Ма­кар да ра­бо­ти за 500 лв. в об­щи­на­та, IT спе­цът Па­вел Хрис­тов се чув­с­т­ва щас­т­лив, че има шанс да се усъ­вър­шен­с­т­ва в об­ласт­та на ин­фор­ма­ти­ка­та

32-го­диш­ни­ят ве­ли­ко­тър­но­вец Па­вел Хрис­тов ос­та­ви зап­ла­та от 6000 лв. в Аме­ри­ка и Ис­па­ния и се вър­на в род­ния град. Ма­кар да ра­бо­ти за 500 лв. ка­то IT ад­ми­нис­т­ра­тор в от­де­ла за ин­фор­ма­ци­он­но об­с­луж­ва­не в об­щи­на­та, мла­ди­ят мъж се чув­с­т­ва щас­т­лив, че има шанс да се усъ­вър­шен­с­т­ва в об­ласт­та на ин­фор­ма­ти­ка­та. За­вър­шил три ма­гис­т­ра­ту­ри в та­зи об­ласт, от де­кем­в­ри 2014 г. е при­ет и за док­то­рант във Фа­кул­те­та по ин­фор­ма­ти­ка при Ве­ли­ко­тър­нов­с­кия уни­вер­си­тет “Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий”.
Сред­но­то си об­ра­зо­ва­ние Па­вел за­вър­шил с от­ли­чие в СОУ “Ем. Ста­нев” в па­ра­лел­ка по изоб­ра­зи­тел­но из­кус­т­во. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва учил ан­г­лийс­ки език ка­то час­тен уче­ник в Ези­ко­ва­та гим­на­зия, от­къ­де­то съ­що по­лу­ча­ва от­лич­на дип­ло­ма. След то­ва с две пъл­ни шес­ти­ци от при­ем­ни­те из­пи­ти бил при­ет за сту­дент по изоб­ра­зи­тел­но из­кус­т­во във Ве­ли­ко­тър­нов­с­кия уни­вер­си­тет. Ори­ен­ти­рал се към спе­ци­ал­ност­та “Гра­фи­чен ди­зайн”, за ко­я­то по­лу­чил ба­ка­ла­вър­с­ка дип­ло­ма. Пос­ле за­вър­шил три ма­гис­т­ра­ту­ри по три и две го­ди­ни – за ком­пю­тър­на мул­ти­ме­дия, гра­фи­чен ди­зайн и ви­зу­ал­ни ко­му­ни­ка­ции и при­лож­ни ком­пю­тър­ни на­у­ки.
В САЩ по­лу­чил прес­тиж­на­та
наг­ра­да “Ра­бот­ник на го­ди­на­та”, от спец­час­ти­те ис­ка­ли да го пра­вят тю­лен
По вре­ме на след­ва­не­то си Па­вел хо­дил три пъ­ти на сту­ден­т­с­ки бри­га­ди в Аме­ри­ка. В Клив­ланд, Чи­ка­го, Да­лас и Ню Йорк ра­бо­тил ка­то плу­вец, а в уве­се­ли­тел­ни пар­ко­ве бил чис­тач, сер­витьор, про­да­вач, опе­ра­тор на влак­че­та и др. За­поч­нал ра­бо­та и ка­то стро­и­тел в Ню Йорк. На пос­лед­на­та си бри­га­да в Да­лас Па­вел, въп­ре­ки нис­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на­та ра­бо­та, ко­я­то из­вър­ш­вал, по­лу­чил прес­тиж­на­та наг­ра­да “Ра­бот­ник на го­ди­на­та”. След то­ва аме­ри­кан­ци­те вед­на­га му пред­ло­жи­ли но­ва по-ви­со­ка длъж­ност ка­то ме­ни­джър на от­дел по под­дръж­ка на парк, оси­гу­ря­ват му квар­ти­ра, за да ос­та­не в Аме­ри­ка.
Ко­га­то мла­де­жът бил на ра­бо­та в уве­се­ли­тел­ния парк, един ден дош­ли аме­ри­кан­ци от спецчас­ти­те, за да тър­сят но­ви пе­хо­тин­ци. За цел­та би­ли ор­га­ни­зи­ра­ни фи­зи­чес­ки със­те­за­ния, в ко­и­то учас­т­вал и Па­вел. Бе­ше ми ка­то на ше­га, но се пред­с­та­вих мно­го доб­ре. Ха­ре­са­ха ме и вед­на­га ми пред­ло­жи­ха ра­бо­та в спецчас­ти­те, но тряб­ва­ше да имам зе­ле­на кар­та, за да ос­та­на, каз­ва мла­ди­ят мъж.
В Аме­ри­ка хо­ра­та жи­ве­ят в зат­во­ре­но об­щес­т­во, мис­лят, че са цен­тъ­ра на все­ле­на­та. До­ка­то бях там, не на­ме­рих ни­то един аме­ри­ка­нец, кой­то да знае къ­де се на­ми­ра Бъл­га­рия, бър­кат стра­на­та ни с Бо­ли­вия. Ня­кои все пак каз­ват, че Бъл­га­рия се на­ми­ра ня­къ­де в Ев­ро­па, но къ­де точ­но ня­мат пред­с­та­ва, спом­ня си Па­вел.
С бъл­га­ри­те се от­на­сят ка­то хо­ра “вто­ра ръ­ка”
Въп­ре­ки прес­тиж­на­та наг­ра­да и пред­ло­же­ни­я­та за ра­бо­та, ко­и­то по­лу­чих, се убе­дих, че с бъл­га­ри­те се от­на­сят ка­то хо­ра “вто­ра ръ­ка”, до­пъл­ва мла­де­жът, кой­то през то­ва вре­ме ра­бо­тил на ня­кол­ко мес­та и об­що сти­гал зап­ла­та над 3000 до­ла­ра. Въп­ре­ки то­ва той ре­шил да се вър­не в Бъл­га­рия, за­що­то ис­кал да ра­бо­ти по спе­ци­ал­ност­та си в об­ласт­та на ин­фор­ма­ти­ка­та. Пла­но­ве­те му оба­че мал­ко се про­ме­ни­ли и за­ми­нал за Ис­па­ния. Пър­во­на­чал­но иде­я­та би­ла да ос­та­не там ня­кол­ко ме­се­ца, но то­ва про­дъл­жи­ло три го­ди­ни. На ос­т­ров Иби­са бил бри­га­дир на стро­и­тел­на бри­га­да и ох­ра­ни­тел на най-го­ля­ма­та дис­ко­те­ка в све­та – Privilege. Стиг­нал зап­ла­та над 3000 ев­ро. Ни­ко­га оба­че не го на­пус­на­ло убеж­де­ни­е­то, че тряб­ва да се вър­не във Ве­ли­ко Тър­но­во и да про­дъл­жи ма­гис­тър­с­ки­те спе­ци­а­ли­за­ции. Кол­ко­то и не­ве­ро­ят­но да зву­чи за мно­зи­на, Па­вел твър­ди, че въп­ре­ки мно­го­то па­ри не се чув­с­т­вал удов­лет­во­рен в ра­бо­та­та си на­вън.
Елек­т­рон­на­та об­щи­на е го­ля­ма­та му гор­дост
Ше­гу­ва се, че от­как­то се пом­ни, все учи, с мал­ки из­к­лю­че­ния при ра­бо­та­та си в Аме­ри­ка и Ис­па­ния. Пов­та­ря, че то­ва е един­с­т­ве­на­та мо­ти­ва­ция, ко­я­то го е на­ка­ра­ла да се вър­не в ро­ди­на­та си. През 2012 г. след кон­курс пос­тъп­ва на ра­бо­та в об­щи­на­та ка­то ад­ми­нис­т­ра­тор за под­дръж­ка на об­щин­с­кия уеб сайт със зап­ла­та 350 лв. То­га­ва нап­ра­вих­ме но­ва плат­фор­ма, за­ло­жих­ме елек­т­рон­ни ус­лу­ги и под­дръж­ка на ин­вес­ти­ци­он­на­та прог­ра­ма. По­ло­жих­ме мно­го доб­ра ос­но­ва за раз­ви­тие на елек­т­рон­на­та об­щи­на, ве­че има по-го­ля­ма проз­рач­ност на уп­рав­ле­ни­е­то, ак­ту­а­ли­зи­рах­ме и пред­ло­же­ни­я­та на граж­да­ни. Ве­че сме го­то­ви да стар­ти­ра­ме 13 е-ус­лу­ги, 8 от ко­и­то са за мес­т­ни да­нъ­ци и так­си, 4 – от граж­дан­с­ка ре­гис­т­ра­ция и ед­на от стро­и­тел­с­т­во и ус­т­ройс­т­во на те­ри­то­ри­я­та. За­ра­ди нея Ве­ли­ко Тър­но­во ста­на ед­на от пър­ви­те об­щи­ни в стра­на­та с та­ка­ва е-ус­лу­га, раз­па­ле­но обяс­ня­ва ком­пю­тър­ни­ят ек­с­перт.
Две по­ред­ни го­ди­ни Па­вел по­каз­ва пос­ти­же­ни­я­та на елек­т­рон­но­то уп­рав­ле­ние на об­щи­на­та на на­ци­о­нал­ни кон­фе­рен­ции в Со­фия, на ко­и­то при­със­т­ват ми­нис­т­ри и из­вес­т­ни спе­ци­а­лис­ти по елек­т­рон­но уп­рав­ле­ние. През де­кем­в­ри 2014 г. на ан­г­лийс­ки език об­щин­с­ки­ят ад­ми­нис­т­ра­тор пред­с­та­ви Бъл­га­рия с ве­ли­ко­тър­нов­с­кия про­ект “От­во­ри очи, има кой да ти по­мог­не” на меж­ду­на­ро­ден кон­курс по пре­вен­ция на прес­тъп­ност­та в Ита­лия, в кой­то учас­т­ват всич­ки стра­ни от Ев­ро­съ­ю­за. Бил мно­го огор­чен от ста­тис­ти­ка­та, из­не­се­на на фо­ру­ма, спо­ред ко­я­то Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния са стра­ни­те с най-го­ля­ма прес­тъп­ност, тра­фик на хо­ра, сек­су­ал­на ек­с­п­ло­а­та­ция в Ев­ро­па.
Пи­там го как­ва е след­ва­ща­та му цел. Как точ­но виж­да раз­ви­ти­е­то си във Ве­ли­ко Тър­но­во и Бъл­га­рия. Па­вел е ка­те­го­ри­чен, че ис­ка да учи още и да се раз­ви­ва. Мо­жех да нап­ра­вя то­ва в Аме­ри­ка и Ис­па­ния, но за бъл­га­ри­те се го­во­рят са­мо не­га­тив­ни не­ща и ня­ма­ме пре­дим­с­т­во при ра­бо­та, обяс­ня­ва ро­до­лю­бе­цът. Кой не меч­тае за Хар­вар­д­с­кия уни­вер­си­тет в САЩ, но след­ва­не­то там стру­ва 70 000 до­ла­ра го­диш­но, раз­съж­да­ва той. Все пак Па­вел ус­пял да по­лу­чи он­лайн аме­ри­кан­с­ко об­ра­зо­ва­ние от ком­па­ни­и­те Cisco Sistems,Ins и Cisco Certified Network Associate, за ко­е­то учил че­ти­ри се­мес­тъ­ра. Има и сер­ти­фи­кат по ан­г­лийс­ки език от Кейм­б­ридж, а из­пи­ти­те са по­ло­же­ни в ан­г­лийс­ко­то по­сол­с­т­во в Со­фия.
Ста­жу­вал в Ев­ро­пар­ла­мен­та, не спи­ра да хо­ди на кон­фе­рен­ции
В мо­мен­та тър­но­ве­цът че­те лек­ции и обу­ча­ва мла­ди хо­ра в най-го­ля­ма­та плат­фор­ма за IT ком­пе­тен­ции в Бъл­га­рия – InfoStart., ко­я­то има пред­с­та­ви­тел­с­т­во във Ве­ли­ко Тър­но­во. Учас­т­ва в на­ци­о­нал­ни кон­фе­рен­ции, има прак­ти­ка и в Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент в Брюк­сел. Оти­шъл там след на­ци­о­на­лен кон­курс за 12 мес­та, на кой­то се яви­ли мно­го кан­ди­да­ти. Из­пи­тът включ­вал есе за ев­ро­пейс­ко­то раз­ви­тие на Бъл­га­рия и поз­на­ния по ан­г­лийс­ки език. Мла­ди­ят мъж спе­че­лил кон­кур­са и ста­нал ад­ми­нис­т­ра­ти­вен сек­ре­тар на ев­ро­де­пу­та­та Вла­ди­мир Уру­чев за ме­сец и по­ло­ви­на. Учас­т­вал в на­уч­ни кон­фе­рен­ции на раз­лич­ни те­ми, за­поз­нал се с ра­бо­та­та на пар­ла­мен­та. По­се­тил и Страс­бург.
Чув­с­т­вам се до­во­лен от ра­бо­та­та си и съм бла­го­да­рен на ръ­ко­вод­с­т­во­то на об­щи­на­та, че ми да­ва въз­мож­ност да се раз­ви­вам про­фе­си­о­нал­но, ка­то учас­т­вам в го­ле­ми IT про­ек­ти, от ко­и­то на­у­ча­вам мно­го, твър­ди Па­вел. Той приз­на­ва, че на прак­ти­ка ня­ма ни­как­во сво­бод­но вре­ме, за­що­то то е за­е­то с уче­не. Се­га е по­лу­чил и пред­ло­же­ние да ра­бо­ти за го­ля­ма аме­ри­кан­с­ка ком­па­ния, ко­я­то има пред­с­та­ви­тел­с­т­во в Со­фия, а съ­що и да че­те лек­ции в На­ци­о­нал­ния во­е­нен уни­вер­си­тет във Ве­ли­ко Тър­но­во. Смя­там да про­дъл­жа с обу­че­ни­е­то, за­що­то се­га му е вре­ме­то, до­ка­то още не съм се­ме­ен, твър­ди мла­ди­ят мъж.
Бъ­де­ще­то е на елек­т­рон­ни­те ус­лу­ги и ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­щи­на е мно­го нап­ред в та­зи по­со­ка, го­ля­ма е под­к­ре­па­та на кме­та Да­ни­ел Па­нов за та­зи цел, с гор­дост спо­де­ля Па­вел. Спо­ред не­го в об­щи­на­та мла­ди­те спе­ци­а­лис­ти имат въз­мож­ност да се раз­ви­ват про­фе­си­о­нал­но, те ра­бо­тят по про­ек­ти, учас­т­ват в кон­кур­си.
Па­вел приз­на­ва, че си има при­я­тел­ка, ко­я­то го раз­би­ра и под­к­ре­пя. Чув­с­т­ва ви­на, че поч­ти не му ос­та­ва вре­ме за раз­в­ле­че­ния и по­чив­ка. До­во­лен е, че ра­бо­ти и учи. И то­ва го пра­ви мно­го, мно­го щас­т­лив…
Ва­ся ТЕРЗИЕВА
сн. ли­чен ар­хив