Образователна поредица “30-те причини “Етър” да е сред големите” започнаха привържениците от Фенклуб “Етър”. До 25 юли, когато е следващата сесия на Общинския съвет и на която се очаква да бъде гласуването за новия общински клуб, феновете възнамеряват да публикуват всеки ден по една причина, поради която мястото на клуба е сред най-големите. До деня на сесията 30-те причини ще бъдат оформени в книжка, която ще бъде раздадена на общинските съветници, за да са наясно с материята.
“Тъй като с всеки изминал ден става ясно, че спортът и в частност футболът не е приоритет за властите във В. Търново, започваме образователна поредица “30-те причини “Етър” да е сред големите”. Въпреки че кметът и голяма част от съветниците са футболни хора, непонятно защо от много време насам спортният символ на града е принизяван и забравян в ъгъла като ненужна вещ. Затова, всеки ден до 25 юли (предполагаемата дата, на която на общинската сесия ще се създаде новият “Етър”), ще представяме по една причина поради която мястото на клуба е сред най-големите.
На 25 юли 30-те причини ще бъдат оформени като книжка и дадени от Фен клуба и агитката на общинските съветници, за да са наясно с материята по време на сесията и да вземат адекватни решения относно новия клуб, структурата и бюджета му”, е написано в страницата на Фенклуб “Етър” в социалната мрежа Фейсбук.
Първите три материала вече са публикувани. Първият е за ролята на “виолетовите” в националните шампионати. От 25 сезона в елита тимът в 15 от тях е завършвал в десятката, а в 10 е дори в шестицата (б.а. 24 са сезоните на ФК “Етър” и 1 на “Етър-1924”). Само 14 клуба в България имат повече записани сезони при майсторите от “болярите”.
Вторият материал е посветен на титлите и медалите. Само 8 са клубовете в страната с повече шампионски титли – четирите софийски “гранда”, “Ботев” (Пд), бизнеспроектите на двама милионери – “Литекс” и “Лудогорец”, и вече несъществуващият “Владислав”. Шампионската титла и двете трети места в “А” група нареждат виолетовите на десето място във вечната ранглиста по показател “крайни позиции”. “Етър” е и един от отборите с най-много собствени футболисти, който е триумфирал в шампионата (близо половината играчи от големия отбор са местни кадри).
Третата причина е стадионът в града, пишат феновете. Само 8 града в България разполагат със стадиони с по-голям капацитет от “Ивайло”, като част от тях са в доста по-окаяно състояние. До месец стадионът трябва да притежава една от най-съвременните тревни настилки с нов дренаж и отоплителна и поливна система на терена. “Силно се надяваме да бъдат спазени обещанията и осветлението да бъде възстановено, както и да се сдобием с нова виолетова тартанова писта, както подобава на място с толкова славна история, и в старата столица отново да се играе силен футбол на европейско съоръжение”, твърдят привържениците.
Четвъртата причина са корените. “Там, където не са властвали парите, ценностите са били други, а футболът е бил не бизнес, а просто игра. Велико Търново е от градовете у нас първи запознали се с новата игра. Първата футболна топка донася от Виена Георги Станев през 1909г. Същата година в града са донесени и правилата на футболната игра от Цариград. Донася ги Никола Чантов, който впоследствие играе за първия клуб под Царевец – МСК, а по-късно и за “Етър”. Войните през второто десетилетие прекъсват за кратко ентусиазма на търновци към играта, но веднага след завръщането си от фронта съгражданите ни доказват, че са сред най-запалените по топката. През 1919 г., група младежи основават първия клуб в Търново – Младежки спортен клуб (МСК). За 2 години в клуба вече има 7 отбора. Топките се шият на ръка от ентусиастите. Тогава идват и първите срещи срещу отбори от други градове – равен 2:2 със СК “ОТО” (Габрово) и победа у дома с 2:1. След това при голям интерес идва и дербито с “Левски”, Г. Оряховица. Естествено, с този мач започва хегемонията над комшиите на футболния терен – търновци побеждават с 2:1. След това се създават още няколко клуба, но футболните хора осъзнават, че за да са силни, им трябва обединение и на 24 април 1924 г. в стая на партера в сегашния Факултет по изобразително изкуство се ражда обединеният клуб – “Етър”. Историята след това е дълга и славна и така както се гордеем с царете и величието на града ни, така се гордеем и с поколенията деятели и общественици, наредили ни сред футболните градове на България. В заключение ще добавим едно любимо мото на виолетовите фенове: “От баща на син, подкрепяй местния футболен тим!”, пишат привържениците.
Анатоли ПЕТРОВ