При разкопки в южния квартал на Трапезица Деян Рабовянов откри над 450 монети и четири нови жилища

Над 450 монети и много любопитни предмети от бита, облеклото, занаятите и военното дело в средновековния български град откри археологът гл. ас. д-р Деян Рабовянов на хълма Трапезица. Вече шеста година той проучва Южния сектор на крепостта във Велико Търново, където около една от главните улици е разположен голям жилищен квартал от втората половина на XIV век. Позлатен сребърен пръстен с вградена римска гема и пръстен – печат с гръцки надпис са само две от любопитните находки от последния археологически сезон.
“Предвид ограничените средства, с които разполагахме, се концентрирахме върху проучвания на квартала, заел южната тераса на Трапезица, която е и второто ядро на средновековната столица Търновград. Този квартал се издига върху едно от най-удобните места за живот на хълма, а застрояването му започва около 1350 г., в средата на управлението на цар Иван Александър. В определен момент, вероятно заради необходимостта на местното население да потърси защита в укрепените части на града по време на турската заплаха, започва изграждането на нови жилища. Това става по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.). Тези къщи заемат всяко свободно пространство в квартала, като по този начин нарушават първоначалната планировка. За да се използва максимално мястото, някои от домовете са с трапецовидна форма, други имат извити стени”, обяснява д-р Рабовянов от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
“Кварталът е разположен между крепостната стена от юг, главната улица на Трапезица на север и порта и друга по-малка порта на запад и изток. Само в проучената си площ той обединява 11 сгради, два малки площада и вътрешни алеи. През 2013 г. беше частично разкрита нова сграда в северозападната част на квартала, чиято предполагаема площ доближава 100 кв.м. Освен това бяха допроучени и три други сгради. Двуетажните жилища там варират по площ на приземията си от 20 до 180 кв. м. Стените на долния етаж са с дебелина между 0,60 и 0,70 м и са изградени от ломени камъни с калова спойка стени. Те са служили за складови, производствени и търговски цели. Горният жилищен етаж обикновено е с паянтова конструкция. Така изглеждат къщите на един гъсто застроен и с голямо население средновековен град”, разказва археологът.
Богатите материали, открити в жилищата и в свързаното с квартала сметище пред крепостната стена, представят живота на разнородното население от търговци, занаятчии, военни, духовници и боляри на Трапезица. Проучванията на Деян Рабовянов доказват, че между тях е имало и състоятелни членове на обществото. За това говорят както размерите на жилищата, така и специфичните находки. Сред тях е вече консервираният голям меден съд, служил за съхраняване на пари и ценности. Домашният трезор беше открит през 2012-а и няма аналог в проучените досега центрове от Второто българско царство, като Шумен, Червен, Ловеч и Търново. Той е бил вкопан в специално оформена камера в пода на новоразкрита жилищна сграда. Казанът е с вместимост 8 л, на височина достига над 40 см и има железни дръжки. На дъното му археолозите са намерили сребърна монета на Иван Александър с изображение на Михаил Асен, която въобще не е била в обръщение. “Релефът й е толкова добре запазен, все едно сега излиза от монетарницата. Вероятно при напускането на квартала в края на XIV началото на XV век обитателите на дома са бързали да изнесат съдържанието на тайника. Само така можем да си обясним факта, че в суматохата една от монетите е останала в съда”, споделя археологът.
Византийският пръстен – печат с позлата, датира от края на XIV век и вероятно е принадлежал на чужденец, пребивавал по това време в българската столица. Но не може да се изключи възможността да е попаднал в Търново и като военен трофей, не скри предположенията си Рабовянов. Върху накита е запазен надпис на гръцки език, от който става ясно, че той е принадлежал на някой си Леонтий. “Бижуто е отлято от медна сплав – бронз, като върху повърхността му е нанесен дебел слой позлата, която сега е запазена по вдлъбнатините на гравировката и вътрешността на халката. Върху кръглия щит на пръстена са гравирани два концентрични кръга с надпис между тях, на който се четат думите “Той (аз) Леонтий”. Буквите са прецизно гравирани, като началото е отбелязано с осемлъчева розета. В централния кръг е изобразена лилия, изпълнена със същата прецизност като надписа. Растителен мотив украсява и рамената на пръстена”, обяснява специалистът от археологическия институт. Прекрасно изпълнената гравировка го изравнява по качество с пръстените, направени от злато, и подсказва, че е направен в специализирано златарско ателие във византийската столица Константинопол.
Наред с допроучването на части от жилищния квартал през последния сезон са били изследвани структури и културен пласт от предшестващия го средновековен период – между 1230 и 1350 г., ранножелязната епоха и периода на каменно-медната епоха. От това време произхождат откритите съдове, кремъчни и медни оръдия на труда.
Макар и неголеми по площ, проучените участъци от крепостните съоръжения също дадоха важни резултати, твърди Рабовянов. “Допроучена бе малката порта на южната крепостна стена. Тази, предназначена само за военни излази, потерна е била разположена в трудно видима част на крепостта и е трябвало да осигури възможност на обсадените да атакуват в гръб евентуалния нападател на голямата Югозападна порта на Трапезица. Потерната е зазидана вероятно в смутния за държавата период след смъртта на цар Константин Асен, обхванал последните две десетилетия на XIII век.
Според археолога друго важно наблюдение е осъществено в западната част на проучената отсечка от крепостната стена. Там е била разкрита поправка на външното лице на стената, изпълнена със зидария с калова спойка. “Тази поправка бе точно датирана с монети от управлението на цар Иван Шишман. Тя отразява финалните опити да се възстановят укрепленията и да подготви Трапезица за османската обсада, довела до падането на Търновград през 1393 г. Това събитие води до изоставянето на Трапезица от обитавалото я население”, допълва Деян Рабовянов.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив