Кихачиро Нишиура: “Добрият калиграф е душевно извисен”

Публикувано на пт, 15 Ное. 2013
1090 четения

Демонстрация на съвременна японска калиграфия направи в Павликени майсторът Кихачиро Нишиура. За демонстрацията пристигнаха и Н.Пр. Такаши Коидзуми, посланик на Япония в България, заедно със съпругата си и г-ца Мивако Токумицу, секретар по културните въпроси в посолството.
Кихачиро Нишиура е не само изтъкнат калиграф, но и майстор на чаена церемония, икебана и изкуството за поднасяне на аромати кодо. Изложба с негови калиграфски творби вече е представена в София, Казанлък и Русе. Той е главен секретар на Асоциацията за приятелство Япония – България в Токио.
Калиграфската демонстрация беше естествен завършек на съвместен проект между фондацията за разпространение на чуждестранно изкуство “Аматерас”, японското посолство в България и община Павликени. В рамките на този проект в изложбените зали на Историческия музей преди 4 месеца беше открита изложбата “Традиция и съвременност”. Тя включва няколко колекции – колекция на съвременна керамика, на японски гравюри “Укийое” и “Такеда”, предоставени от Галерията за чуждестранно изкуство; колекция по произведения на известния японски калиграф Кихачиро Нишиура и “Аматерас”, представяща произведения на хартиеното изкуство и керамика. Част от изложените произведения на японското изкуство ще останат във фонда на павликенския музей като дарение от авторите и организаторите. На демонстрацията на японска калиграфия в павликенския музей присъстваха и кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов и председателят на фондация “Аматерас” Тодор Тодоров.
След демонстрацията на два вида калиграфия, нежна, лирична и войнствена, изразяващи душевното състояние на японски самурай пред чаша саке на лунна светлина и пред решителна битка, известният японски калиграф Кишачиро Нишиура беше любезен да даде интервю за читателите на “Янтра ДНЕС”. За превода благодарим на Николина Радивоева, секретар на посланика на Япония.
– Бихте ли ни разказали що за изкуство е японската калиграфия?
– Първоначално калиграфията е възникнала като начин за общуване с боговете. По-късно се е превърнала и в средство за комуникация между хората. Способността да бъдеш добър калиграф у нас е доказателство колко извисен си като душевност. Чрез калиграфията хората изразяват и своята сила и енергия. Но в същото време те трябва да притежават и невинност и искреност, които от своя страна се раждат от един невинен и чист ум. Калиграфията е тренировка на ума, която го държи в състояние на невинност. Освен това тя е и вид изкуство, чрез което се предават емоции и чувства. Всички линии и точки върху белия лист са своеобразен летопис. Подреждането на точките, чертичките и празните пространства върху белия лист представляват изсвирване на красива мелодия на ума. Японците се гордеем с това наше изкуство.
– Защо започнахте да се занимавате с калиграфия, какво ви привлече в нея?
Хората в моето семейство по традиция се занимават с изкуства. Не мога да кажа какво точно ме е привлякло, но аз от малък обичам калиграфията и вече 37 г. се занимавам с нея.
– Колко години са нужни за прилично усвояване на калиграфските умения?
– За покриването на първото ниво в калиграфията, усвояването на основните техники и умения са необходими 2-3 години. След това следва изчистването и доброто владеене на точките, чертите и празните пространствата върху калиграфския лист, за което също отиват около 5 години.
– Вие споделихте, че при изписването на калиграфските символи едната ръка изразява техниката, а другата – емоцията. Как калиграфията може да изрази емоции?
– Вие сами видяхте – калиграфията е много добър баланс между линии, точки и празно пространство, също като при музицирането на пиано. С дясната ръка почти задължително условие е да се спазват техниките на изписване. Аз правих демонстрациите с дясна ръка, докато, когато се работи с лявата ръка, не е необходимо да се спазва толкова стриктно техническото изпълнение на знаците и вече творецът е свободен да вложи своите емоции в това, което изписва.
– С какво започва начинаещият калиграф?
– Първият елемент са точките. Точката всъщност е основният елемент в калиграфията, защото свързаните точки представляват линия, свързаните линии изглаждат образа на йероглифа и по-нататък няколко свързани йероглифа дават цялостния облик на калиграфията.
– А кое е най-трудното нещо за изобразяване в калиграфията?
– Калиграфията изразява индивидуалността на този, който я създава. Всъщност може би най-трудната част е свързана с духовния аспект. В творческия момент калиграфът сякаш е проводник на божественото внушение и той трябва да държи енергията в средата на тялото си, в един добър баланс, нито наляво, нито надясно в себе си. И именно тази нагласа му помага да изрази най-добре това, което иска да напише. Ето защо на мен, като на обикновен човек, ми е най-трудно да постигна този баланс, това състояние на духа – да бъда концентриран, да няма клатушкане, да съм съсредоточен в себе си в средата. Това е най-трудното в калиграфията. Човек в ежедневието си е засипан от различни житейски грижи, моментни настроения, емоции, които му пречат да постигне този идеален баланс.
– Вие сте направил калиграфии по стихове на нашите големи поети Христо Ботев и Пейо Крачолов Яворов. Какво ви вдъхнови в тяхната поезия?
– Специално избрах да изпиша в японския му превод стихотворението “Хаджи Димитър”, защото много силно ме впечатли този баланс между юнака, който дава живота си за свободата на родната си земя, и смелия му дух от друга страна – тези чисто човешки прояви, които Ботев описва по-нататък, в края на стихотворението – чисто човешката мъка, страданието. Този баланс много ми напомни на духа на самурая, смелостта и чисто човешкото присъствие в един и същи образ. Впечатли ме също много и мелодиката в стиховете на Ботев, затова избрах този автор.
Другият автор, който на мен лично повече ми допада като душевна нагласа, е Яворов. Избрах го, защото Яворов е много емоционално откровен. В него бушуват силни страсти и емоции, знаем, че той завършва живота си със самоубийство. Но той не крие своите емоции и се представя в стиховете си такъв, какъвто е. Избрах от стихотворенията му “Градушка”, защото много ми напомни на емоциите и състоянието на жертвите от голямото земетресение в Япония, макар че двете бедствия са несравними, но душевността на пострадалите хора е описана много правдиво.
– Как се озовахте в България?
– Така се случи, че в живота ми имаше много японци, свързани по някакъв начин с България. Пътят ме доведе до България и като дойдох тук, видях, че в България има разкошна природа, която много ми напомня за природата в Япония. Другото, което почувствах, беше силното духовно присъствие на българите. Тогава аз си помислих, че големи държави в Западна Европа като Франция, Германия, Англия, имат велика история, но все пак аз ги чувствам като още млади и незрели в някакъв смисъл. Докато народите на Балканския полуостров ме впечатляват със своята древност и със своята духовна зрялост.
Освен това усетих нещо сродно между българския дух и духа на традиционната японска религия шинтоизма, която е свързана с обожествяването и преклонението пред природата. Почувствах и близостта на духа на българина с духа на самурая. Това са причините да обичам България.
Иначе конкретната причина да стана главен секретар и да вляза в Управителния съвет на Асоциацията за приятелство Япония-България в Токио беше това, че след земетресението в Япония аз, който обичах вече България, купих оттук един голям контейнер с вода, предназначена за пострадалите региони, и помолих за съдействие българското посолство в Токио да занесат водата. Това беше повод аз да вляза в редиците на тази организация.
– Смятате ли, че в съвременния компютърен свят има място за калиграфията, има ли опасност тя да отмре със съвременните средства за комуникация?
– Калиграфията като изкуство има два важни аспекта – единият е красивото изписване на знаците, писането на ръка, чрез което хората комуникират помежду си. Другият аспект е духовният. Ако си мислим за чисто техническия смисъл на калиграфията – да, тя може да бъде изместена от бързата комуникация по интернет например. Макар че по съвсем различен начин се възприема писмо, писано на компютър, и писмо, писано калиграфски. Ако гледаме на калиграфията само като на средство за предаване на информация – да, тя може би ще изчезне. Но докато съществува тази духовна страна на калиграфията, чрез която ние предаваме своите чувства, мисля, че тя ще продължи да живее.
Елка СПАСОВА, сн. авторката

loading...
Пътни строежи - Велико Търново