Започна технологично изследване на орара на Васил Левски, който е част от експозицията на музей “Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново. Експертизата ще бъде направена в Лабораторията за консервация и реставрация на Регионалния исторически музей, а с нея ще се заеме лично д-р Иван Чокоев, който е един от най-добрите специалисти по стари тъкани у нас. Ще бъдат изследвани материалите, техния произход, времето и технологиите за производството им, обясни директорът на музея Иван Църов.
До спешната проверка се стигна заради напрежението около автентичността на богослужебните дяконски одеждите на Апостола, изложени в столичната църква “Света София”. Според Светия Синод, които са предоставили облеклото, то е оригиналното, носено от йеродякон Левски. Историци обаче се усъмниха в това, тъй като одеждите те не са датирани нито в лаборатория, нито може да се докаже по какъвто и да било начин, че са на Апостола на на свободата. Те се съхраняват в манастира “Свети Спас” в Сопот и са пренесени временно в София.
Дяконският орар на Левски се съхранява от 31 г. в търновския музей. Църковният пояс, за който историческата наука е приела, че е притежаван от Дякона, е изложен в специална витрина в музей “Възраждане и Учредително събрание” заедно с други негови лични вещи и два печата на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Орарът е дълъг 4, 30 м и е широк 10, 5 см. Изтъкан е в жълто и е украсен с растителни орнаменти – букети с цветя в лилаво и зелено. Между тях има кръстове, изработени от сърма. Двата края на колана са бродирани върху тъмночервено кадифе със сърма и завършват със сърмени ресни.
Орарът е получен като дарение през 1985 г. от Димитър и Веска Топлийски от София. Дълго пазената от семейството реликвата била дадена на бащата на Димитър – Атанас Топлийски от Ботевия четник Димитър Тодоров-Димитрото. През 1928 г. в София Тодоров оставил на Топлийски екземпляр от току-що излязлата си книга “Спомени на Димитър Тодоров-Димитрото, четник на Христо-Ботйовата чета”. Изпаднал в нужда, поборникът поискал пари и оставил като залог “най-скъпото си, което притежава – дяконския орар на Васил Левски”. Уговорката била, като възстанови взетата сума, Димитрото да си прибере реликвата, но той така и не се върнал за нея. Историците не са наясно как орара е попаднал в Димитрото, но са приели безапелационно, че той е ползван от Васил Левски между 1858 и 1861 г.
В лабораторията вече са изследвани двата печата, изработени по поръчка на Левски за БРЦК, а и е доказана тяхната автентичност, каза Иван Църов. Печатите, на които има обърнат наляво лъв и надписи, са дарени на музея през 2000 г. от търновеца Петър Аладжов, емигрант в Мюнхен. Десетилетия наред те са били част от личната колекция на дарителя, който ги откупил от сина на Васил Радославов, министър-председател на България след абдикацията на княз Александър I и по време на Първата световна война.
Печатите, орарът и още лични вещи на Апостола са сред най-атрактивните реликви представени през последните две години по проекта “Музей в куфар” в учебните заведения във Велико Търново. По време на уроците до тях с почит се докоснаха стотици деца и ученици. Часовете по родолюбие бяха водени от музейни специалисти.
Златина ДИМИТРОВА
