Най-богатата колекция с монети на Деултум в света представят във Велико Търново

Около 300 монети, които са част от най-богатата в света колекция с монетите на римската колония Деултум, са подредени в изложба в хана “Хаджи Николи” във Велико Търново. Монети на Деултум притежават десетки музеи у нас и в чужбина, но най-пълната сбирка е собственост на Нумизматичния музей в Русе. Тя съдържа 2010 екземпляра и включва стотици монетни типове и варианти. Над 30 от монетите са уникати и нямат аналог в нито един музей в света. Гостуващата експозиция на първия частен музей в България се открива тази вечер от 18 часа. В отделна зала в музея са подредени около 250 предмети от археологическата сбирка на русенския музей. Те са изработени от злато, сребро, бронз и стъкло и датират от 5 хил. пр. Хр. до VI век сл. Хр.
“През римската императорска епоха в Тракия и Долна Мизия монети са сечени в около 30 града. Сред тях Деултум е единствената римска колония, емитирала свои парични знаци. Дори само този факт е достатъчно основание научният интерес към историята и монетното дело на Деултум да е изключително голям. Руините на тази римска колония са локализирани в землището на с. Дебелт, разположено на около 25 км от Бургас”, обяснява директорът на първия специализиран музей в областта на нумизматиката у нас проф. д-р Димитър Драганов. Изложбата разказва историята на колонията на базата на данните, извлечени от монетите. Благодарение на тях е установено, че Деултум е основана през 70 г. сл. Хр. от Тит Авидий Квист. За пръв път името на града се появява върху монети през 100-ата година. Тази лимитирана възпоменателна емисия обаче е сечена в Рим, за да обслужи тържествата по случай 30-годишнината от основаването на колонията. “Парите са пренесени в дървено сандъче до далечната провинция и са раздадени на хората, за да участват в празненствата. Ние притежаваме 15 монети от тази първа емисия, а в света са познати общо 30”, уточнява проф. Драганов.
Чрез монетите градът е пропагандирал своя статут на привилегирована колония в Римската империя. Върху монетите са изобразени божества от религиозния пантеон, значими архитектурни забележителности и статуите, с които са украсени площадите и монументалните обществени сгради на Деултум. Изключително интересен е един местен монетен тип, който пресъздава топографската ситуация в района на Деултум чрез човешки изображения и символи. Река Средецка например е представена чрез речен бог и урна с изтичаща от нея вода. Мандренското езеро е изобразено чрез съд с широко устие, в който се влива водата от урната. Таласа е персонификация на морето, а корабът, който държи – символизира пристанището на колонията.
Редовното монетосечене на Деултум започва през 212 г., а монетарницата функционира в продължение на 35 години – от 212 до 247 г. През този период никой от съседните черноморски градове като Месамбрия, Анхиало, Аполония, Бизия не емитира монети. Периодично пари са сечени за някои от римските императори и членове на техните семейства, като Каракала и майка му Юлия Домна, Макрин, Север Александър, Максимин I, Гордиан III. Последните монети се появяват в чест на Филип Арабски и неговия син Филип Младши. Колонията съществува до IV век, а по-късно на нейно място е основан средновековен град.
Нумизматичната изложба е подредена от специални витрини, които са конструирани за русенския музей. “Една такава витрина се състои от касета за разполагане на монетите, компютър, монитор, лупа и постамент. Така всеки посетител има възможност да види “на живо” и през лупа всяка монета. Само с едно натискане на копчето тя се появява в увеличен вид и върху монитора заедно с редица любопитни данни, като описание на изображенията, размери, тегло. Този тип витрини за експониране на монети са новост в музейното дело, а при нейното конструиране бяха взети пред вид всички съвременни достижения в тази област”, не без гордост сподели проф. Драганов.
Сред археологическите предмети вниманието на посетителите привлича златната купа с украса от букели от халщатската епоха от XII-XI век пр.Хр. Ритуалният съд за вино е бил притежание на неизвестен тракийски племенен вожд и е изключително рядък експонат. У нас има само още една подобна фиала и тя е притежание на плевенския музей. Изключително рядка находка е и обшитият със златен лист култов жезъл-брадва, подобен на този от варненския халколитен некропол. Той датира от 5 хил. пр. Хр., а около него са подредени златни накити от същата епоха. Уникална за света е сребърната глава на римския император Отон, управлявал Римската империя само за три месеца през 69 г. “Такава статуетка няма дори в Рим, а неговият образ успях да разпозная благодарение на монети с лика на Отон, които притежаваме”, споделя директорът на Нумизматичния музей. Около 10 млн. лв. на световните аукциони струва стъкленият рог на изобилието от римската епоха, който също може да бъде видян в хана “Хаджи Николи”. Той е украсен с цветни спираловидни линии и няма аналог по българските земи.
В специална витрина е подредена интересна колекция от бронзови и керамични лампи. Там е показан и бронзов уред от I-II век, подобен на самовар за загряване на течности. Той се състои от три отделни цилиндрични съда, поместени един в друг. Специално място в експозицията заема официалният декрет за привилегиите на войниците и ветераните, издаден от името на император Лициний I в Сердика през юни 311 г. Бронзовата плоча с надпис на латински е единствената, намерена по нашите земи. В две отделни витрини са разположени около 50 бронзови и сребърни статуетки, представящи почти всички божества от гръко-римския пантеон.
Първият частен музей в България е създаден благодарение на колекциите на братята Пламен и Атанас Бобокови, собственици на компаниите “Приста Ойл” и “Монбат”. Те са събирали своите нумизматична и археологическа сбирки, които през 2008 г. подаряват на музея. “Ако не беше тяхната непоправима любов към историята на България, тези експонати отдавна щяха да са част от чужди колекции”, споделя проф. Драганов. Имената на двамата родолюбци вече са свързани с не едно любородно дело. Те например са построили църква за българите в Кърджали и са дарили монументална скулптура с фигурите на светите братя Кирил и Методий на българската общност в Одеса.
Тяхна е и заслугата България да има специализиран музей в областта на нумизматиката. За нуждите на музея те са закупили 100-годишна красива сграда в центъра на Русе, която искат да превърнат в музей. Докато тя бъде завършена, съкровищата на братя Бобокови обикалят с пътуващи изложби страната.
Археологическата изложба ще гостува в старата столица поне още шест месеца.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ