Янаки Смирнов – машината за голове на “Локомотив”

Публикувано на чт, 18 Сеп. 2014
491 четения

Голям талант, машина за голове, феномен… Такива са отзивите на футболните хора в Горна Оряховица по адрес на най-новото попълнение на “Локо” Янаки Смирнов. Не пие Smirnoff, но също като руската водка младият нападател за норматив опияни феновете с ударна доза голове, пише regnews.bg. Има седем мача с фланелката на “Локо” (ГО) – 5 официални и 2 контроли. Но като истински представител на зодия стрелец 21-годишният варненец досега не е пропускал да се разпише. Вече води сред голмайсторите на “Б” група.
– Кога и как избра футбола?
– Ритам топката, откакто се помня. Не съм имал други мечти, освен да стана добър футболист. Все пак израснах покрай двама спортисти. Баща ми е тренирал футбол в “Черно море” (Варна), а майка ми е бивша хандбалистка. Записаха ме на 6 години в школата на “Спартак” и оттогава все съм на терена. За кратко тренирах в гръцки отбор, после с родителите ми се върнахме във Варна и продължих в “Спартак”. Имаше кастинг за деца таланти от цяла България, реших да пробвам и стана. Избраха ме и заминах за една година в школата на Христо Стоичков “Виляфранка”. После 7 години бях в “Литекс”, където на 18 подписах и първия си професионален договор. След това имаше няколко тегела “Литекс” – “Спартак” и обратно. Тренирах 6 месеца и в “Нефтохимик” (Бургас), а после отново Варна. И ето ме сега в “Локо”.
– Как дойде предложението за “Локо”? Колко време ти отне да вземеш това решение?
– Тук съм благодарение на ст. треньора Сашо Ангелов. Казах “Да” веднага, след като ми се обади по телефона. Вече бях свободен агент, договорът ми със “Спартак” беше изтекъл, а и аз самият търсех ново предизвикателство. Радвам се, че приех. С ръководството и момчетата се разбираме чудесно. Всички ме приеха много бързо и веднага се вписах в колектива.
– Все пак не смяташ ли идването ти в “Локо” за крачка назад?
– Напротив – крачка напред е. Като млад футболист за мен най-важно е да се развивам и тук има почва за това. “Локомотив” (ГО) е отбор с традиции, амбиции и умее да постига целите си. Затова смятам, че “Локо” е трамплин за мен. Дай боже, от тук да бъда забелязан от по-големи отбори, за да стигна още по-напред.
– А иначе какви са твоите амбиции и цели с “Локо”?
– Най-вече да продължавам да играя така добре и да вкарвам, колкото мога повече голове. Искам да сме в челните места – 1-во или 2-ро място. Определено можем и трябва да сме в тройката. Мисля, че имаме качествата да го постигнем. Все пак зависи от всички нас. Ако играем както досега и се подкрепяме, гаранция, че ще вървим нагоре. Най-хубавото е, че сме здрав колектив – и да сбъркам, знам, че някой от момчетата ще съумее да поправи грешката ми. Това е важното за успеха – да не се предаваме един друг и да даваме максимума от себе си.
– За 5 официални мача имаш 7 гола – каква е формулата ти за успех?
– Да, имам голов нюх, но заслугите не са само мои. Аз осъществявам усилията на целия отбор. Ако не са момчетата да ми създават положения – няма да мога да вкарвам. Разбира се, успехите дължа и на ст. треньора Сашо Ангелов. За мен той е изключителен професионалист и човек много може да научи от него. Не бих го нарекъл формула, но винаги съм агресивен в единоборствата и много спокоен пред гола.
– Дори и от бялата точка?
– Не ме притесняват дузпите. Разбира се, че ако не се чувствам спокоен, ще оставя някой друг да бие. Но определено умея да съм хладнокръвен. Не си избирам ъгъл, просто гледам до последно вратаря и стрелям, в повечето случаи успешно.
– А имаш ли нещо, което правиш за късмет, преди да излезеш на терена?
– Откакто съм в “Локо” – да! Моля се… Аз и колегите ми да сме живи и здрави, да играем добре и най-важното да победим в дадения мач. Ставам много сериозен, чак изглеждам сърдито. Така е, защото се опитвам да се концентрирам максимално.
– Как разпускаш след труден мач? Празнуваш ли победите?
– Рядко. Само ако се организира нещо с момчетата от отбора. Но по принцип предпочитам да си стоя вкъщи, да си почивам, да изгледам някой интересен мач. Най ми е хубаво да бъда заедно със семейството си и любимия човек. Може и да звучи странно, но съм си домошар. Не си падам по дискотеки, купони, нощен живот, чалга… Не пуша и не пия алкохол – само понякога по чаша бяло вино с тоник.
 – Значи Янаки Смирнов не обича водка Smirnoff?
– Ще те разочаровам сигурно, но нямам нищо общо с водката и не я обичам (смее се). Нося фамилията на дядото на баща ми, всички сме Смирнови. Имам малко руска жилка – това е.
– Казваш, че винаги си спокоен, но все пак има ли нещо, което може да те изкара извън равновесие?
– Загубата! Много трудно я приемам. Ставам доста неприятен, трудно говоря, трудно заспивам…. Затварям се сам и започвам да мисля – какво, как, защо, къде съм сгрешил. Не ми излиза от акъла до началото на седмицата, когато започва подготовката за следващия мач, в който задължително трябва да се реванширам.
– Имаш ли страхове?
– Да. Най-големият ми страх са контузиите. Плаши ме дори мисълта, че мога да бъда безполезен за отбора. Зная какво е, преживях две тежки контузии. Дори не искам да си спомням. Хубавото е, че всичко се нареди – здрав съм и вкарвам голове.
– Какво правиш, когато не си на тренировки? Скучно ли ти е в Г. Оряховица?
– Тренирам, но във фитнеса. Излизаме с момчетата за по кафе, после хапваме някъде навън. Да си призная, не умея да готвя, но се надявам някой ден и това да се науча. Градът много ми харесва, точно затова, че е малък и спокоен – не се разсейвам и се концентрирам само върху футбола. Иначе, ако имам по-голяма почивка, отскачам до Варна при семейството ми. Имам си куче – Заго, немска овчарка, много обичам да си играя с него. Обичам да шофирам, да слушам музика… Никога не скучая.
– Кой е любимият ти футболист?
– Кристиaно Роналдо. Някои хора ме оприличават на него. Радвам се, но ще се радвам много повече, ако постигна поне малко от това, което той е успял да достигне.
– А докъде се простират футболните ти мечти?
– Искам да стана голям футболист. Кой не иска да бъде в ЦСКА, “Левски”, “Лудогорец” – това са грандове. А след време, живот и здраве, да играя и в чужбина. Това е най-голямата ми мечта. Нали човек е голям, колкото са големи мечтите му. Но всичко стъпка по стъпка. Важното е да се тренира сериозно и да не се отклоняваш от целите си.
– Янаки Смирнов след 5 години?
– Янаки Смирнов след 5 г. – нещо като Димитър Бербатов, герой в добър европейски отбор. Засега съм в “Локо”, не мисля да си тръгвам. Трябва да върнем отбора там, където му е мястото – в челните места. Футболните хора тук го заслужават. Признавам, досега не съм бил на такова място, с такава публика. Много верни фенове, страхотна подкрепа – и вкъщи, и навън. Огромно уважение към тях. Надявам се да продължаваме да ги радваме и да им се отблагодаряваме.
Анатоли ПЕТРОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново