Двунационалната търговска камара България – Израел изпълнява ролята на мост между двете държави, и то по-скоро от гледната точка на българските интереси

Емил Магрисо е роден в гр. Плевен. Заминава за Израел на 16 г. Служи в армията в частта на зелените барети. Завършва физиотерапия и работи в Израел по професията си. Връща се в България преди 5 години в качеството си на ръководител на две международни еврейски организации. Семеен, с две деца. Понастоящем е главен секретар на Двунационалната търговска камара България – Израел. Мениджър е на проекта “Плана Хайтс” за изграждане на екоселище близо до София.
В свободното си време вече 15 г. се занимава с доброволна и социална дейност. Има няколко хобита – свири на флейта, практикува йога, медитира, спортува, включително и самоотбрана по системата Крав Мага.
Говори свободно 4 езика, сред които и перфектен български.

– Г-н Магрисо какво представлява една Търговска камара като НПО и защо решихте да създадете такава в България?
– Камарата бе създадена от нейния настоящ президент г-н Катриели, който освен това е сред най-крупните и опитни израелски инвеститори в България. Той е влюбен в България и инвестира тук от почти 18 години, а от 8 г. живее тук. В създаването на Камарата имаше роля и вече бившият посланик на Израел г-н Шаул Камиса Раз, който ни помогна и подкрепи тази инициатива, осъзнавайки колко е необходима. Ние сме Двунационална камара България – Израел, т.е. изпълняваме ролята на мост между две държави, и то по-скоро от гледната точка на българските интереси. По принцип ролята на една Камара е най-вече свързана с подпомагането на съществуващи бизнеси и нови инвестиции.
Смея да твърдя, че в това отношение ние представляваме изключение, защото освен тази стандартна дейност на Камара, ние сме силно ангажирани в подпомагане на различни български институции и освен това развиваме голямо количество проекти с чисто хуманитарна цел. Няколко примера: Двунационалната търговска камара България – Израел дари и съвместно с Посолството и други партньори организира подпомагането на пострадалите след наводненията в Мизия и Крушувица, организира бизнес форум с кмета г-жа Фандъкова с цел обсъждане на възможностите за развитие на бизнеса в София и разработва съвместно с Община София механизъм за поощряване на малкия и средния бизнес, дари заедно с Посолството на Израел дом за деца в неравностойно положение, организира дарение на 4 линейки за БЧК, бе между инициаторите и участниците в кампания за поощряване на туризма в България с подкрепата на министър Ангелкова, чието продължение т. г. е организиране на кулинарни фестивали в 8 града, подготвя серия от сътрудничества с МВР, само преди 2 седмици подписахме меморандум за сътрудничество с българската Агенция за инвестиции, за да можем по по-директен начин да споделяме “ноу-хау” от Израел с икономическа насока, току-що се ангажирахме с подпомагането на младежкия футболен клуб на “Локомотив София” съвместно с “Актавис” и има още много други примери, някои от които нямам право да споделям с широката публика…
– Какво бихте казали за състоянието на българската икономика? Защо положението е толкова лошо и има ли светлина в тунела?
– Не бих се ангажирал с това да давам еднозначни оценки за българската икономика, първо нямам професионално право, а и малкото натрупан опит в никакъв случай не ме прави компетентен. Със сигурност мога да кажа, че цялостната картина е изключително привлекателна за правене на бизнес в България, визирайки ниски данъци, относително по-евтина работна ръка и други преимущества. Наред с тях, от друга страна, има и доста усложнения – нарастваща липса на квалифицирана работна ръка, излишно усложнена бюрокрация, както и други подводни камъни, които превръщат привидно добрите условия за бизнес в доста по-комплексни в зависимост от търсената крайна цел. Добавяйки към това една динамична, променлива и трудно-предвидима политическа обстановка, всъщност получаваме среда, в която голямо количество недобре подготвени бизнесмени по-скоро губят от инвестициите си в България и често напускат толкова бързо, колкото са дошли… От друга страна, опитните инвеститори отчитат предизвикателствата и жънат успехи и това важи както за чуждестранните, така и за български инвеститори… И едните, и другите не са достатъчно за съжаление, поне не на този етап, но пък тенденциите са подобряващи се, а не влошаващи се. Хай тек обществото в България е оформило една група от среден социоикономически клас, който се страхувах, че е почти изчезнал. Разбира се, мога да подкрепя твърденията си с примери, много от тях са особено интересни и дори бих казал – будещи разумна доза патриотизъм. И ето една бележка към българските медии – успехите в българската икономика следва да бъдат показвани много повече, за тях се знае твърде малко… Същото може да се каже не само за частния бизнес, а и за ред държавни институции, които противно на очакванията на средностатистическия българин, имащ достъп до български медии, всъщност си вършат работата съвестно и старателно, но и за тях никой не чува и не се знае… А нима не е именно задача на медиите да осведомяват обществото? Лесно е да се показват само “лошите” новини под претекст, че само сензацията прави новините… Но медиите не са само още един бизнес и според мен всички носим отговорности, далеч извън необходимостта да правим пари – каквато и длъжност да изпълняваме. Страхувам се, че не отговорих на въпроса ви… За България много важна и спешна стъпка е стабилизирането на банките. Те са, от една страна, нестабилни и твърде уязвими от гледна точка на сигурност, а от друга, пък това ги е довело до състояние на “вцепенено стискане” и игра на сигурни залози без всякаква смелост за поемане на адекватни рискове. Българските банки стискат средствата, с които разполагат, по един абсурден начин – губят от това, че не успяват да си реализират финансите, но въпреки това не смеят да поемат риск и да инвестират в сериозни проекти. Аз виждам смисъла от съществуването на банки по друг начин. Непрофесионалното ми лично мнение е, че икономическата обстановка в България е изключително чувствителна и уязвима, а в макрокартината целият свят е изправен пред сериозни предизвикателства и България не би могла да е изключение, все пак е на кръстопът… Но има светлина в тунела, а той – тунелът, е дълъг още около 9 години… Това ще е необходимото време, за да се балансират силите, борещи се за надмощие и контрол над световните ресурси.
– Израел е млада държава, разкъсвана от проблеми, предимно свързани с националната ѝ сигурност, и въпреки това тя се намира в постоянен икономически растеж. На какво се дължи това и можем ли да почерпим от опита на тази забележителна държава?
– Проблемите на Израел са много повече от самосигурността ѝ, дори бих казал, че този проблем се намира на едно много задоволително ниво на контрол (тук не навлизам в обстановката от последните месеци и почти ежедневните атентати предимно с хладни оръжия, това е дълга тема и не ѝ е мястото в такова интервю). Има ред други проблеми, които следва да бъдат на дневен ред там. Но е безспорен фактът, че поне в няколко сфери на дейност Израел е сред световните лидери: сигурност, медицина, хай-тек, земеделие, поддръжка на околната среда и водите, туризъм… За да отговоря на въпроса ви дори само частично, следва да отделим внимание на всяка една от тези сфери.

Хай-тек и инициативата “Старт-ъп”.

В Израел има 1700 стартиращи компании в годината, сравнени с едва около 700 за цяла Европа. Това не е просто случайност. Това е продукт на конкретни политики, а не само съчетание на предпоставки и обстоятелства. Една от причините според мен е образователната система, която ефективно открива талантите във всяка сфера и им дава възможности да се насочат към учреждения/фирми/институции/организации, в които да се реализират. Образованието е вероятно новото предизвикателство в цял свят, не само в България. Системата на образование от миналия век е не само морално остаряла, тя е практически неадекватна и следва да се развие в нещо наистина различно. Какво може да даде Израел на България в това отношение? Не малко. Например модела, по който демократичните училища постепенно успяват да се превърнат от система на алтернативно образование в Израел до интегрирана част от официалната система на министерството с важно влияние. Друг пример е дигиталното образование и умните класни стаи, трети е свързан с методите за работа с деца с особени нужди, включително хиперактивни деца. Мога да продължавам с примери във висшето образование, в социалната ангажираност на студентите… Задължителната военна служба също има сериозен принос върху старт-ъп атмосферата в Израел – предлагам ви да прочетете книгата “Нацията Новатор” – чудесно четиво. България е не само удобна “аутсорсинг” дестинация за чуждестранни компании, но и притежава много от необходимите предпоставки да развие старт-ъп индустрия в поне няколко сфери – хай-тек, биохимия, земеделие, медицина…

Поддръжка на околната среда и водите

Израел е безспорен първенец в рециклирането на вода – над 75 % – 80 % от веднъж употребената вода се употребява отново. Втората държава в света по този показател е Испания с едва 25 %, а това е драстична разлика. Решенията в тази сфера са свързани с модернизация на инфраструктурата (в България тя е в лошо състояние и следва поетапно да бъде модернизирана, за което има предвидени средства през еврофондове. За съжаление, има примери, в който минава проектът, но работата се извършва изключително некачествено от бенефициента, с цел увеличаване маржа на печалбата, т.е. следва да се подобри контролът върху изпълнението, за да може българският гражданин да се възползва реално от средствата, които се заделят в негова полза). Важен фактор са също така и новите технологии (например добре известното, но все още не добре разпространено капково напояване) и не на последно място – с обучение на обществеността с цел създаване на прагматични навици – например чрез масирани телевизионни кампании , които да учат деца и възрастни, че боклукът се изхвърля само по определен начин и на определени места, кранчето на чешмата се затваря, докато си миете зъбите и т.н.

Медицина

В една среща между израелски и български премиер, на която имах възможност да присъствам, израелският колега разказа, че това е единствената система/министерство, която е толкова сложно устроена, че той въобще не смее да се бърка в нейната работа, и за щастие, и напълно непонятно как тя някак си работи, и то успешно… Българската медицинска система определено има нужда от промяна, преди да бъде оставена на “саморегулация”. НЗОК, спешната медицина, частните здравни фондове както финансирането им, така и отговорностите им, следва да се разпределят така, че да има различни учреждения, които да се конкурират, за да спечелят крайния клиент. Факт е, че медицински лица/учреждения могат да си позволят да използват клинични пътеки, без съществен контрол, което точи касата, без да облагодетелства крайния клиент. На простичък език – открива ми се заболяване и започвам лечение. Идвам след 6 месеца на контролен преглед, а се оказва, че всъщност съм посещавал лекуващ лекар през няколко седмици за целия този период. А аз знам, че не съм бил на лекар, но НЗОК не го знае и плаща за преглед, който не съм получил. Спешната медицина има и ред други проблеми. Без да се задълбочаваме, ако аз, като краен клиент, можех да избирам да получавам медицинските услуги измежду няколко доставчика и в същото време да им се разплатя чрез един или друг здравноосигурителен фонд – това би променило нещата драматично.

Земеделие

Много често чувам в срещи и разговори – “Вие в Израел от пустинята направихте рай, а ние тук в България от рая…” Условията, съществуващи в България, са най-благоприятните за земеделие, за които всеки фермер може да мечтае – действително има всичко! Липсва предприемаческият дух в съчетание с банки или други институции, които да поемат премерен риск и да финансират. Израелски специалисти само чакат да ги извикаме, да им дадем земя и да ги попитаме какво биха отгледали на нея. А ако може да им се осигури финансирането, повечето биха се ангажирали и да осигурят пазара на продукцията впоследствие. Тук възможностите са просто необятни. Дори не мисля, че има нужда да се навлиза в подробности.

Туризъм

Също като със земеделието – България е абсолютно съвършена дестинация за туризъм – природни дадености, цени, разнообразие, история, култура, храна, спа, море, планини, ски, езера, гори, атракции, дори клубове и казина, ако щете (аз не съм почитател, но това привлича много туристи). Нека отчетем и факта, че огромни маси туристи престанаха да посещават съседна Турция – спадът на руски туристи там е със стотици милиони. От Израел ежегодно пътуваха към Турция над 2 милиона туристи. Къде по-естествено да се пренасочат, ако не към България? Какво да направим, за да се случи това? Примерите са много – в нищо не се налага да се измисля топлата вода, но честно казано, България е уникална и би могла да предложи такива туристически пакети, които биха се класифицирали дори и като откриване на нова “топла вода” в сферата на туризма.

Сигурност

Това е чувствителна тема и не бих я обсъждал пред широка публика. Тук само ще кажа, че се намираме в сътрудничество с органите на реда и сигурността. Личната ми оценка е, че България трябва да прави повече за сигурността на гражданите си и липсата на бюджет не е достатъчно добра причина, за да се оправдаят всички пропуски. Тук Израел може да дава много, много повече, но и другата страна трябва да иска. Националната сигурност трябва да се разглежда като основополагаща базова предпоставка както за икономическо развитие, така и за политическа стабилност. Т.е. не може сигурността да се използва за политически дивиденти – тя трябва да е висш приоритет, който стои над всякакви политически интереси. Иначе рано или късно резултатът е винаги сигурен – дестабилизация.
– Бихте ли коментирали геополитическите интереси, които оказват влияние върху България и как това може да се отрази на българската икономика в бъдеще?
– Не, наистина не бих. Но благодаря, че питате – това е комплимент за мен! Аз съм само на 35 г., какво бих могъл да разбирам от геополитика? Не съм нито политик, нито пък професионален анализатор на геополитиката. Но с голяма доза увереност мога да кажа, че всеки нормален човек би искал да е по-здрав, по-красив, по-богат, по-щастлив и по-сигурен. Като обикновен и донякъде образован човек, не мога да не отбележа, че в света има поне 3 региона, в които няма достатъчно вода за пиене, няма достатъчно храна и освен това точно там има и най-много население. Законите на дифузията няма как да не развият един естествен процес на движение на маси от хора, които да си търсят бъдещето там, където има надежда за по-добър и по-продължителен живот. От друга страна, този процес няма как да не създаде проблеми за всички страни. Ако приемем тази реалност за неизбежна – следва да проявим мъдрост и да се подготвим подобаващо.
– Г-н Радослав Владев е добре познат бизнесмен в региона на В. Търново, но моля ви обяснете ни ролята му в Двунационалната търговска камара България – Израел.
– Г-н Владев бе поканен да се присъедини в качеството на Почетен президентски член на камарата – знак на уважение, който той прие с благодарност и с присъщата му скромност. Както виждате, на вас ви се налага да питате мен за неговата роля… Тази роля е по-скоро на съветник и помощник и в такъв смисъл носи със себе си ангажименти и отговорности както към Камарата, така и към България, без това да дава привилегии. Други такива са г-жа Фандъкова (кмет на София), г-н Цацаров (главен прокурор), г-н Орешарски (бивш премиер), г-н Йовчев (бивш вицепремиер, вътрешен министър и ръководител на ДАНС), проф. Денчев (ректор на УНИБИТ), г-н Григоров (президент на БЧК) и още десетина почетни членове.
– Г-н Магрисо, ако искаме да завършим с оптимистична нотка, какво бихте казали в заключение?
– Макар и да е очевидно, че ни очакват 9-10 г. пълни с предизвикателства, аз оставам оптимист – както по отношение на Израел, така и за България. В крайна сметка всеки един от нас е един-единствен човек в много голям свят и възможността ни да повлияем положително или отрицателно е със силно ограничени параметри. Но вярвам, че във все повече българи се пробужда искреното разбиране, че няма кой друг да оправи и подобри ситуацията – тя изисква ние самите да се заемем с това… Не може да се очаква държавата да решава всички проблеми, и то за ден. Отговорността е наша – на всеки гражданин – да е буден, активен, с критично мислене, но и градивни действия. И ако Израел ни служеше за много примери в това интервю, нека завършим и с този – не политиците са изградили Израел и не политиците са причината за успехите на тази държава – истинската причина винаги е била и остава една и съща – човешкият фактор, гражданите. Когато попитали Айнщайн защо предпочита евреи за помощници лаборанти, той казва, че просто голяма част от евреите са все недостатъчно доволни, все задават въпроси и не се отказват, докато не получат отговор. Нека си пожелаем същата градивна упоритост!