Растителен фермент от сметана, котешка стъпка и захар от тръстика лекува тумори

Растителен фермент от млечна суроватка, сметана, билката котешка стъпка и захар от тръстика лекува тумори. Рецептата на украинския академик Борис Болотов за възстановяване клетъчните нарушения чрез ферментация на лечебните растения, но доразработена в български вариант, бе представена на Третия национален фестивал на лимеца и живите храни във Велико Търново от шефа на билкарите Емил Елмазов. Той уточни, че вместо котешка стъпка може да се използват и билките змийско мляко, салвия, джоджен, червена детелина и др.
Решихме да дообогатим теорията на академика и във ферментацията включихме еднозърнестия лимец, разказа билкарят. За целта за първи път в света се реализира програма, като пет млечни крави са оставени да се хранят в резерват “Билкария” в Габровския балкан, където основните растения са лимец, овес, ечемик и различни билки, които не се обработват химически. След това по технологията на Болотов от млякото се получава суроватка и чрез заквасване на зелени стръкове от лимец в периода с най-високо съдържание на хлорофил към 14-ия ден се отчита изключителна жизненост след ферментационния процес. Именно този ценен растителен фермент, който се получава, активира стомашната киселина да унищожава болните и старите клетки и подмладява организма. На тяхно място бързо се възпроизвеждат нови здрави клетки и това е невероятен успех за хранителната медицина. Не случайно нашите баби и дядовци навремето са били по-здрави, тъй като са правели много консерви със зелени домати, зеле, чушки и оцет, крушовина. Мазетата са били пълни с туршия. В тях киселите бактерии са работили за здравето на човека, твърди билкарят.
Според Елмазов всеки може да си направи от този коктейл. В 3-литров буркан се налива суроватка, произведена от домашно кисело мляко или извара. Прибавя се чаена чаша със ситно нарязана билка. Добавя се по една чаена лъжичка сметана от домашното мляко и тръстиковата захар. Тази смес остава непокрита 14 дена на стайна температура. Може да се появи плесен, която се отстранява, но това показва, че билката е била замърсена. Течността се прецежда и се пие по 100 мг сутрин и вечер на гладно. Елмазов смята, че това е бъдещето на фитотерапията и занапред много от лековете ще се произвеждат на база на ферментацията. Тези ферменти ще привлекат вниманието следващите 5-10 г., а нашият продукт с лимец е в период на технологични изследвания и вероятно ще бъде регистриран като хранителна добавка “Билкария”, съобщи председателят на съюза.
Фестивалът на лимеца събра билкари, производители и специалисти по здравословно хранене от цялата страна, а през целия ден имаше дегустации, лекции и практически занятия как се меси хляб от натурални продукти. Залата за конференции се оказа тясна да побере всички участници.
Особен интерес предизвика с технологията си за “жива” вода Петър Малешков от София. Той обясни, че методът на пречистване е по естествен начин на базата на филтър от активен въглен, смола, зеолит с 18 минерала и керамика, която отделя солите на желязото във водата, преминали от водопроводите. Според Малешков такава вода пречиства организма, овладява апетита, злоупотребата с кафе и алкохол, алкализира тялото.
За преимуществата на лимеца говори Даниел Ненков, изп. директор на холдинг “БГ-Агро”, който е един от първите земеделци в България, инвестирали в производство и разпространение на лимец. Преди 5 г. в Разградско и Добричко започнахме със 7 дка, а сега сеем над 100 000 дка. Щастлив съм, че вече много хора отглеждат лимец, и то с български семена, тъй като у нас навлиза и чужд лимец, който не е със същите добри качества. А още по-важното е, че все повече българи и обществени заведения търсят лимеца и го включват в своята кухня на здравословното хранене.
Според Ненков сеитбата е лесна, не се изискват торове и препарати за растителна защита, защото лимецът е устойчив и не боледува. Жътвата се извършва с конвенционална зърноприбираща техника. Добивът тази година от неолющеното зърно достигнал 250 кг/дка.
Според специалистите известна трудност има при лющенето на зърното, което е обвито от няколко слоя плеви. Все още малко са специализираните машини за тази дейност в страната, затова производителите на форума във Велико Търново решиха да се създаде електронна карта с местата на производство и обработка на лимеца. Това ще улесни производителите, търговците и потребителите. От 0,5 дка с лимец през 1998 г., сега се сеят над 100 000 дка и вече се откриват все повече лечебни свойства на древното жито, коментираха зърнопроизводители.
Допълнителна информация в подкрепа на казаното даде и Янко Янев, учен и бивш директор на Института по соята в Павликени. Той даде пример по какъв начин да се извършва сеитбата на лимеца, за да има по-малко плевели. Затова науката трябва да влезе и при това жито, за да се получат максимални добиви, е категоричен Янев.
Бившият шеф говори за ролята на фибрите в хляба. Той съобщи, че вече са разработени брашна за хляб с коприва и арония, които се нареждат на челни места като особено ценни храни и лекарствени растения. Аронията съдържа най-простите захари, което е важно за болните от диабет. Протеините са представени от полезни аминокиселини. Плодът е богат още на калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, йод, манган и др., а най-ценни са незаменимите полифенолни съединения от групата на витамин Р. Няма друго растение с толкова много флавоноиди, катехини и антоциатити, които имат антирадиационен, противоалергичен и антиоксидантен ефект и тонизират организмаи, посочи Янев. Половин кафена лъжичка арония на прах, разтворена в една чаена чаша кисело мляко, подсладено с мед, е прекрасна междинна закуска.
От копривата могат да се използват листата и връхчетата, изсушени и смлени. 50 г от тях се равняват на 1,200 кг свежа коприва. Сухата маса се влага в супи, хляб от лимец, баница и др.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ