Виктор Папазов, независим кандидат за евродепутат: “Партиите престанаха да ни представляват, увлечени в боричкания помежду си”

Публикувано на чт, 10 апр. 2014
552 четения

От 1991 г. участва активно в създаването и развитието на капиталовия пазар в България – законодателство и институции. Бил е съветник към икономическите комисии в парламента, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, член на настоятелството на Американския университет в България. Има магистърски степени от УНСС, специализация Advanced Management Program в Harvard Business School (2005 г.), възпитаник на Georgetown Leadership Seminar (1996 г.) През 1998 г. Световният икономически форум в Давос го избира за Глобален лидер на утрешния ден.
– Г-н Папазов, защо решихте да се канидидатирате за независим евродепутат?
– Защото съм гневен, защото ми омръзна да гледам какво се случва у нас. Партиите престанаха да ни представляват. Те се боричкат за власт помежду си, а нас, хората, ни забравиха. България вече седма година е член на Европейския съюз, а процедурата по мониторинга и негативните доклади продължава. Европа продължава да ни пише двойки. Нашите политици са като малко дете, което отказва да си научи уроците. Миналата седмица Европейският парламент гласува препоръка на България да й бъдат спрени еврофондовете. Аз трудно мога да си представя по-звучен и тежък шамар от този, по-страшно ще бъде, когато наистина го направят. А политиците стоят и ни успокояват, че тази препоръка няма задължителен характер.
– По какъв начин ще събирате необходимите ви 2500 подписа, за да представите кандидатурата си в ЦИК?
– Аз сам обикалям големите градове и се срещам с хората, говоря с тях и ги убеждавам. Това е честният подход и начин. На партиите им е лесно, защото си имат база данни, а аз съм решил да събера подписите сам, един по един. Това е истинският начин, защото чуваш и виждаш какво казват хората. Те са тежко обезверени, озлобени. Партиите не си дават никаква сметка докъде са се докарали, хората са толкова негативно настроени към тях, че повече едва ли има накъде. Лошото е, че вместо да вървим напред ние не само стоим на едно място, но и дърпаме назад. Българите имаха надежди, че с влизането в европейския съюз животът ще започне да се подобрява, но какво стана – той подобрява само за много тесен кръг хора.
– Кои и какви са хората, които искате да ви подкрепят?
– Тези, които не гласуват, тези, които са отвратени от партиите, и това, което те правят. Очаквам да ме подкрепят хората, които смятат, че в България повече не може така и нещо трябва да се промени. Аз не съм наивник или месия, който си мисли, че ще оправи нещата с магическа пръчка. Да, ако бъда избран, ще работя сериозно за интересите на българските граждани и интересите на България. Ако бъда избран, това ще е тежка и звучна плесница срещу партиите. По-важното е, че това ще даде кураж на други като мен, защото съм сигурен, че има много като мен.
– Защо досега успелите българи не искаха да се занимават с политика?
– Политиката е мръсен занаят, но така наречените професионални политици я окаляха още повече. На 25 май правим избори за евродепутати. Би трябвало да изберем най-умните, достойни, образовани и способни хора да ни представят в Европа. Но партиите ни поставят пред фалшив избор, защото те слагат лидерите си начело на листите. Лидерите откровено заявяват, че няма да стават евродепутати, но ще бъдат локомотив. Локомотив на какво, на композиция от някакви безлични партийни послушковци?! И после се чудим защо нашите евродепутати не работят за България, няма как – те са лоялни на лидера, а не на българите, които са ги избрали. Те искат да се харесат на партийната върхушка, за да попаднат на по-първо място в листите. Колко от тези хора излязоха да си съберат сами подписите и се представят пред хората. Не смеят, защото ще ги бият със сопи сигурно.
– А какво свършиха до сега българските евродепутати? 
– Истината е, че някой от евродепутатите ни работеха. Всички твърдят, че Ивайло Калфин е бил много добър и много успешен, а в същия момент виждаме какво му се случи. Преди две години беше кандидат на БСП за президент, сега понеже не е лоялен, го изгониха от листата. Питате защо успелите и умните не искат да се занимават с политика. Как да се унижаваш и да се харесваш на някакъв лидер?! Успелите хора са независими, защото са станали такива благодарение на труда си, а не на лазенето пред някой партиен лидер.
– Искате парите от Европа да стигат до повече българи?
– Истината е, че парите не могат да стигнат до хората, защото голяма част от проектите минават само и единствено през партийни фирми. Не знам как е във Велико Търново, но в София съм се наслушал на чудеса. Там, ако не си в орбитата на партията, която към дадения момент е на власт, нямаш никакъв шанс да спечелиш. Отделно, че процедурите, по които вървят всички тези програми, са твърде сложни и до тях имат достъп и успяват да се справят с цялата бюрокрация само големите. Тези процедури трябва да се опростят и да станат достъпни за малкия и средния бизнес, защото той ще ни извади от тежката ситуация, в която се намираме, а не няколкото големи мастодонта.
– Апелирате за достойна защита на интересите на България. Сега те не са ли защитени?
– Да. Партийците казват, че един независим кандидат като мен няма шанс да направи нищо в ЕП, защото той е сам. Силата е в партийните групи. Да, но всичката тази сила, която имат чрез партийните групи, те не могат да я употребят, защото там има партийна дисциплина и всички български проблеми се замазват и потулват. Никой не става да каже в ЕК и ЕП какъв проблем има. Така че кое е по-добре – един честен и независим глас, който не се страхува да постави въпрос или една опитомена и обяздена сила, която е ялова, защото нищо не прави. Преди 10 дена румънски евродепутат, не се намери български, зададе въпрос на еврокомисаря по образованието и започна процедура по проверка дали няма дискриминация във Великобритания спрямо българските и румънски студенти, на които им спряха финансовите помощи. Защо не се намери един от тези смели партийци да го направи, не го ли интересува какво се случва с българските студенти. Със сертификацията на семената също имаше проблем и българският розов домат можеше да изчезне.
– Вашите 10 стъпки с какво са свързани? 
– Това са десетте направления, в които ще полагам усилия. Голямата цел. Която съм си поставил е да се опитам с помощта на пациентски и лекарски организации да направим Оперативна програма “Здравеопазване”. Няма българин, на който да не му е ясно колко тежко е положението в тази област. Надявам се правителството, което и да е то, да осъзнае, че една такава програма на него ще му свърши работа, защото правителството, правейки такава програма, ще обере всички лаври. Аз не искам да ставам герой, аз искам да помагам. Свръхрегулациите и ненужните регулации, които съсипват българския бизнес, образование, иновации, бедност и безработица, са останалите сфери, в които ще работя да настъпи промяна.
Оказа се, че някой профсъюзни лидери не знаят, че съществува фонд за работници, които са останали без работа, които са пострадали от глобализацията и изнасянето на производства от Европа към азиатските пазари. Само една такава апликация е подадена за Кремиковци, но явно нещо не са я направили добре и е отхвърлена. Другите страни се възползват от тази възможност с пълни шепи и това облекчава състоянието с безработицата и бедността в съответните страни.
Нека да изпратим добри хора в ЕП, за да могат да защитават интересите ни. Ние изпращаме хора с много скромни езикови познания, да не говорим за другите им квалификации. И после Европа е лоша. Не, не е, ние сами си го правим, избирайки недостатъчно качествени хора.
– Мажоритарният вот ли ще ни помогне да излезем от този омагьосан кръг, в който сме попаднали?
– Никога истината не е само в единия или другия край. Аз не съм наивник да си мисля, че може без партии. Те си имат своето място. Проблемът е, че българските партии се самозабравиха и станаха твърде арогантни, защото нямат алтернатива. Разликата е само в имената, поведението им е едно и също. Занимават се само със собствените си интереси. Няма алтернатива, аз затова се опитвам да вляза в тази игра. Защото, първо, ще се види, че има алтернатива. Второ – сигурен съм, че ще има и други като мен. Тогава партиите ще са в коренно различна ситуация. Те ще трябва да се състезават с такива като мен за доверието на хората. Като погледнете как е организиран изборният процес, ами те са си напазарували всичко. Битката е само кой да вземе властта и после лидерът и обкръжението му да диктуват всичко. Само по избори отиват при хората, раздават кебапчета и бира и това е грижата им за народа. Обществена тайна е, че купуват и гласове.
От друга страна, българите сме интересни хора, все чакаме някой да ни оправи. Станислав Стратиев има една много хубава мисъл, че осем милиона лястовички се утешават с мисълта, че една лястовичка пролет не прави. Ако се появят няколко независими кандидати и хората ги изберат, дали тогава ще им е толкова лесно на партиите? Няма да им е лесно, защото ще имат коректив. За това партиите се стремят по всички възможни начини да спрат излизането на политическата сцена и на независими кандидати. Крайно време е хората да поемат риск и да гласуват за хора като мен, които нямат партийни намордници.
– Какво ще е мотото ви по време на кампанията?
– Мотото ми е “Искам Европа и за хората”, не само за партийните кръгове и фирми.
Весела КЪНЧЕВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново