С 296 000 лв. ремонтират златаришкия храм “Свети Николай Мирликийски”

От началото на юни започнаха ремонтите на православния храм “Свети Николай Мирликийски” в Златарица. Положението никак не е розово, личи от обяснителната записка към архитектурната част на проекта за ремонта на църквата, който се прави с 296 000 лв., осигурени от Държавен фонд “Земеделие”.
Обектът е в сравнително добро общо конструктивно състояние, като отделни части имат сериозни повреди и се нуждаят от намеса, пишат проектантите арх. Радосвета Кирова, арх. Лилия Кадийска и арх. Николай Баровски. В най-източния свод над олтара има диагонална пукната, частично опадала мазилка, фугата между тухлите е поне 2 сантиметра. Арката над западния вход е сериозно повредена, вероятно в следствие на провисването на емпорията. Наблюдава се голяма пукнатина и вертикално отместване точно в центъра на арката, като цялата стена наоколо е напукана – вертикално и хоризонтално. В същото тежко положение е и северната част. Прогнили са дървените колони, подпиращи хоризонталната конструкция на емпорията. Дюшемето в наоса и емпорията е в много лошо състояние, някои участъци са напълно изгнили и пропаднали, покрити временно с ламарини или килими. За сега няма проблем с дограмите.
При последните ремонти в началото на XX век вместо да поправят щетите, нанесени през годините, майсторите правят нови поразии.
Сложили са керемиди, които са неподходящи за сложната повърхност на покрива. Ламаринените обшивки на уламите и корнизите са изпълнени некачествено и криво, пропускат вода и на места ламарината е частично корозирала. От северната страна на западния купол ламарината е паднала и дъсчената обшивка е прогнила. Връзката между куполите и уламите е направена изключително некачествено с огромни кривини и отвори между ламарините, заключват архитектите, направили огледите при подготовката на документите за новия ремонт.
Заради течовете голяма част от стенописите са повредени и в лошо състояние. Олтарът е замърсен със сажди от горенето на некачествени свещи и липсата на подходяща вентилация. По проекта се предвижда и цялостно реконструиране на електрическата инсталация на храма, монтаж на допълнителна топлоизолация, на два осеви вентилатора за отвеждане на дима от свещите, както и на три калорифера за отопление. Ще има и инвалидна рампа. За ремонт са 563 квадратни метра разгъната застроена площ.
По Програмата за развитие на селските райони Църковното настоятелство спечели проект за 380 000 лева. В течение на времето, за около три години имаше забавяне, сменяха се правителства, настъпиха проблеми в управлението на държавата и парите за ремонта се намалиха с 80 000 лева. Сега разчитаме на 296 хил. лв. Майсторите вече са тук и работят съвестно, трябва да приключат до края на тази година, казва, посрещайки ни в храма, отец Петър.
Получихме от правителството на Пламен Орешарски анекс, който не търпи никакво възражение и не можем да го обжалваме, с което парите за ремонта се намаляват драстично.
Първото орязване е с 40 000 лева от финансирането и има препоръка да намерим 40 000 лева от частни инвеститори, обяснява с болка в гласа иначе благият свещеник. С парите, които ни остават, горе-долу ще успеем да направим пълен ремонт на покрива и на пода в храма, пояснява отецът. Трябва да се копае, за да може да се отводни подът, но няма да можем да направим всичко. Балконът на църквата е пострадал, има пропадане под арката на входа на храма и предполагаме, че пак ще останат неремонтирани, обясняват ни домакините. Ако не ни бяха орязали парите за ремонта, куполите можеше да бъдат обшити с медна ламарина, а не с поцинкована, казва отецът.
Царят Освободител и Паисий Хилендарски са изобразени заедно на един от стенописите в храма. Направен през 1992 г. в памет на годишнина от битката при Попово бърдо. Тези медальони на Освободителя Александър Николаевич и на отец Паисий са уникални и никъде другаде в България ги няма изографисани в църква. Образите им са единствено в криптата на храма на връх Шипка, но в подземията, обяснява отец Петър.
Три от иконите на олтара – на Христос, св. Николай и Тайната вечеря, са дадени за реставрация на студентите по иконопис като дипломни работи при завършването им във Великотърновския университет. Вътре в олтара преди няколко години беше направена реставрация на стенописите по изричното желание на дарителите.
Вътрешният интериор е изписан по канон и е дело на художниците Ангел Христов, Георги Писачев, Денко Македонски, Христо Апостолов и Илия Белев от гр. Галичник, Македония, и са завършени 1932 г. Иконописта е едроплощни живописни сцени в стиловите особености на 20-30 години на ХIХ век. Иконостасът на църквата представлява плоскости, върху които майсторът иконописец е нанесъл икони.
Църквата е обявена за паметник на културата 
от местно значение през 1981 година. Основните проблеми за сегашното състояние на църквата са породени от периодични продължителни течове от покрива в основите на куполите и уламите. Преди десетина години бурен вятър отнесе ламарините от куполите и водата започна безпрепятствено да влиза в храма, унищожени са и части от живописта.
Художникът живописец навремето е имал необходимост за разгръщане на сцените си да коригира архитектурното решение, като е затворил прозорците от горния регистър на църквата с тухлена зидария. Този акт допълнително въздейства неблагоприятно върху архитектурата на храма, което изисква намиране на по-добро решение за неговото отстраняване, обяснява отец Петър. Заради качеството на живописните сцени и интериора, които са в процес на реставрация, е необходимо отвън тези прозорци да се оформят като слепи ниши, които могат допълнително да бъдат изписани с житейски сцени и с чудесата на свети Никола.
През далечната 1628 г. нуждата от църковно православно средище принуждава тогавашните първенци на Златарица да издействат разрешение от султана за построяването на храм. В първоначалният си вид църквата е построена и осветена през 1634 г. върху основата на разрушен параклис. В градежа участвало цялото население. Въпреки трудностите и забраните, които повелявали как да бъде изградена и каква да е българската църква според турските закони, прилагани към българите, това не попречило на златарчани да си построят такъв храм, какъвто на тях им приличало и са искали да имат. Така те вдигат просторна и красива църква. За това строежът се извършвал през нощта, тайно и не без известен риск. За да имат своя църква, златарчани са задължени от турските власти да плащат по 25 гроша в полза на джамията.
в съседното село, носещо днес името Родина. В църквата се служи до 1883 г. През април 1875 г. първият търновски митрополит Иларион Макариополски държи в храма вечерня – нравоучение срещу езическите обичаи.
В края на ХIХ век църквата е разрушена, но олтарът е запазен в сегашния църковен двор. Обграден е с каменна зидария и метална ограда. Върху жертвения камък е издигната каменна колона, върху която на отлята от бетон плоча е изписан надпис, който посочва, че през 1634 г. е била съградена старата църква.
Сегашният храм в този си вид е строен през 1860 и завършен през 1884 г. изключително с труда и средствата на населението. Сумата, необходима за построяването, се разхвърля като данък от 100 до 600 гроша, в зависимост от заможността и имотното състояние на домакинствата. На майсторите е платено 143 000 гроша или 1075 златни лири. Строена с широк замах, погълнала много пари, църквата “Свети Николай Мирликийски” увековечава сплотеността на възрожденските златарчани. Добрият български майстор Уста Георги, ученик на майстор Колю Фичето, интерпретира по своеобразен архитектурен начин пространството, при което резултатът е поразителен – високо в центъра на града се извисява масивна каменна постройка, величествена трикорабна, двукуполна базилика и камбанария. Осветена е през 1902 година.
Хората в Златарица са силно вярващи, дано за Коледа храмът да е готов, за да правим службите както е редно, да има венчавки, кръщавки и достойно изпращане на покойниците, казва, изпращайки ни за довиждане, свещеникът.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ