Един кмет на 33 променя Дичин

Пред младежката дързост и самоувереност на Николай Теодосиев проблемите във великотърновското село Дичин се предават един по един. За 4 месеца най-младият кмет в общината почти е успял да изпълни предизборната си програма, с която спечели доверието на бабите и дядовците в селото, които го приеха като син и внук.
Той е в преломната Христова възраст. Умът му е станал хладен, а сърцето още е горещо. Спрял е да хвърля емоции на вятъра, свалил е обеците от ушите си, а телефонният му номер е закачен на входната врата на кметството в Дичин, за да бъде намерен по всяко време, ако възникне проблем. Казва, че днес енергията в начинанията му стига за важни решения и стъпки, които са сериозно обмислени, а действията са отработени и премерени.
Николай Теодосиев е на 33 г. Завършил е “Стопанско управление” и “Бизнес администрация” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. От 2001 до 2011 г. заедно с баща си въртя мелницата и фурната в Дичин. Той спечели местните избори м. г. като кандидат, издигнат от БСП. Щастливо женен е за красавица от ГЕРБ.
Младежки устрем и патриотизъм са се настанили в кметския кабинет в Дичин. Първото нещо, което прави впечатление в кметския кабинет, са портретите на Ботев и Левски, а на срещуположната страна е плакатът на ФК “Етър”, виолетовото шалче на любимия отбор и личен автограф от бившия треньор и настоящ шеф на БФС Бончо Генчев. “Заклет фен съм на “Етър” от дете. С баща ми не пропускаме техен мач, няма значение дали е домакински, или гостуват някъде. Аз кръвно съм свързан с “Етър”. Покойният ми вуйчо Сашо Александров беше един от най-добрите играчи на виолетовите”, обяснява ни Николай Теодосиев.
Две години преди изборите той вече бил решил, че ще се кандидатира за кмет на Дичин. Консултирал се със стари кметове, почти наизустил Закона за местното самоуправление и местната администрация, за да е наясно с какво се заема, и си научил урока да обещава само изпълними неща. Местните хора му повярвали, а той удържал на дадената дума.
Дичин има 128 жители по постоянен адрес и още 130 по настоящ, а с всеки изминал ден селото се променя към по-добро. “Нямаме нито една домова кражба. Няма битова престъпност. Имаме договор с частна охранителна фирма. Хората плащат по 5 лева месечна такса. Имаме приемен ден на охранителите. Отлично работим и с полицейския участък. Направих регистър на самотноживеещите хора и към тези шестдесетина старци основно сме насочили усилията си да опазим техния живот и имущество”, казва Николай Теодосиев. До бюрото му е мониторът, на който в реално време и той следи камерите за видеонаблюдение в селото. “Нямам дичински корен, но от 20 години съм свързан със селото, когато баща ми получи след реституцията мелницата. Твърдо съм решен Дичин да стане проспериращо село”, казва кметът на 33.
Той не взема решенията сам. За да има консенсус, а и повече глави мислят в повечето случаи по-добре, младият кмет сформирал кметски съвет. Акъл му дават не приятелите, а важните хора в селото – председателят на земеделската кооперация, библиотекарката на читалището, председателката на потребителната кооперация, бивш кмет и представител на младите. Когато е нужен пълен консенсус, се свиква и общоселско събрание.
Един от най-наболелите проблеми в Дичин вече е зачеркнат. Местните хора, които в болшинството си са над 65-годишна възраст, вече нямат проблем с получаването на пенсиите, плащането на комуналните сметки, в получаването на вестниците, а и с билетчетата на лотарията си опитват късмета. Това се случва в пощата, която е на първия етаж в кметството. Теодосиев намерил жена, която да заема длъжността, а шефката на Български пощи във Велико Търново му дала картбланш и селската поща вече работи.
Още на втората седмица било изпълнено и друго обещание. “Селото беше обрасло в бурени, храсти, треволяци. Трябваше да се почисти, за да има приветлив вид. ОП “Зелени системи” се отзоваха и Дичин светна”, разказва кметът. Едно от първите изпитания дошли съвсем в началото на мандата. Възникнал пожар в една от къщите, обитавана от самотно живееща възрастна жена. Дошла пожарната от Търново, но така спряла, че пътят бил запречен за автобуса, идващ от Павликени. “Качих се в автобуса, за да го прекарам по страничните улички, за да излезе. Тогава се хванах за главата, като видях колко трудно става предвижването от надвисналите клони на дърветата. След това направихме и просветляването. Това много ни помогна и при зимното почистване, защото снегоринът си минаваше спокойно. Ринахме сняг от улици, които никога не бяха виждали техника”, споделя Николай Теодосиев. Инвеститорът в частния старчески дом дал строителна техника, с която изчистили стари незаконни сметища в селото.
Идва ред на уличните дупки. Асфалтът в селото, който не е подменян от близо 40 г., се е изронил. “Разчитаме на “Програма местни инициативи” и бюджетните пари за селата. На първо време с очакваните към 22 хил. лв. ще успеем”, казва Теодосиев.
Предстои в края на селото да бъде поставена автобусна спирка. Това е екзотичната стара спирка с килима, която великотърновци ползваха пред Горското в града.
За първата му кметска Коледа в Дичин имало и празнична украса, запалили светлините на елхата. За да има младежки дух и синове, и внуци да се прибират в Дичин, Николай Теодосиев се е заел да им прави клуб. “Когато аз бях тийнейджър, центърът на селото се пръскаше от младежи. Сега вечер, като мина, и кучета не виждам. С кооперацията ще направим за младите клуб, те също ще се включат с труд. Все пак не може да се целуват с гаджетата под укоряващите погледи на бабите си. За тях си е пенсионерският клуб, на който също помагам”, разсмива се кметът.
На всеки голям празник в църквата “Св. Параскева” вече има литургия. “В този храм прадядо ми е бил поп. Лично ходя да взема с колата си свещеник за литургия. Възстановихме и Йордановден. Тази година за първи път хвърляхме кръста. Трима смелчаци скочиха в реката да го вадят”, разказва кметът.
“Две неща ми останаха да направя и няма да се укротя, докато не станат”, казва най-младият кмет във Великотърновско. Свлачища в двата края на Дичин заплашват селото и бързо трябва да се намери решение. Това е голямото безпокойство на Николай Теодосиев. “С подръчни средства сме започнали да решаваме този 10-годишен проблем, за да се спаси селото от възможното бедствие. Но и държавата трябва да ни помогне, защото трябва да се направи и подпорна стена. Трябва да ремонтираме и малкия мост, през който хората изкарват животните си на паша”, казва кметът на 33.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ