“Подготовката на “Етър” беше може би една от най-добрите, които съм правил някога с български отбор. Без контузии, с много качествени тренировки. Мачовете също протекоха по най-добрия начин, макар че те не са определящи и резултатите, нас треньорите, най-малко ни интересуват, но е хубаво за самочувствието на футболистите. Ако даден играч пропусне част от подготовката, това оказва после голямо влияние в играта. Единствено Почански миналата седмица на изкуствения терен в Царева ливада падна лошо, извади рамо и ще му трябва месец да е отново на терена.
Първенството се очертава да бъде много интересно както битката за шестицата, така и за втората осмица. Ние сме определено по-спокойни от миналата година на базата на точките, които имаме, и най-вече от играта и развитието в отбора. Но сега идва най-тежкото, защото, когато си по-надолу, никой не ти обръща внимание, обаче когато качиш нивото и си горе, вече трябва да се доказваш. Тук вече голяма роля играе психологията и аз се надявам моите футболисти да покажат, че и там са израснали.
Целта пред “Етър” не се променя до момента, в който и на теория останем в Първа лига, а за това ни трябват още 6 до 8 точки. Когато ги спечелим, тогава вече ще поставим друга цел пред отбора. Отборът играе качествен и хубав за окото футбол, което ме радва, и искам да продължи. Ако с това спечелим и необходимите точки, ще направим една година, която ще се запомни във В. Търново след толкова години.
Вече се обърнах официално към феновете, тъй като едно тяхно писмо до мен доста ме трогна. От годините, в които бях футболист, сега за първи път се получава такава хармония между мен и феновете. Футболът е социален продукт и независимо от проблемите, ако няма единство между фенове и ръководители, няма смисъл от нищо. Във Велико Търново това започва да се случва и това е пътят. Обаче всичко се свързва главно с моето име, а аз търся начини и се опитвам, дори и да си тръгна, моите идеи да останат и после. Клубът е над всяка една личност и име и трябва да се гради така, че да съществува и без имена, защото в живота може без всеки. Все още нямаме основата, с която да го реализираме и затова и до ден днешен стоя тука. Не стоя заради пари, а стоя, защото имам чувства към “Етър” и виждам, че хората покрай мен правят това, което се иска от тях. Това е много радващо за самия футбол.”
Анатоли ПЕТРОВ
