Николай Тарапанов навърши 80 години

Публикувано на пн, 14 сеп. 2020
245 четения

80 години навърши един от най-популярните вратари на “Етър” – Николай Тарапанов. Той е роден на 11 септември 1940 г. В “Етър” е привлечен на 23 г. от “Арда” (Кж). Още през първия му сезон 1964/65 тимът едва не влиза в елита, но големият пробив идва през паметната 1969 г., която е и най-силната за вратаря. Етърци завършват есента с 23 т., колкото “Бенковски” (Вд) и “Академик” (Св), но са трети по голова разлика. Най-много мачове записва точно Тарапанов, който пази отлично. Още по-силна обаче е пролетта – поредица от “чисти” победи с по 4:0 над “Левски”, “Раковски”, “Волов”, 3:0 над “Локо” (Мз), 3:1 над “Спартак” във Варна… Решаваща е победата с 1:0 над “Бенковски” на 3 май 1969 г., която отваря пътя на легендарни имена от “Етър” към мечтаната “А” група. За 16 пролетни мача Тарапанов и защитата пред него допускат едва 6 гола.
“Започнах в “Етър” като четвърти вратар. Гостувахме в Румъния, в Югославия. Там Петър Шатров и Христо Деков ми обясниха, че трябва да бъда вежлив и възпитан, а аз си бях малко буйничък. Но исках да докажа на Велико Търново, че съм дошъл с хубави намерения. Аз се влюбих в “Етър” още през 1960 г., когато бях войник в столицата и гледах ЦДНА – “Етър”. Кото Кръстев вкара два гола и отстраниха “армейците”, а аз си казах: ето на този отбор трябва да бъда вратар. Ето че така стана. Заварих тук много сплотен колектив – Стефан Чакъров, Йордан Ценов, Стефан Грозданов, Тодор Маринов, те обединяваха отбора. Благодарен съм им, че ми повярваха. Няма да забравя как Веско Гецов ми каза: голям вратар си, само Гороломов е по-добър от тебе.
През 1964-65 г. се роди идеята за “А” група, особено след като “Етър” завърши първи през есента с 6 точки аванс. Тогава пазеше Гороломов, но си отиде, после и Иванов и останахме само двамата с Йордан Милев. Аз бях най-малкият и започнах да пазя, защитата много ми помагаше. Тогава покойният Петър Йонков ме награди с грамота за първото място през есента. Пролетта не успяхме да удържим преднината, но мечтата за “А” група вече беше факт.
И се стигна до паметната 1969 г. Есента завършихме с равни точки с “Бенковски” и “Академик”. Събра ни другарят Туджаров и заяви: на всяка цена трябва да биете “Бенковски” (Видин). И пита: абе, кой е тоя вратар, дето изнесъл мача в Ловеч. А аз скочих от редицата и викнах: аз съм! Малко бях невъздържан… Дадох обещание, че ще влезем. Много съм благодарен на В. Търново, всичко, каквото съм поискал, са ми го дали. При гостуването във Видин трябваше да пазя аз, но ме болеше ръката и казах на Кръстанов, че не мога да вляза в игра. На разбора обаче треньорът Йордан Томов пита: има ли някой да се оплаква? Като му казах, че не мога, ме изгледа много строго и пусна в игра Бойко Ванчев. Вкараха му три гола и в 20-ата минута ме пуснаха мен. Болеше ме ръката, но се разхвърлих, спасих дузпа, не ми вкараха гол. Знам и падения, и възходи. Освободиха Ванчев и останах сам-самичък вратар, а атакувахме “А” група! Нямах право да се контузвам… За 16 мача пуснах само 6 гола, бихме в паметен мач “Бенковски” (Видин) с 1:0. Бяхме на голяма висота, легендарни играчи, пак ще спомена Чакъров, Ценов, Грозданов… Бяхме сплотени, те държаха на мен и аз на тях. Тогава зрителите ме кръстиха “Кольо Чайката”, защото правех красиви плонжове и обичах да избивам топките. Колкото повече боксирах, толкова повече се настървявах. Публиката ме харесваше, три пъти са ме носили на ръце след мачовете”, разказва Николай Тарапанов.

Анатоли ПЕТРОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново