“Магьосникът” Димитър Бербатов пред “Янтра ДНЕС”: “Пазя българското знаме, което винаги гледах на “Олд Трафорд”

Публикувано на пн, 3 Дек. 2018
208 четения

“Посрещането ми беше фантастично. Наистина се чувствам поласкан от начина, по който ме посрещнахте и сърдечно ви благодаря!” Това бяха първите думи на легендата Димитър Бербатов във В. Търново пред стотиците, които дойдоха за представянето на неговата автобиография “По моя начин”. Клуб Седем бе препълнен с негови фенове, а опашката от желаещи да получат автограф и да се снимат с него не секваше. Самата среща започна с бурни овации и с дружно изпълнение от всички на химна “Glory Glory Man United”.
Близо три часа Димитър Бербатов разказва за себе си, за книгата си и раздаде стотици автографи на почитателите си, голяма част от които бяха и деца. Председателят на Националния фенклуб “Манчестър Юнайтед” Емил Йорданов пък му подари специално рисувана за него картина на художника Христо Панев.
След края на вълнуващата вечер Димитър Бербатов сподели впечатленията си специално за “Янтра ДНЕС”.

– Митко, вече си в края на кариерата си. Имаш ли чувството, че тя премина за теб като един-единствен миг?
– Абсолютно! Спомням си, когато бях млад, как ми казваха, че всичко ще мине като един миг. Сега вече осъзнавам, че всичко мина много-много бързо и времето не чака никого. Но и не мисля, че трябва да съжалявам за нещо. Извървях си пътя и сега идват други момчета след мен, които ги чака този път. Само мога да им желая успех и да им помагам, част от което е тази книга.
– Как стигна до идеята да напишеш автобиография?
– Това ми хрумна отдавна, не правя изключение от всички спортисти, които искат после да споделят част от живота си с хората, които ги харесват. Изчаках да дойде подходящият момент според моите виждания. Можеше да я направя и по-рано, но сега, когато наближава краят на активната ми кариера, мисля, че е точният момент да я споделя с хората. Да разберат през какво съм минал, какво съм постигнал и как съм го постигнал. Много съм доволен от резултата и ми е интересно какво мислят читателите, защото всеки има върхове и спадове, но е важно как се справяме с тях. Надявам се хората да вземат нещо от опита, който аз им споделям, той е един вид школа. Когато влизах в офиса на Сър Алекс Фъргюсън, бюрото му винаги беше затрупано с биографии на пълководци, генерали, хора, които знаят как да ръководят. Винаги можеш да научиш нещо от някого и да го вкараш в своя живот. А най-вече се надявам младите момчета да имат амбицията да успеят в живота, книгата определено ще им помогне за това.
– Ти беше магьосник с топката. Кои са истинските артисти във футбола, с които си играл? Би ли изброил поне три имена на хора, които истински ти доставяха наслада на душата?
– Първото име е на Пол Скоулс. Не става въпрос за голове, а за начина, по който вижда играта. Той виждаше футбола с два хода напред и знаеше какво ще направи с топката още преди тя да е дошла при него. Бях горд да играя с него. Когато Скоулс дадеше голов пас, аз знаех, че топката ще се залепи за крака ми. Беше феноменален. Следващият е човек, който подхождаше много професионално и имаше истинско спортно дълголетие – Райън Гигс. Аз играх с него, когато вече беше в края на кариерата си, и той отделяше повече внимание на пасовете към съотборници, на съветите, които ни даваше преди и по време на мач. Уникален беше с начина, по който водеше целия отбор, беше негов капитан. Гигс не говореше много с думи, а “говореше” на терена и всеки следваше това, което прави.
Третият беше Роби Кийн. С него се разбирахме фантастично, той на моменти вкарваше по-красиви голове и от мен. Имахме си закачка с него, казвах му: аз сега ще вкарам още по-красиво от теб. По този начин и двамата израствахме, беше фантастично да играя с него. В “Леверкузен” пък няма да забравя Улф Кирстен, той си беше типичен немец: без грам техника, но можеше да вкара гол от всяка точка на пеналта. Така се позиционираше и така преценяваше всяка ситуация, че беше винаги с една идея пред защитника. Беше страхотен човек – първо виждаш една типична немска физиономия и си казваш: с този няма да се разберем. А той се оказа с уникално чувство за хумор. Подкрепяше ни и се раздаваше, а и аз бях неговият наследник в отбора. Има много хора, с които ми е било готино да играя. В книгата съм отделил страници за всеки от “Манчестър Юнайтед”. С повечето съм се разбирал, има и такива, с които не съм, което е нормално. В един отбор не може всички да се обичат, важното е да се уважават и да играят заедно за отбора.
– В националния отбор си играл с Красимир Балъков, как би го характеризирал?
– Има ли нещо, което не е казвано за Балъков като футболист? Изпитвах удоволствие да играя с него, точно той ми центрира за гола, който вкарах на Петер Шмайхел. Краси винаги се е държал добре с мен, а и с всички от националния отбор. Продължавам да поддържам контакти с него и когато се видим, винаги ми е готино. Следя в момента изявите му като треньор и много се радвам, само успехи му пожелавам в треньорската кариера! От националния отбор най-близък съм бил със Стилиян Петров и Мартин Петров, винаги се подкрепяме.
– Кой е защитникът срещу когото ти е било най-трудно?
– Неманя Видич, когато бяхме противници в “Тотнъм”. Отдъхнах си, когато отидох в “Юнайтед”, и си казах: най-накрая… Обаче какво ме чакаше на тренировка… Все едно беше мач, яко влизаше за всяка топка, затова бях щастлив, ако се паднем от един отбор. Но на официален мач знаех, че той си залага главата за отбора и беше железен. Беше един от най-добрите защитници в света.
– Когато вкара хеттрика на “Ливърпул”, какво беше усещането на следващата сутрин?
– Когато човек е самия център на събитията, понякога не може да прецени какво е постигнал. След два дни, в които си превъртах мача в главата и четях какво е написано, започнах да осъзнавам: явно това значи много за хората. Продължаваш да го мислиш, но до един момент, защото, ако продължаваш да живееш само с това, ще си забравиш основните цели. Но сега този момент от кариерата ми ме кара да се усмихвам, защото особено вторият гол беше нещо, което никога не съм тренирал, но се получи заради нестандартния футбол, който играя. Пазя топката от този мач, както и топките от всички мои хеттрикове. Даже отвреме навреме си я подритвам, докато жена ми не ми направи забележка да не ритам вкъщи. Спираш да риташ, докато те гледат, и после пак започваш…
– А кой е най-ценният от сувенирите и наградите, които пазиш вкъщи?
– Българското знаме. То стоеше на “Олд Трафорд” през цялото време, докато играех в “Юнайтед”, каквито има на всички техни чужденци. После си го свалих, дадох на всички мои съиграчи да се разпишат и сега си го пазя. Това е знамето, което всеки път, излизайки на терена, го поглеждах и давах всичко от себе си. То ми е най-ценният спомен, който пазя и до ден днешен.
– С какви чувства си тръгваш от визитата във В. Търново?
– Всичко мина прекрасно, хората са много позитивни и срещата ни много ми хареса. Едно голямо уважение към хората, които дойдоха, беше ми интересно да отговарям на въпросите им. По-различно е от това, което съм правил досега и се надявам да съм зарадвал хората със снимките и автографите. Надявам се да им хареса и книгата. Като пътувахме насам, си говорихме, че аз никога в кариерата си не съм играл във Велико Търново. Вече споменах, че сега гледам “Етър” как се справя заради Краси Балъков и им желая само успехи.
– Впечатленията ти от момчетата от фенклуба на “Манчестър Юнайтед”?
– Мога ли да искам нещо повече?! Видях във В. Търново повече, отколкото съм си представял. Разбрах, че сме на второ място в Европа по членове и четвърто в света след Скандинавието, Хонконг и САЩ. Дано нашият български клуб излезе още по-напред в класацията на фенклубовете, тъй като този отбор си заслужава да го подкрепяш. Аз съм играл в него и се надявам накой ден друг българин да успее да облече екипа на “Юнайтед”. Само адмирации, винаги е хубаво да има такова място, което да събира хората заедно, да ги сплотява, да гледат и обсъждат мачовете. Знам добре за какво става въпрос, тъй като аз го правя с моите приятели. Да се събират като колектив, като един отбор, е най-добре за всички футболни запалянковци.
– Новата цел на Димитър Бербатов?
– Те всъщност са доста цели, някои от тях са свъзрани с футбола. Впоследствие може би работата ми ще бъде свързана точно с футбола. Отделно имам и други амбциии – уча, образовам се, срещам се с различни хора. Когато изпълня някоя от целите, ще се прехвърля на следващата. Ще видим какво е приготвило бъдещето за мен.
Страницата подготви
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново