Фло Боджадж мечтае за Премиър лигата, но има големи амбиции с “виолетовите”

Публикувано на чт, 11 Окт. 2018
80 четения

Той е висок, симпатичен, спокоен и приветлив. Само на 22 години е, но на терена изглежда като опитен играч – има поглед върху играта, здрав в единоборствата, печели високите топки, притежава хубав пас и голов нюх. Името му звучи странно и е трудно за произнасяне, но агитките вече го скандират. Флорент Боджадж.
Роден е в Косово, но семейството му са бежанци от войната и само година след раждането му заминават за Англия. Флорент от съвсем малък живее на Острова и си е британец по характер и манталитет.
“Започнах да играя още като ученик в местни отбори, бях още млад юноша, когато един мениджър ме забеляза”, разказва Фло. Андрю Худ го вижда още когато играе за училището си, по това време момчето играе за “Борехам Ууд”, и му урежда трансфер в “Хъдърсфийлд”. Боджадж играе първо в U18, а после в U21, като и двата тима печелят титлите в своите дивизии. На 18 години той влиза в първия отбор, а месеци по-късно вкарва и първия си гол при победата над “Рединг” с 3:1.
“Играх с “Хъдърсфийлд” в Чемпиъншип, изкарах в клуба общо 5 години, пратиха ме и под наем в “Килмарнък” в Шотландия. После в “Хъдърсфийлд” дойде нов треньор, доведе си свои играчи и мен ме освободиха”, разказва Боджадж. Играе известно време и в аматьорския футбол, където бележи гол след гол. Докато му се обажда един агент и му предлага да отиде в “Пирин” (Благоевград).
“Веднага се съгласих. Да продължа кариерата си в България за мен бе голямо предизвикателство. Нищо не знаех за българския футбол, бях чувал само имената на “Левски”, ЦСКА и “Лудогорец” и знаех, че са най-големите отбори. За останалите клубове не знаех абсолютно нищо. В “Пирин” направихме добър отбор, но за съжаление изпаднахме от елита и аз се прибрах в Англия”, казва Боджадж. В Благоевград той се запомни с няколко хубави гола през пролетния полусезон, но в самия край на баражите “орлетата” се оказаха големият губещ.
В началото на лятото Фло се прибира на Острова и веднага получава няколко предложения за втора дивизия. Докато един ден мениджърът му се обажда и му казва, че има предложение от “Етър”.
“Мениджърът ми познаваше Красимир Балъков, а и аз добре знаех кой е той. Казаха ми, че Балъков ме иска и не се поколебах. Всъщност той бе главната причина да дойда тук. Аз бях идвал с “Пирин” във Велико Търново, много ми харесаха тогава стадион “Ивайло”, феновете и атмосферата. Имах възможност за втора лига, но повече исках да дойда в “Етър”, разказва нападателят.
От началото на сезона Флорент Боджадж вече носи виолетовия екип. Много бързо спечели титулярно място в атаката и се превърна в основен играч. За десетте си мача досега има два гола и три асистенции. В двубоя срещу “Левски” вкара първия си гол, но тимът отстъпи с 1:2. Срещу “Берое” вече бе неудържим, наниза невероятно попадение, което според медиите може да претендира за Гол на годината в Първа лига. Избран беше за Играч № 1 на мача. Но не бе щастлив, защото “виолетовите” не спечелиха нито една от двете срещи. “За мен, ако не победим, дори и да съм вкарал гол, от него няма смисъл. Дано скоро вкарам и победен гол, влязохме в отлична серия и доста мачове ни предстоят, бъдещето е пред нас”, твърди Боджадж.
Откровен е обаче, че в “Етър” се чуства прекрасно. “Много съм щастлив тук, хората са много добре настроени. Всички в клуба са много добри и в момента постигаме отлични резултати. Велико Търново страшно ми харесва. Красив старинен град, с много туристи.”
Културата е доста по-различна от британската, но това не го притеснява. Казва, че семейството му все пак е от Балканите и самият той бързо се адаптира. Няма нещо, което да не му харесва, хубаво е всичко и живее един нормален живот.
Флорент Боджадж не е семеен, няма и приятелка. Питаме го няма ли фенки във Велико Търново. “Не съм сигурен”, казва с усмивка Фло.
Самият той е фен на “Челси”, а Еден Азар е любимият му футболист. Като дете харесвал Дидие Дрогба, винаги го е имал за пример, но не се опитва да го копира. Има само един Дрогба, не може да си като него, смята нападателят.
Боджадж има мачове за юношеския национален отбор на Албания. Дебютира през 2012 г. в контрола срещу Словения U17, после играе още няколко мача. През май 2016 г. обаче Косово е официално призната от ФИФА и УЕФА и той не крие надеждите си един ден да облече фланелката на националния отбор. “Мениджърът ми разговаря с техните функционери, но никога не се знае. Може би един ден и това ще стане, лично аз много бих искал”, признава Фло.
Любимата му позиция е на върха на атаката, но няма нищо против да играе и от втора линия зад гърба на тарана. “Вече свикнахме да играем един с друг в “Етър”. В началото позицията ми бе друга, сега вече се сработваме и нещата си идват на мястото. Зад нападателя също ми харесва, защото обичам да притежавам топката. Понякога трябва да се бориш със защитниците – не винаги нападателят получава топката и трябва да се бори за нея.”
Флорент Боджадж е амбициозен и не крие, че иска “Етър” да завърши в първата шестица на класирането. “Може да ви звучи малко нереалистично, но искам да сме в шестицата. Много добър отбор сме, макар да не сме от най-големите. Въпреки че не може да се каже какво ще се случи занапред, но да се надявам да влезем в първата шестица”, пожелава си той.
Засега се чувства отлично в “Етър” и в близко бъдеще не смята да се разделя с виолетовия екип. Едва на 22 е, предстоят му още доста години във футбола. Къде ще играе някой ден, никой не знае, но Флорент иска да е колкото може на по-високо ниво. А ако се завърне в Англия – в Чемпиъншип или дори във Висшата лига…

Анатоли ПЕТРОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново