Кристалина Иванова Георгиева е български икономист и преподавател, европейски комисар от България и специалист по въпросите на устойчивото развитие. Вицепрезидент на Световната банка (от март 2008 до февруари 2010), член на съвета на настоятелите и доцент в катедра “Икономикс” на Университета за национално и световно стопанство в София.
Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010 г. На 30 ноември 2010 г. беше обявена за “комисар на годината” и за “европеец на годината” в годишните награди на електронното издание “Юръпиън войс”. Тя е отличена за приноса ѝ в управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.
На 10 септември 2014 г. Георгиева бе избрана от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за заместник-председател на ЕК и еврокомисар за бюджета и човешките ресурси.
Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София. Майка ѝ е от гр. Любимец, а баща ѝ е внук на революционера и политик от Елена Иван Кършовски. Средното си образование завършва в 7 СОУ “Свети Седмочисленици”. Завършва политическа икономия и социология във ВИИ “Карл Маркс” (сега УНСС) през 1976 г. През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема “Екологични политики и икономически растеж в САЩ”. Започва научна кариера в УНСС през 1977 г., където се издига до доцент. Гостува в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика (1987-1988), както и в Университета на Южния Пасифик (във Фиджи) и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход. Прави допълнителни специализации по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище.
Кристалина Георгиева прие с удоволствие поканата да даде интервю специално за областния всекидневник “Янтра ДНЕС”.
– Госпожо Георгиева, днес сте в Елена, утре (събота) ще участвате в традиционната среща на Кършовския род. Вие сте потомка на Иван Кършовски – поборник за свобода и приятел на Васил Левски, журналист, юрист и общественик. Какво е за вас родовата памет?
– Родовата памет е като вграден компас, който ми показва откъде идвам, накъде вървя и докъде искам да стигна. Той е закодиран в гените ми и винаги ме е водил, където и да се намирам. Помагал ми е да държа краката си здраво на земята и в същото време да гледам колкото може по-напред и по-нагоре.
Предците ми са правили точно това – като започнем от болярина Кършо, който след падането на България под турско робство е отишъл в планината, и минем през поколения воеводи, просветители, радетели на българщината. Те са имали идеали, поставяли са си големи цели и са ги гонили докрай. Много се гордея с това. Тази гордост обаче е и задължение и отговорност – и за мен, и за останалите потомци: да се стремим да бъдем като тях и да постъпваме като тях.
Тази година в Елена се събираме не само от Кършовския род, но и от други семейства, дали душите и сърцата си за България. Ще отбележим годишнината от Велчовата завера заедно с потомци на участниците в този родолюбив акт. Искаме да покажем, че сме заедно – както са били нашите предшественици и както трябва да бъдем ние, българите като цяло, ако искаме да вървим напред и да живеем по-добре.
– Какво е вашето усещане, когато напускате динамичния, натоварен, задъхан и високотговорен живот в Брюксел и идвате в малкия балкански град? Какво ви питат вашите съграждани?
– Идвам си тук и като у дома, и с голямо вълнение и преклонение. Винаги, когато съм в този край, си мисля за изключителните хора, които той е дал на България. Без тях нея или нямаше да я има, или нямаше да е същата.
Това е земя на хора, които са давали всичко за страната си, без да се питат дали това е тяхна работа, дали ще ги похвалят, че са я свършили, дали ще им дадат нещо в замяна… Не знам дали сега щяхме да си говорим по същия начин, ако Патриарх Евтимий не беше започнал езикова реформа, ако Петко Славейков не беше посветил години от живота си да събира пословици и поговорки, ако мнозина други не бяха се раздавали докрай за родината си.
Когато съм тук си мисля, че и днес се нуждаем от освободители и възрожденци – да ни спасят от съмненията, от комплексите, от неувереността в себе си, и да ни помогнат да осъзнаем колко много имаме ние, българите, и още колко можем да изградим заедно, ако всеки направи по нещо малко за България.
– Само преди няколко дена, на 27 май Европейската комисия предложи бюджет на ЕС за 2016 г. в размер на 143,5 милиарда евро бюджетни кредити за плащания, с които да се подкрепи възстановяването на европейската икономика и да се съдейства за подобряването на живота на хората в Европа и извън нея. В какво ще бъдат инвестирани тези средства?
– С този въпрос ме връщате обратно към пряката ми работа и към резултатите, които искам да постигна с нея навсякъде в Европа, включително и в нашата страна.
С новия проектобюджет атакуваме право там, където е най-важно. Близо половината от тази наистина голяма сума ще бъде инвестирана пряко в растеж и заетост. Това на практика означава реални, свежи пари за хората, които да подобрят живота им. Те ще отидат към общините, към малкия и средния бизнес, към учените и изследователите, към тези, които движат икономиката и разкриват нови работни места.
Разбира се – не забравяме и хората в нужда, които не могат да се справят без социална защита. Отделяме повече пари и за решаване на друг проблем, който стои все по-остро пред всички нас: външните предизвикателства, конфликтите в съседни региони и миграцията, която в някои страни вече достига критични равнища.
– Кои са главните характеристики на проекта на бюджет на ЕС за 2016 г.?
– Това е първият бюджет на тази Европейска комисия и за мен като ресорен комисар. Можем да го наречем донякъде “следкризисен” – защото е факт, че Европа вече излиза от мъртвата хватка на стагнацията и постепенно тръгва нагоре.
Подготвихме го така, че да ускори тази възходяща тенденция и да помогне за изпълнението на ключовите приоритети на тази комисия и на нейния председател Жан-Клод Юнкер. Искаме да подсилим инфраструктурата, да намалим енергийната си зависимост от външни доставчици, да изградим общ цифров пазар, списъкът със задачи е дълъг. Много държим да си върнем и самочувствието, че Европа е лидер в конкурентоспособността и иновациите. Те зависят пряко от качеството на образованието и инвестициите в научни изследвания, затова поставяме акцент и там – и отделяме повече средства.
Искам да обърна внимание обаче и че това е бюджет, който ще преследва конкретни резултати. Имаме нови правила, според които вече не даваме пари за проекти, които стоят добре на хартия, а после се оказва, че имаме мостове или пътища, които не водят доникъде. Сега всяко евро, което отпускаме, ще трябва да води до конкретен, измерим социално-икономически ефект. Там, където резултатите са най-добри, ще има възможност и за допълнително финансиране. При липса на резултати обаче бъдещите плащания може и да намаляват и това е нещо, за което трябва да си даваме сметка и в България.
Има и друго характерно за този проектобюджет, което е много важно за мен. Той трябва да стопи натрупаните в последните години неразплатени сметки, които бяха достигнали над 20 милиарда евро. Тези неразплатени пари към отделни държави и общини поставяха някои от тях в много трудна ситуация – на път сме обаче да приключим с това и да излезем “на чисто.”
– 143 млрд. евро финансиране за европейската икономика, работни места, околна среда и сигурност. Част от тези средства стигат директно до българските фирми, сдружения и общини. Какви са вашите наблюдения за начина, по който се усвояват европейските средства в България. Кои са положителните и кои отрицателните тенденции?
– България беше на опашката, но в последно време стои доста по-добре. Изпреварваме по усвояване на средствата страни, които са от по-отдавна в Европейския съюз и имат повече административен опит с фондовете и оперативните програми. По последни разчети вече сме усвоили 76,3 на сто от полагащите ни се пари от структурните фондове, средното равнище за Европейския съюз е 82,2 на сто. Наскоро в комисията обсъждахме това и отчитаме, че особено в последните месеци, след като преодоля политическата нестабилност, нашата страна наваксва бързо.
Това, разбира се, не може да ни успокоява, защото България се нуждае от всеки евроцент и не може да си позволи да губи готови пари: те са жизненоважни за страната ни във време на ограничени преки инвестиции. Вярвам, че правителството ще ускори още повече работата си в тази посока и не само ще достигне, но и ще надмине целта, която си поставя – да бъдат усвоени поне 90 на сто от парите от стария програмен период. За следващия, до 2020-а година, за България са заделени 32 милиарда лева и искам час по-скоро да видя как тези пари се инвестират в добри проекти и правят живота на хората у нас по-добър.
– Преди няколко дена след дълги и тежки преговори беше постигнато споразумение за плана “Юнкер”. Как преминаха преговорите и какъв е техният резултат?
– Преговорите бяха тежки и продължиха цяла нощ, защо искахме да осигурим първоначалните средства за инвестиционния фонд, без да орязваме финансирането за различни важни програми и дейности. Смятам, че успяхме да постигнем най-добрия възможен баланс и сега вече наистина има условия този фонд да заработи и да привлече тези поне 315 милиарда евро, които си поставяме като цел. Знаете, че разчитаме той да събуди парите, които спят в банките, и да ги вкара в реалната икономика, където те ще генерират ръст и нови работни места.
Очаквам българският банков сектор да не изпусне тази възможност, защото никоя икономика – включително и българската, не печели от пари, заключени в сейфове. Вече споменавах неведнъж, че страната ни трябва да помисли и за национално съфинансиране – например чрез Банката за развитие. Така шансовете ни да привлечем чужди капитали ще пораснат, ще можем да се възползваме и от допълнителна експертна помощ.
Добре е да създадем и “банка”с добри, привлекателни от инвестиционна гледна точка проекти, които да предложим, стъпвайки на чуждия опит. Засега са определени само четири проекта за финансиране от фонда – те са от Испания, Италия, Ирландия и Хърватия, и са в областите наука и развитие, здравеопазване, индустриални иновации и транспорт – това може да бъде един вид ориентир и за нас.
– За съжаление, в България битува масовото схващане сред обикновените хора, че европейските проекти са начин да бъдат “откраднати” едни пари от едни хора. Защо според вас се наложи това мнение сред гражданите?
– Факт е, че бяха допуснати и грешки, и злоупотреби, с някои от които се “прославихме” и в Европа. Преди два дни Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, публикува годишния си доклад, в който случаят САПАРД, датиращ още от 2006-а година, отново е посочен като негативен пример. Такива “примери” не ни помагат да стоим добре нито в собствените си очи, нито в чуждите.
Факт е обаче и че в последно време на България не се гледа като на страна, която злоупотребява с европейските средства. Европейската сметна палата неотдавна представи доклад, в който прави обширен преглед на грешките или нередностите, които се допускат в различните страни при усвояването на еврофондовете, както и на сумите, които са изложени на риск. България далеч не е сред “водещите” страни по тези показатели. След като европейските одитори стигат до този извод, може би трябва да отдадем дължимото на подобрения контрол у нас, и разбира се – да продължим да го укрепваме и да спазваме стриктно процедурите, за да не даваме занапред поводи за съмнение.
Може би обаче трябва и по-често да поглеждаме към добрите, успешни проекти – имаме много такива, в цяла България. Докато съм в Елена, ще видя на място как се получават там нещата с европейските средства, които трябва да работят за хората.
– Госпожо Георгиева, вие отговаряте за 30 000 служители в ЕК и за годишен бюджет от 140 милиарда евро. Вероятно малко хора са наясно, че работният ви ден понякога продължава по 14-16 часа, вероятно и по-дълго. Жан-Клод Юнкер ви определя като “жена, която изпъква на фона на сухата брюкселска администрация и казва, че когато вземете думата, словото ви е изпълнено с плам и понякога с емоции. Как успявате да запазите спокойното си излъчване и усмивка?
– Огромната част от тези над 30 хиляди служители – всъщност са 33 хиляди – също остават на работа и след края на обичайното работно време – това е нормално, когато работата се прима като кауза и когато трябва да се изпълняват важни задачи. Става дума за висококвалифицирани хора, които са завършили престижни висши училища, владеят по няколко езика и не жалят сили и енергия за постигане на целите ни. Аз от своя страна правя всичко по силите си да ги стимулирам максимално. Наскоро започнахме нова инициатива, която освен повече възможности за спорт в свободното време включва и български народни танци. Приятно изненадана съм от интереса към нея и ще продължа да търся начини този изключителен екип да е още по-мотивиран и да работи още по-добре – в услуга на европейските граждани.
– Напоследък беше подчертана вашата амбиция да бъде преобърнат начинът, по който ЕС харчи парите. Поставяте си за цел да се създаде приложение, което да обяснява как се харчи всяко едно евро от ЕС. Вече обаче се появиха опасения, че подобна прозрачност ще предизвика още по-силен контрол. Страхувате ли се от негативна реакция?
– Аз тук бих попитала кой се страхува от контрол и трябва ли ние да се тревожим за тези, които не искат прозрачност? Дължим този контрол и тази прозрачност на данъкоплатците и аз много държа на тях. Това приложение ще обедини информацията за всички проекти по всички възможни европейски програми и не се съмнявам, че с него ще повишим и доверието в системата – нещо, от което само можем да спечелим.
– В началото на май ЕК повиши оценката си за икономическия растеж на България до 1 % през 2015 г. и 1,3 % през следващата година. Въпреки по-оптимистичната прогноза обаче ЕК залага продължаващ спад на инвестициите и очаква тенденцията да се отрази негативно на перспективите за растеж. Как ще коментирате действителната ситуация в страната ни в този аспект?
– Това, че Европейската комисия има по-оптимистични очаквания за България, може само да ни радва. Този 1 процент очакван ръст за настоящата година може да не е впечатляващ, но е стъпка напред. За 6 други страни в Евросъюза Европейската комисия очаква по-нисък икономически растеж.
Иска ми се обаче да се мерим не с тях, а с други – като балтийските страни, за които прогнозите са за близо три пъти по-висок ръст. Не ни е нужно чудо, за да го постигнем. Нужно ни е да подобрим бизнес климата и да премахнем ненужните административни пречки, за да привлечем инвеститори – вече многократно подчертавам това. Неща като електронно управление и цифровата инфраструктура също много помагат в тази посока. Да не говорим, че когато Европейският съюз продължава да настоява за върховенство на закона, това не е клише или “опорна точка”, а абсолютна необходимост. Кой инвеститор ще вложи парите си в страна, в която съдебната система не работи добре и не му гарантира, че ще го защити в случай на нужда? Знам, че тези реформи не са лесни, вярвам обаче, че те ще бъдат доведени докрай, защото иначе още дълго ще продължим да разчитаме главно на еврофондовете като инвестиционен ресурс.
– Като еврокомисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи обиколихте целия свят. Видяхте много отчаяни хора, много страдания и мъка. Има ли сцена, ситуация, нечии човешки очи, които никога няма да забравите?
– Може да ви се стори невероятно, но съм била в ситуация да се радвам на детски плач. Бях в болница за недохранени деца в Чад – изнемощели до степен да не могат дори да проплачат – камо ли да играят, или да се смеят както нашите деца и внуци. Такава мъка не се описва с думи…
В следващото отделение, в което влязохме обаче, други деца – вече преминали лечение – се движеха, вдигаха шум, плачеха – и се зарадвах искрено на този детски плач, защото в тази ситуация той означаваше живот.
Помня още много тъжни сцени и очи, но това, което никога няма да забравя, са най-вече куражът и добротата, която видях да проявяват хора в крайна нужда: самите те останали без хляб или без покрив. Заради тях и заради това, че се налага да помагаме на толкова много места по света, хуманитарната кауза остава нещо, с което ще продължа да бъда ангажирана – и в качеството си на заместник-председател на Европейската комисия, и в рамките на различни международни организации. Неотдавна бях избрана за съпредседател на групата на високо равнище на ООН за финансиране на глобалната хуманитарна помощ – няма да пощадя усилия в тази посока.
– Нашата страна също не беше пощадена от природата. Все още не е ясно кой е виновен за опустошителните наводнения в Мизия, в “Аспарухово”. Трябва ли да има наказани, според вас, за щетите при подобни ситуации, когато е ясно, че не само природата е виновна за бедствията?
– Разбира се, че когато има ясна, доказана вина, трябва де се носи и отговорност – това е основен принцип на правовата държава и изключения от него не се допускат. Аз обаче в последните години много говорих за още нещо – за превенцията, за която България има възможност да се възползва и от европейско финансиране. Смятам, че трябва да мислим повече за изпреварващите мерки и за това как можем да предотвратим подобни трагедии занапред.
– България се тресе от непрекъснати скандали – КТБ, здравеопазване, етническо напрежение, буксуващи реформи в съдебната система, в образованието. Народът ни става все по-болен, все по-необразован, все по-беден. Вие по принцип сте реалист и се въздържате от изказване на безпочвен оптимизъм в определени ситуации. Как виждате бъдещето на България?
– Преди няколко дни европейската статистическа служба публикува поредното проучване, което ни подрежда като най-нещастните в Европа, и аз не мога да спра да се питам “Защо?”. Нямаме ли изключителни хора, които постигат страхотни резултати в най-различни области, нямаме ли славна история, култура, с която да се гордеем, невероятна природа?
Неотдавна ни се случи и най-доброто в новата ни история – влязохме в Европейския съюз, към който толкова силно се стремяхме. Наистина, малко след това той влезе в криза и всички усилия се насочиха към преодоляването ѝ – но то вече започва да се случва, сега съюзът ще може да отдели повече внимание на страни като България и ние трябва да се възползваме от това.
Иска ми се да имаме малко повече самочувствие, малко повече оптимизъм и малко повече склонност да гледаме и към позитивното.
Да, проблеми има, никой от тях обаче не е неразрешим. Аз лично виждам по-добро бъдеще за България. Не защото съм си сложила розовите очила, а защото много неща се променят към по-добро. Ще си дадем сметка за това, ако сравним България днес с това, което беше преди 10 или 15 години.
Виждам също, че сегашното правителство има решимост най-сетне да осъществи дълго отлаганите реформи. Знам, че няма да е лесно, но това е посоката, тя трябва да се следва и Европейският съюз отчита, че България е поела по нея. Остава само да не се отклоняваме от пътя.
Мила МИЛЧЕВА
сн. личен архив
