36 медала от Балканиади за ветерани има лекоатлетът Свилен Митрофанов

Публикувано на пн, 9 Сеп. 2019
381 четения

Свилен Митрофанов се занимава с лека атлетика откакто се помни, но за начало определя влизането си в Спортното училище през 1981 г. Дотогава е ходил на състезания по лека атлетика, футбол, тенис на маса… Тогава времената били такива, че се практикували много спортове. Вече 38 години не е спирал със спортносъстезателната дейност и ежедневието му е изпълнено с тренировки и състезания.
“Още от Спортното училище участвахме на всички състезания в календара на федерацията по лека атлетика, тогава той беше много богат и имаше турнири почти всяка седмица. След казармата започна и същинската ми състезателна дейност. Влязох при мъжете, увеличиха се тренировките и изискванията. Най-доброто ми постижение за онова време е шесто място на републиканското първенство на 200 метра с време 22.09 секунди. С години съм бил във финал Б на 100 метра. От малък съм си бърз и нормално се насочих към беговите спринтови дисциплини – до 400 метра, където най-добрият ми резултат е 51.8 секунди. Взех кандидатмайсторска норма на 60 метра бягане, първи разряди на 100 и 200 м, които за онова време бяха с добри резултати”, казва Свилен, който продължава да се състезава и днес, а стадионът му е като втори дом.
Дълголетието? Неговата философия е, че човек не трябва да спира. Може да има периоди на намаляване на натоварването, промяна на методиката, но не трябва да спира. “Ние сме машини, които трябва постоянно да бъдат “смазвани” и поддържани, за да се движат по-дълго време. Затова и вече 38 г. не съм спирал и се надявам да продължавам.”
Това поддържане става с определен режим и начин на живот, с устояване на съвременните изкушения – алкохол, цигари, късно лягане. Другото според Свилен Митрофанов е мисленето – ако човек не е настроен позитивно и да вярва в това, което прави, и в себе си, няма как да продължи. И още нещо – в тези години постоянно е бил заобиколен от спортисти, от хора, които имат желание да докажат себе си. Това стимулира и самия него, младите хора го зареждат с енергия. “За разлика от други треньори, аз винаги съм по спортен екип и готов да покажа упражнението. Това, което искам да направят другите, го пробвам първо аз.
Скоро ще направя 53 години. Натоварванията се променят с всяка година – зависи от състоянието на организма, настроенията, целите. Различни са, но са високи натоварванията. Аз си ги поставям и не се оплаквам, това е моят критерий”, твърди лекоатлетът.
За последните 18 г., когато е сред ветераните, Свилен Митрофанов има 36 медала от Балканиади – девет пъти е шампион на различни дисциплини – 100 м, 200 м, хвърляне на диск, щафети… 16 за вторите му места, 11 са третите места, има и още толкова пропуснати… “Участията в Балканиади са мерило дотолкова, доколкото гледам собствените си възможности. След 18 г. участия на Балканиади още имам страст и желание да се състезавам. Участвам дори на държавни първенства за мъже, където трета година бягам 60 метра. Конкуренция в Балканиадите има, тъй като е във възрастова група 50-55 г., а там има една-две години по-млади състезатели, а това с напредването на възрастта все повече се усеща. Всяка една година има своето значение”, пояснява Митрофанов.
На 20-21 септември му предстои поредната Балканиада – в румънската столица Букурещ. Амбициите отново са големи, отива да покаже това, което може, ще бяга на 100 и 200 метра и в две щафети.
Още на първата Балканиада в Истанбул имал контузия, която не му позволила да се реализира на 100 м, и хвърлял диск. Така първият му златен медал е именно на диск, после има и още един на тази дисциплина, но това е повече за удоволствие и разнообразие покрай спринтовете.
Треньорската дейност на Свилен Митрофанов започнала неусетно, стъпка по стъпка. “В началото просто давах съвети и усещах, че мога да го направя. Имаше хора, на които помагах и постигаха резултати, а всичко, което съм прилагал, е било на основата на моите тренировки и експерименти. Гордея се с резултатите в определени спортове. Най-целенасочено започнах с футболните съдии към Зоналния съвет на БФС, където вече 12 г. предавам своя опит за физическата им подготовка. Водещи сме в зоните по покриването на нормативи. Преди 2 г. реших, че мога да предавам опита си и на подрастващите. Направих групи, възпитаниците ми са на възраст от 5 до 23 г. Работим в различни часове, към СК “Браун тим”, на които много благодаря за съвместната работа, в отлични отношения сме с хората от клуба.
Вече има и резултати. Пламена Владимирова донесе медал на тласкане на гюле, много повишиха резултатите си Божидар Колев, Илия Върбанов, Десислава Боянова… Това са примерите, които по-малките имат като отправна точка.”
Най-новото предизвикателство е да работи с хандбалистките на “Етър-64”. Преди две седмици получил предложение от президента на клуба Атанас Атанасов, имали много професионален разговор. Целта е да подготвя физически хандбалния отбор.
Какво би посъветвал тези, които се занимават със спорт непрофесионално? “За децата, с които работя, съм поставил така нещата: резултатите не са цел, леката атлетика трябва да бъде контрапункт на всичко останало, да бъде развлечение и емоция. За два часа да спрем с телефоните, компютрите, училището. Философията е децата да изпитат едно удоволствие, да бъдат здрави, а не да ги обременяваме с резултати. Те си идват постепенно.”
Що се отнася до останалите хора – аз целогодишно наблюдавам трениращите, но те трудно приемат съвети, казва Свилен. В ерата на интернет всеки смята, че като прочете там нещо като методика, то е закон. А там има програми, които са пълно безумие, всякакви неща. Искрено се е смял на съвети, давани от какви ли не хора. С времето спрял да дава съвети на хора, които не ги искат. “В началото давах съвети, без да ме питат, защото гледах и не издържах на нелепости като това, например да бягаш със сандали… Или пък яли и пили в петък и събота, а в неделя решили да “изкарат” това и идват да бягат… Повечето от тях не искат съвети, затова и не се натискам”, твърди лекоатлетът.
Условията в момента във В. Търново са доста добри. След реновирането на спортните зали в комплекса, новите писти, всички клубове имат възможност да тренират в чудесни условия. “Всичко, което прави управителят на “Спортни имоти” Петко Павлов, заслужава адмирации. Закритата писта е малко по-твърда и бърза, но външната писта на стадион “Ивайло” е чудесна, на нея се проведе и шампионат по лека атлетика. Но трябва да има още по-голям контрол върху използването ѝ, защото тя е за професионален спорт. На тази настилка трябва да се бяга с определени маратонки и шпайкове, за да не се наранява, докато сега социалната ѝ функция е по-голяма. Но условията във В. Търново като цяло са отлични за лека атлетика и достатъчни, за да се тренира пълноценно”, смята Свилен Митрофанов.

Анатоли ПЕТРОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново