват и по-по-най лъжи, но това си е част от нормалните неща. “Хапването и пийването също не са за пренебрегване. Нашата дружинка има много хубава база – камината пращи, бумти, идилия. Сприятелихме се с Биляна – дъщерята на единия от ловджиите. Те са от Златарица. По-млада е от мен, но добре си пасваме. Казват ни, че сме цветенцата на дружинката”, продължава увлекателния си разказ Мариета. По думите ѝ всеки ловен излет е уникален. “Нормалните жени на моята възраст никога не са в гората по това време. Те са в Мола, на фризьор, на маникюр, но аз не съм от тях”, допълва тя.

Всеки ден Мариета върви по девет километра,

за да поддържа форма. “Трябва, защото не е добре човек да се отпуска. А и си е друго, когато спортуваш. Нека всеки си намери неговия начин, но е важно да се спортува. Когато съм на вилата, ходя до съседното село и обратно, пак са 9 километра”, категорична е Мариета. По време на лов е казала на колегите си да я слагат там, където има най-много ходене. Понякога ѝ се събират по 15 километра, извървени по време на лов.
Като се запалила по лова, жената започнала да отглежда и соколи, но казва, че те вече са в историята. Първо имала керкенез, а след това сокол скитник, който се казвал Ирра. Птицата се разболяла и починала през миналата година.
Случвало ѝ се е да влиза в ролята на медицински кадър, когато е сред природата. Веднъж помогнала на свой колега ловец, който бил ужилен от стършел, друг път спасила куче, ухапано от пепелянка.
Запалената ловджийка обича да приготвя деликатеси от дивечово месо. Но е важно месото задължително да е проверено, защото трихинелозата не е за подценяване, пояснява тя. По принцип пробата излиза още същия ден.
Когато си е на вилата в Дединци, Мариета бере и гъби. Познава манатарките, пачия крак, но никога не ги готви, преди съседката ѝ да каже дали стават, или не.
Разделяме се с Мариета, която вече се настройва за следващия ловен излет, на който задължително ще вземе доброто си настроение и вярата, че ще има слука.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ