Весела Лечева в Къпиново: “Малките населени места могат да се съживят, ако има мисъл и идея за тях”

Болките на Къпиново са много, обаче три да си кажем. С тях да започнем, защото те са причината селото да обезлюдява с всяка следваща година. Заради липсата на автобус в по-късните часове на деня например децата ни, които ходят на училище във В. Търново, не влизат в последния час. 11 са ни децата, на които бившият кмет на Къпиново е бил готов да пише извинителни бележки за отсъствията, но не и да издейства автобус. А имаше такъв автобус, спряха го през юни за ваканцията и казаха, че ще го пуснат септември, излъгаха ни. За да не отсъстват все пак от последните си часове, децата хващат автобусите или за Церова кория, или за Пчелище и слизат там, а родителите им ходят от там да ги прибират. Има и жени, които работят в града, и за тях липсата на този последен курс също е проблем. Идва миналия ден бившият кмет на Търново и доволен ни обяснява, че благодарение на хубавия път разстоянието от града до селото е 12 минути. Хубаво, ама ако има с какво да го преодолееш това разстояние. Голяма работа, че има път, като нямаме автобуси.
Така жителите на Къпиново посрещнаха в селото си кандидата за кмет на община В. Търново от Коалиция “БСП за България”, АБВ, “Движение 21” Весела Лечева. После признаха, че се боят вече и от бездомните кучета, които са започнали да нападат хората.
Че няма да има повече училище в това село е ясно, ама защо трябваше тази хубава сграда да я оставим да се събори. Не можеше ли тук старчески дом да направят или поне да я предложат на инвеститор. Една такава инвестиция можеше да накара младите хора, дето идват, поживяват малко и си тръгват, да останат. Хората споделиха, че с тъга са гледали как се събаря мостът в селото им след два некачествени ремонта, които просто са погълнали парите. Мостът и сега си е съборен. Тя, водата излезе по-умна от инженерите и след двата им талантливи ремонта събори моста, който сега вече е обрасъл и след някоя и друга година изобщо няма да се вижда от дърветата, споделиха хората.
Обаче най-голямата ни болка е, че никой не ни чува. Колко пъти се молихме две пейки да ни сложат на центъра, където се събираме. Стари хора сме, не може да стоим прави. Две имаме, толкова много ли струват още две да ни монтират. И една спирка, да има къде да се скрием като завали, докато чакаме рейса, жалват се хората.
“Ето това много ме гневи. Крайно нечестно е да изискваш хората да са благодарни, че си асфалтирал улиците и си направил пътя, който те с години са чакали. Това е работа на този, който управлява, и не е повод за хвалби и фойерверки. А истината е, че малките населени места имат шанс да се съживят, ако има мисъл. И една такава идея е заложена в туризма като отрасъл и индустрия. Ако има стратегия, ако има въобще някаква идея, туризмът може да се превърне в основния поминък на малките населени места”, категорична беше Весела Лечева, която повече от час слуша хората, които нито веднъж не си позволиха да се оплакват от лични проблеми и несгоди, а през цялото време разказваха как Къпиново си отива заради липсата на внимание и грижа.