С антична мода, древна кухня и пазар на роби римската история от преди 2000 години оживя в събота в Античния керамичен център до Павликени. Сред атракциите на фестивала на древните занаяти бяха още дегустация на древна кухня, стара медицина, показване на римска военна  екипировка от три периода, пенсиониране на легионер след 25 години служба и даряване на шлем с алтъни. Запалване на керамични пещи, открити в уникалния  археологически обект и производство на керамични изделия също бяха сред акцентите на фестивала За децата имаше археологическо ателие, където в пясъчник търсиха керамични предмети, гледаха майсторство в грънчарска работилница, стреляха с лък и  си купиха стрели, наблюдаваха с интерес как се секат монети.

Първият  фестивал „Ден на древните занаяти“ в Античния керамичен център бе открит от кмета на Павликени инж. Емануил Манолов. Той отдаде заслуженото на откривателя   на обекта, археолога Богдан Султов, който преди 40 години е направил възстановка на керамичния занаят. Днес програмата ни пренася преди 2000 години назад, за да разберем какъв е бил животът на едно римско семейство. Не мога да не отлича и сега археолога Калин Чакъров, който живее с мисълта за античния керамичен център и е достоен последовател на Богдан Султов, отбеляза кметът. И допълни, че това  е едно изключително събитие, което ще стане емблемата на Община  Павликени и ще привлича туристи в района.

Фестивалът на античното изкуство събра стотици гости , които искаха да се докоснат до древния римски пазар и бит.  С голямо любопитство те се запознаха с грънчарството,  с древната медицина и фармация, опитаха от гозбите на римлянката, изстрадаха  тежката съдба на робите и осъдените от римските магистрати. Инициативите  на организаторите от Историческия музей в Павликени и Общината преминаха под мотото „Антична балканска земя“.  Директорката на музея Нели Цонева обясни, че през 80-те години на 20 век тук под това мото  Богдан Султов е организирал три международни научни симпозиуми, в които са участвали над 150 учени и историци от цял свят. И всички са признали, че този център е уникален паметник на културата и единственият по рода си в Югоизточна Европа. Цонева благодари на 25-те доброволци, които тази година с безплатен труд са участвали в разкопките , като им връчи грамоти. Тя  уточни, че 8 от тях участват за втори път в археологическото лято.

Особен интерес имаше към античната кухня, като всеки можеше да опита  безплатно от гозбите на древните римляни. Супа от нахут, леща и жито с различни подправки, пълнени яйца с мед, зехтин, кориандър, чер пипер и оцет, римски хляб, приготвен от елда, квас, вода и сол, който втасва 4 часа, салата от краставици с мед, мента, кориандър, лук, оцет,  диня и пъпеш с мента, ароматно вино, подправено пак с мед, кориандър, дафинов лист и чер пипер, и зеле с месо, приготвено на огън, предлагаха римлянките . Разбира се, от здравословните  гозби имаше за всички.

И докато гостите похапваха от вкусните манджи на римляните, гидът Димитър Спасов от групата за антични възстановки „Дукс  Антика“ в Свищов поведе най-нетърпеливите към занаятчийските ателиета. Стана ясно, че в това имение е живял богат римлянин, който се е занимавал с производство на керамика и е превърнал мястото в огромен производствен комплект. Разкрити са и жилища на работници, които са обсужвали римлянина в тази провинция. Но богаташът е претърпял доста варварски нашествия. Затова керамиката се оказа първият занаят, който Спасов предложи. Ани Спасова от Свищов разказа, че е последовател на Троянската школа и се увлича по античната керамика. Бокали за вино, халби за бира, оригинални рогове за напитки, антични съдове привлякоха вниманието на гостите.

Основателят на групата за антични реконструкции  “Mos Maiorum Ulpiae Serdicae” Владимир Попов, който е фармацевт, показа медицински инструменти от античното време и рецепти за лечение. Той разказа, че от няколко години се занимава с пресъздаване на римска медицина и постоянно попълва набора си от инструменти. Чете трудовете на Плиний Стари, Целз и Диокскорид, в които има описани различни рецепти. Попов информира, че в древен Рим почти нямало лекари и се считало, че за поддържане на здравето било достатъчно да се ходи в термите. Във всяка една имало статуи на  боговете Асклепий, Салута   и Хигия. Но заболяванията били лекувани с билки, като римляните считали, че най-добрите билки растат на о. Крит. Всеки заможен римлянин отглеждал билки в градината си, а най-популярното средство за лечение била зелката. На почит били и ароматните растения . Смятало се, че венец от мента подобрявал мисловния процес .

Първите лекари в Рим били  от Гърция, докарани като роби след победоносни сражения, продължи Попов, който единствен в страната се занимава със събиране на друвни хирургически инструменти. Дори господарите им осигурявали частна практика, за да носят доходи за семейството. В съчинението на Диоскорид са описани 600 лечебни растения, разделени на 4 групи-  благовонни, хранителни, винопроизводителни и медицински, позказа фармацевтът. Попов допълни, че се е увлякъл и по реконструкцията на римския войник от 3 в., който се е отличават от класическия. Попов разказа и за древната римска мода, където добродетелните матрони носели дълги туники с наметка върху главите е раменете си, като с открити глави ходели само проститутките. Това, че римските жени били разголени, е плод на кинематографията, заяви фармацевтът.

Уникалната археологическа база е изградена от парчета тухли и керемиди и гостите разгледаха римска вила от II – III век след Христа, която е един от най-значителните центрове на производство на керамика в Долна Мизия и Тракия. Обособени са и басейни за пречистване на глина, грънчарска работилница и пещи, направени по модел на оригиналите, открити по време на разкопките. Посетителите с интерес разгледаха и музея, където са експонирани археологически находки от римско време.

Археологът Калин Чакъров пък разказа, че за първи път такава възстановка на римски бит е била направена през 1979 г. от Богдан Султов с ученици и студенти, облечени като римски работници. Това лято, освен керамика, са намерени антични шивашки принадлежности, три монети и други предмети от бита на римляните. Археолозите залагат и през следващата година в уникалната керамична база  да работят доброволци.

Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката и Анатоли ПЕТРОВ