Доц. Илия Вълков, неврохирург: “Тежката неврохирургична патология подмладява и се увеличава двойно”

Доц. Илия Вълков работи в Неврохирургията в университетската болница “Д-р Георги Странски” в Плевен и много се гордее, че вече 30 години лекува пациенти на едно и също място. Заедно с това преподава и на студенти в Медицинския университет. От тази есен доц. Вълков ще обучава медицински сестри и акушерки в медицинските колежи, които са структура към Университета.
По време на дългогодишния си стаж, който е общо 37 години, доц. Вълков е спасил живота на стотици хора, дори с тежки невроонкологични заболявания. Твърди, че се чувства щастлив, когато чуе “благодаря” от пациента. Продължава да съветва болните да не се хвърлят на първия лекар и да се съгласяват на тежки операции, а за диагнозата си да търсят и трето мнение на специалист, защото, ако тя е погрешна, последствията от неправилното лечение могат да се окажат много тежки. От няколко години неврохирургът идва всяка първа и трета седмица на месеца, обикновено в петък, във Велико Търново, където преглежда болни в “Диагностично-консултативния център I – Велико Търново” ЕООД (бившата градска поликлиника).
Неотдавна доц. Вълков участва с екип в уникална за страната операция. В плевенската неврохирургия бил докаран 57-годишен мъж в кома със
забита в мозъка 15-сантиметрова бамбукова пръчка.
Пострадалият от ловешко село се спънал в двора на къщата си и паднал по очи върху пръчката, която прикрепяла цветя. Неврохирургът отчита, че уникалното в операцията е огромният късмет на пациента, който сега е жив и здрав,тъй като клечката минала през медиалния ъгъл на едното око, пробила дъното на орбитата, плъзнала се покрай най-големия кръвоносен съд, хранещ мозъка, и спряла към малкия мозък. Ако беше 0,5 см по-встрани и ако беше скъсан основният каротиден съд, пациентът нямаше да бъде спасен, дори и Господ да слезе отгоре, категоричен е неврохирургът.
Доц. Вълков си спомня как го извикали в спешна помощ и там прегледал пациента със забитата преди 7 часа пръчка. Веднага били направени изследвания и неврохирурзите решили, че трябва да отворят незабавно черепа отзад, за да стигнат до малкия мозък, откъдето да се евакуира малък хематом на върха на пръчката. После просто изтеглихме навън клечката, разказва медикът. Въпреки че звучи необичайно, според доцента това е конвенционална операция, а всеки от екипа прави най-малко по две такива. Уникалното в случая е степента на нараняване, както и по дълбочина на проникване на чуждото тяло. След това лечението продължило с антибиотици и мъжът дори не повишавал температура след операцията. Зрението на пострадалото око било запазено и пострадалият бързо се възстановил.
За въпросния мъж това било второ чудо. Преди 5-6 години бил опериран от рак на ларинкса и докторите му давали 6 месеца живот. Напук на лошата прогноза, той се възстановил и дори започнал работа.
Преди няколко години доц. Вълков се оказал в екип и за друга уникална операция. Тогава спасили 14-годишно момиче от свищовското село Морава със забит до дръжката нож в лицето. Нападателят бил братът на девойката. Неврохирургът разказва, че при тази операция също имало голям риск за живота на детето, но докторите премахнали ножа, без да засегнат важни органи като очите и мозъка. Момичето се възстановило по-бързо от очакваното, нямало никакви последствия, дори белегът от ножа едва се забелязвал.
Доц. Вълков е категоричен, че неврохирургът не трябва да оперира на всяка цена.
Най-голямото майсторство
на лекаря е да откаже операцията.
Трябва да има прецизна диагностика на заболяването, качествени образни изследвания и много точна преценка на терапията, като се използват първо всички възможности с медикаменти и физиотерапия. Има и обратното – лекуваме с лекарства, а няма подобрение. Тогава наистина се налага операция. Но не бива да се използва дълго време консервативната терапия, защото организмът има свойството да запомня болката и дори проблемът вече да е решен, може психиката да приема болката в психичните ѝ компоненти. Една болка се лекува много по-бързо и по-лесно, преди да е станала хронична. Но за съжаление невинаги се получават добри резултати, обяснява доцентът.
Като един от големите проблеми в неврохирургията д-р Вълков посочва гръбначната патология, която става все по-масова във връзка със застаряването на населението. По принцип гръбначните заболявания са възпалителни, неопластични, дегенеративни и травми. Водещи са дегенеративните, а от тях на първо място са дисковите хернии и стенозите, което на практика са образуването на шипове. Те стесняват нормалните отвори, през които минават гръбначно-мозъчните нерви. Неврохирургът е категоричен, че не трябва да се прибързва с поставянето на винтове и железа по гръбнака. Конкретен пример за това доц. Вълков посочва при 6-годишно дете с неподвижни крачета, което преди няколко дни прегледал. Момченцето преболедувало туберкулозен спондилит през първата година от раждането си, за който било оперирано после и му била поставена стабилизираща система на гръбнака. Доц. Вълков смята тази операция за ненужна, тъй като от растежа на детето железата в гръбнака се изкривили. Проблемът на момченцето е можел да бъде решен с корсет, но то едва ли ще проходи, тъй като туберкулозното заболяване е увредило необратимо гръбначния стълб.
Втората голяма група заболявания са невроонкологичните, които много зачестиха напоследък, отчита доц. Вълков. Той посочи, че за последните три дни в неврохирургия са оперирали пациенти с първичен мозъчен тумор и с три метастази. Неприятен за нас е фактът, че ние, като неврохирурзи, за първи път диагностицираме метастази в мозъка, което означава, че някъде в тялото има онкологичен процес, който не е открит. Става въпрос за около 50-годишни пациенти.
На трето място като патология доц. Вълков нарежда хеморагичните инсулти с вътрецеребралните хематоми. Преди дни 60-годишен мъж бил опериран с огромен вътремозъчен хематом и сега е пред изписване в много добро състояние. Много сме горди, че спасихме човека, тъй като преди 30 години при такава патология лечението в много случаи беше консервативно, затова и смъртността беше голяма, казва неврохирургът. Добавя, че преди време за една година в клиниката по неврохирургия са имали общо 280 операции, а за 2016 г. са завършили над 500 операции. Тревогата е, че населението намалява, а тежката неврохирургична патология подмладява и се увеличава двойно. Според него трябва да се прави много точна преценка дали един 80-годишен пациент може да издържи една операция. Защото не е изключение постоперативната емболия и смъртност.
Доц. Вълков обръща внимание и на спортния травматизъм.
Всяко предозиране на фитнес и
тренировкитe води до увреждания,
особено при децата и юношите. Може да се стигне до увреждане на гръбначния стълб, което е причина за по-рано развитие на дегенеративните процеси. Движението е здраве, но то трябва да бъде дозирано. Полезни са ходенето пеша, плуването и гимнастиката, която е целенасочено движение на мускулите, имащи значение за гръбнака. Но резултати може да има, ако гимнастиката се прилага всеки ден. Възрастните хора трябва да внимават, особено когато си връзват обувките, трябва първо да клекнат или да седнат. Защото едно директно навеждане, натоварва изключително гръбнака.
Доц. Вълков съобщава също, че дългогодишното съжителство с клетъчен телефон на ухото причинява рак.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ