Футболистът на “Етър” Даниел Младенов говори за целите пред “виолетовите” през пролетта. Той коментира и престоя си на “Георги Аспарухов”, където игра в групите на Лига Европа със “сините”. Крилото, което е на 35 години, а през месец май ще стане на 36, обяви, че не смята да спира с футбола през следващите 5 години.
– Подготовката вече завършва, но ти не тренираше наравно с останалите, защото имаш лека травма. Как си?
– Да, имам лека травма, но скоро ще се оправя. Имах леко разтежение, но не е голям проблем. Дори сега тренирам индивидуално във фитнеса. Понеже се готвим на изкуствен терен, получих лека травма, но не е сериозно.
– Ще успеете ли според теб да надградите през пролетта? Как ги виждаш нещата?
– Силно се надявам да успеем. Трябва да видим как ще се сработим, защото има и нови футболисти. Много е важно как ще тръгнем в мачовете. Предстои ни един много важен двубой с “Монтана”. Ако успеем да победим, нещата ще са много по-добре за нас.
– Може ли този първи мач да предопредели пролетта на “Етър”?
– С оглед на това, че разликата в точките е много малка от шестата позиция до втората, ще е много важен стартът. С “Монтана” ще е важен двубой и за двата тима. Хубаво ще е да победим, защото сме домакини. Ако го направим, ще имаме добра преднина от осем точки пред тях, а знаем, че и те имат амбиция да влизат в Първа лига.
– Според мнозина вашият състав беше най-силен през есента. Какво ви попречи да сте първи в класирането?
– Като футболисти в действителност сме най-опитният състав. Да, може да се каже, че сме най-силният отбор. Има много момчета с доста срещи в А група. Всички тимове, срещу които се изправяме, се мотивират не на 100 процента, а на 200 и дават всичко от себе си! Освен това всичките ни противници се нареждат зад центъра, играят прибрано и мачовете стават много по-различни и трудни. Както се казва – не се играе футбол. Ние искаме да правим нещо и тренираме върху това, но като се затворят 11 човека отзад и става много трудно. Като прибавим и лошите терени, които не позволяват да покаже всеки един от нас на какво е способен, и опираме до характери. Хубаво е, че в доста от мачовете нашият отбор показа характер и в класирането мисля, че сме на добро място. Като имаме предвид, че дубълът на ЦСКА 1948 няма право да влиза в Първа лига. Ако всичко е нормално и отборът отново покаже характер, няма да има проблем да вземем промоция за Първа лига.
– Това ли е основната цел пред вас и ще я постигнете ли?
– Това е! И за мен е основна цел, и за съотборниците ми. Смятам, че с отбора, който имаме, на 99 процента трябва да успеем да я постигнем.
– До този момент записа 13 мача, 5 гола и 1 асистенция. Доволен ли си от представянето си?
– Винаги може и повече. Като цяло в много от срещите играех с една шина, която малко или много ми пречеше. Не го ползвам за оправдание, но имах контузия и не успях да се подготвя през лятото на 100 процента. Надявам се през втория полусезон да имам повече голове и асистенции. Като цяло съм доволен. Дано да сме здрави всички в тима. Не е важно толкова кой ще вкарва головете, а да си свършим работата и да постигнем целите, които са ни поставили.
– Ти си един от футболистите със сериозен опит в България, а игра малко и в чужбина. Защо не остана повече време зад граница?
– Играх половин година в Гърция, но като цяло след престоя ми в Левски имах огромен малшанс. В България много играчи, които имат доста по-малки качества от мен, вкарват по-малко и имат по-малко асистенции, играха в чужбина и направиха кариера зад граница. На мен не ми върза. Имах много оферти и винаги е било на косъм. Може би агенти попречиха това да се случи, но здраве да е.
– А ако сега дойде оферта от чужбина, би ли я приел?
– Сега вече на тези години не смятам, че ще получа оферта, която да ме впечатли толкова много, че да отида и да играя зад граница. По-скоро – не!
– Къде беше най-щастлив през кариерата ти, обиколи доста отбори?
– В три отбора се чувствах най-добре. Това са “Пирин”, “Левски” и “Етър”. Най-добри бяха колективите в “Етър” и “Пирин”. “Пирин” беше трамплин за мен и отидох да играя, на много високо ниво е “Левски”. Бях със “сините” в Европа. В “Етър” изпитах удоволствие от играта, особено при Красимир Балъков и Станислав Генчев, когато играехме в Първа лига. Излизахме на терена и всеки един от нас изпитваше удоволствие от футбола. Надигравахме съперника с владение на топката и дори побеждавахме по-големите отбори у нас. В тези три отбора съм се чувствал най-добре и в тях съм изкарал най-много време.
– Отличи колективите в “Пирин” и “Етър”, а как беше този в “Левски”?
– В “Левски” и ЦСКА да направиш колектив е доста по-трудно. Идват винаги от цяла България футболисти и има повече чужденци. В тези отбори много трудно може да изградиш колектив. Имаше, но не беше както в “Пирин” и “Етър”. Все пак и нивото, и качеството на футболистите в “Левски” и ЦСКА е много по-различно.
– На 35 години си вече. Мислил ли си за оттегляне?
– На този етап, честно казано – не. Аз се чувствам добре и съм реалист. Ако не мога или виждам, че младите са по-добри от мен, бих се отказал. От показателите ми и физически, и здравословно се вижда, че се справям. Не смятам да се отказвам в близките 5 години. Само да съм здрав и дори и да има контузии те да са леки и да отшумяват.
– Ще ходиш ли на предстоящия мач във Велико Търново между “Левски” и “Черно море”?
– Да! Смятам да отида. Ще си взема билет и ще присъствам и да се надяваме, че ще стане един футболен спектакъл.
Анатоли ПЕТРОВ
