Акад. Константин Косев пред “Янтра ДНЕС”: “Априлското въстание е първата успешна националноосвободителна революция в Европа”

Публикувано на вт, 26 апр. 2016
466 четения

Априлското въстание постигна целта си – създаде българска национална държава. Това заяви водещият историк акад. Константин Косев при представянето във Велико Търново на най-новата си книга “Априлското въстание и възникването на Княжество България”. Неговият труд е посветен на 140 години от това забележително събитие за епохата на Възраждането.
Книгата е нова интерпретация на Априлското въстание, тъй като десетилетия учим за разгрома му по места, а всъщност то си изпълни задачата. Единственият критерий, дали едно събитие е постигнало целта си, е успехът, смята авторът.
Според него заради отричането на Априлското въстание, без да търсим позитивите от него, стигнахме до положението да се пусне негативна представа в обществото за това крупно събитие. “Трябва да знаем, че международната политическа конюнктура само няколко пъти в нашата нова история е помогнала на България. Единият от тези случаи е Априлското въстание”, каза още акад. Константин Косев.

– Акад. Косев, България отбелязва 140 години от Априлското въстание. Каква е вашата оценка за това знаково събитие на българското Възраждане?
– Това въстание е сакрално събитие в българската история, защото полага началото на Третата българска държава. Това е велико постижение, защото след 500 години възкръсва българската държава и това става благодарение на Априлското въстание. Но едно време не е изглеждало така. Дори участникът и героят във въстанието Захарий Стоянов в предговора към първото издание на “Записки по българските въстания”, който пише, не оценява по достойнство Априлското въстание. Там прави едни разсъждения защо нашето е неуспешно, за разлика от гръцкото. И дори развива страшната мисъл, че гърците били демони, та затова въстанието им успяло, а българите с големите вратове и с много къщи и имоти не се хващали за оръжието и поради тази причина, виждате ли, нашето било неуспешно, а тяхното – успешно. Санким гърците сами са се освободили, което, както ние добре знаем вече, не е вярно. Че и те, както и ние, благодарение на поредната Руско-турска война получиха чрез Одринския мирен договор независима гръцка държава, а при нас това се случи по-късно с три десетилетия. Това е първата оценка и аз сега си мисля, че това се дължи на дистанцията на времето и Захарий, както много други, вижда дърветата, но не и гората.
– Това ли е най-големият мит, който се опитвате да развенчаете с последната си книга, посветена на Априлското въстание?
– Това е основното. Трябваше да минат много десетилетия, за да направим окончателно категорична преценка, че всичко, свързано с поражението и неуспеха на въстанието, е вкоренена в съзнанието на българската общественост и в историографията теза. Самият аз, който от години се занимавам с изследване на Априлското въстание, бях подведен по същата схема. Дори през 1966 г. заедно с един колега – проф. Жечев, издадохме очерк за въстанието, където също плащам данък на това овехтяло виждане. Същото смята и най-големият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Той има една обемиста история, в която нарича инициаторите на въстанието “луди глави”. От мащабното му изследване се вижда, че той смята това за една авантюра, която води до гибелта на много българи, до загубата на цели селища и нещастия.
– А не е ли така?
– С течение на времето и след като натрупахме много информация, особено за отзвука от въстанието в Европа, се получи една импозантна картина – че това, първото, е успешно националноосвободително въстание в Европа. Защото през XIX век всички народи в империите, като Руската, Хабсбургската, Османската, се стремят да имат свои държави, а въстанието на българите е единственото успешно, което постига целта си. Сега ние мерим резултата по постигнатия успех, а Априлското е първото. Всички други въстания завършиха като трагедии, включително и нашето Илинденско-Преображенско.
– Кое е най-слабото звено в подготовката на това въстание?
– Ето че отново се връщаме към причините за неуспеха. Постоянно това се набива в главите на хората. Във военно отношение въстанието действително не може да има успех, защото силите са абсолютно неравностойни – 100:1 в полза на противника. От гледна точка на въоръжение и на потенциал Османската империя, макар да преживява криза, разполага с несравнимо по-голяма финансова и политическа мощ и репресивен апарат, който може да смаже всякакво въстание. Така че дори тези, които го организират, въобще не се занимават с въпроса ще успее ли на бойното поле. Те разчитат на международния отзвук, а той е страхотен. Разчитат още и на подходяща международна политическа конюнктура. За щастие Априлското въстание уцели най-подходящия момент и попадна в зоната на такава политическа обстановка, когато чужди мощни сили бяха заинтересовани от Априлското въстание и го използваха за свои цели.
– Кои са те?
– Англия, Русия и Германия. В Англия либералната партия начело с Гладстон се бори за власт. Създава обществено настроение – т. нар. морален фактор – в полза на българското въстание и българските събития. Либералите се възползват от тази кампания, доколкото Дизраели и консерваторите подкрепят султана и Османската империя. Гладстон пише две брошури на тема срещу Дизраели, водейки люта битка за власт. А Априлското въстание му дава пропагандна изходна база. Но в Англия и Чарлз Дикенс, и редица още хуманисти също се обявяват в подкрепа на човеколюбивата кауза за свобода, независимост, християнско благополучие. Те не се ръководят от политически съображения, а от човешки.
– Да, но как все пак един погром се превръща в успех?
– Абсурдно е дори да си представим, че е било възможно с допотопни пушки кремъклийки, със саморъчно направени патрони фишеци,с бутафорни черешови топчета и юнашки ентусиазъм да се разгроми Османската империя. Срещу зле въоръжените български въстаници султанската власт е в състояние да противопостави 80-хилядна нередовна армия от башибозуци и черкези и около 10-хилядна редовна войска. Вражеските армейски части разполагат с модерно стрелково оръжие, с пушки система “Шаспо”, “Шнайдер” и “Хенри Мартини”, с артилерия “Круп”, с кавалерия и т.н. И по численост, и по качество, и по количество на оръжието, и по бойно-тактическа опитност противникът разполага с абсолютно превъзходство.
Българските национални революционери, радикалното крило от тях, не са прости хора, а далновидни ръководители. Те са знаели всичко това, включително и Левски, само че не са можели да го казват. Когато мобилизираш хората в името на идея, трябва да подготвиш нещата така, че достойно да се представиш срещу противника. И точно това е направено от апостола Васил Левски. Години наред той прави революционната организация. Въпреки че започват да му говорят. Панайот Хитов например му пише: ама вие с какво се занимавате там, нима смятате, че ще можете да победите Османската империя? Този неприятел е многократно по-силен от вас… Тогава Левски му отговаря: “Бай Панайоте, вярно е това, което казваш, обаче ние трябва да се подготвяме, независимо че сме много по-слаби, за да може да има светлина от нашето предприятие”. И когато го питат каква светлина очаква, светлина значи някакво благоприятно развитие, Апостола казва: “При дадена международна обстановка тази светлина може да се появи”. Когато го питат кога ще почне това въстание, вижте как е отговорил: “Обстоятелствата ще кажат кога. Аз няма да казвам, обстоятелствата ще кажат кога”.
– Кога се появяват тези обстоятелства?
– Идват през 1875 г. във връзка с въстанието в Босна и Херцеговина. Левски го няма вече, но организацията е налице – и тези хора, 20-годишни момчета, направиха въстанието.
– Харесва ли ви как това събитие е предадено в учебниците по история за българското училище?
– Е, само в моите – за 6 и за 11 клас. Аз от 15 г. съм автор на тази част от историята и пиша точно това. В тези учебници е казано точно това, което сега обяснявам и на вас. Другите не ми харесват.
– Сега отново стана актуална темата за турското иго по българските земи – дали е робство, присъствие, владичество. Вие какво мислите?
– Това за мен е несериозен проблем. Не може да се говори за присъствие, още повече че има терминология в историческата наука и няма смисъл да объркваме децата с разни изкуствени неща. Има си турска власт – владичество, господство, но за робство е смешно да се говори по това време, защото то съществува в Античността. А роби ли са тези, които са построили страхотните къщи и храмове в Копривщица и навсякъде в страната. Дори Захарий Стоянов казва, че са с дебели вратове и с много материални възможности. А пък е невероятно, че тези все грамотни и заможни хора са творците на Априлското въстание, които се борят не за къщи, богатства и други собствени битови удобства, а за независима държава. Това е искането.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново