Вечер в хана на Странджата

Публикувано на ср, 12 Дек. 2012
209 четения

Пред хана

Пред хана

В една мъглива декемврийска вечер, някъде в едно от близките до Търново села, в един стар, построен на кръстопът запустял хан, влязоха трима мъже, покрити с ямурлуци, нарамили на гърбовете си големи бохчи и препълнени дисаги. В поясите им проблясваше я пищов, я нож… Въпреки страшния им вид, намеренията им бяха миролюбиви – веднага щом оставиха тежките товари, хвърлиха ямурлуците и силяхлъците, запретнаха ръкави и ханът оживя – заскърца геранилото и се чу плисък на вода, откъм сайванта се обади една брадва и скоро равномерните й удари щяха да направят една камара дърва за огромното огнище на хана.
Отвътре някой отвори кепенците на прозорците и вятърът нахлу в старите стаи, а на чардака бяха проснати десетина черги, да подишат въздух. Замириса на пушек, а в огнището запращяха дебелите цепеници.
В светлината на огъня мъжете се засуетиха около кухнята – поставиха един огромен казан с вода на огъня, понарязаха едно друго и го сипаха в казана, от една торба извадиха две паници боб и го добавиха. Докато чакат да се свари, направиха една самоводска пастърма от мачкан лук и сол и седнаха да изпият по една ракия.
И докато мезеха с лука и пийваха от юзчетата, вратникът на няколко пъти се отвори и в хана влязоха още хора, натоварени с кошници и торби и прикрити под козиняви ямурлуци…
Това не е нов прочит на класиците – по такъв странен и интересен начин членовете на Великотърновския клуб “Традиция” за трета поредна година отбелязват Коледа – облечени в автентични дрехи, с постна бобена чорба, пита хляб и чаша червено вино. С неизменната молитва преди вечеря, прочетена от стария хъш, и с много сцени от знаменитите “Хъшове” на дядо Вазов, разиграни от членовете на клуба. И писането на прошение до султана, и клетва на младите хъшове, и четенето на новите вестници от Родината, събирането на пари за спектакъл, перченето на младите хъшове къде с оръжие, къде без…
Тази вечер представлението е затворено – само за членове на клуба, техните съпруги, деца и приятели, поканени на вечерята. Тази вечер изпраща човек двеста години назад във времето и е неописуемо преживяване.
След като премине еуфорията от началото, се развихрят жените – Диана, Магда, Донка, Валя – всяка сякаш участва в неписан конкурс по готварство и сръчност – пити, баници, зелник, пита с риба, кисели и рибни салати… Да не говорим за сладките и тортите. Ястия, пред които и най-големият аскет не може да устои.
Силната половина се отчита с мъжко съревнование – суджуци и пастърми, нарязани с най-острия нож от Сашко, кама от Милен, и дори със сабя от Евгени – на толкова тънко, че да се чете вестник през тях.
Не са забравени и ловците – вечерята даде възможност да се оцени твърдата ръка и острото око на добрия ловец Иван и готварските умения на жена му Снежана – глиганската глава с хрян и задушеното свинско заковаха отново всички на масата.
Някои от нашите гости ни зарадваха с родолюбиви и народни песни, изпълнени без съпровод, на които всички припяваха…
Вечерята си е вечеря, но програмата имаше още изненади – на горния кат на огромната къща има миндер, на който се събра цялата чета. Наредени на миндера всички бяха пред погледа на стария хъш, който извади стар картонен куфар и започна да раздава награди – според йерархията и приноса. Пред него изсипа и един бакър пари – имането на четата, но го покри с ръка, да го пази от зли погледи. Щото то, имането, не една дружина е погубило…
Първи беше Данчо Райков – най-малкият участник, който тази година записа четири пълни участия във възстановки и няколко други изяви на клуба. Той получи златна значка на “Традиция” и книга за оръжията от Руско-турската война от 1877-78 г.
Подп. Евгени Пенчев, Милен Михов, Петър Стефанов и още много получиха благодарности и по една шепа жълтици от касата на четата. Някои не повярваха, та се наложи да захапят всяка монета, а старият хъш раздаваше жълтиците, преглъщаше с пресъхнало гърло и от време на време го наквасваше с руйно вино… На други се паднаха по чифт навои, нож, върви за цървули, ланец за часовник… Раздаването на подаръците се превърна във всеобща веселба, повод за майтапи и интересни снимки.
Разбира се, не мина и без традиционната снимка пред вратите на тристагодишната къща, която ни приюти за една интересна нощ.
А по-късно… По-късно миндерите и одърите по стаите се изпълниха с равномерното похъркване на някои от героите, унесени в блажен и дълбок сън.
И в съня си те пожелаваха на близки и приятели весели празници и успешна Нова година.
Стефан СТЕФАНОВ, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново