В Беларус правим агроградчета, за да задържим хората и да има кой да обработва земята

Публикувано на вт, 15 окт. 2013
1093 четения

Двамата зам.-председатели на Районния изпълнителен комитет на Пружани, Беларус, Николай Петрович и Сергей Михалич.

Беларуска делегация от град Пружани, водена от двамата зам.-председатели на Пружанския районен изпълнителен комитет Николай Петрович Кудравец и Сергей Михалич, беше на четиридневно посещение в Павликени и областта в края на миналата седмица. 
Селището Пружани за пръв път е упоменато през 1487 година, през 1589 година получава статут на град. Пружани е административен център на Пружански район, Брестка област. 
Николай Петрович Кудравец е отговорник по социалните въпроси, младежта, образованието, здравеопазване, спорт и култура, религията, а неговият колега Сергей Михалич следи развитието на икономиката, транспорта, жилищно-комуналните проблеми, безопасността на движението и борбата с природни бедствия и аварии. Тази делегация е втора от Пружани за годината, преди у нас е идвал и председателят на Районния изпълнителен комитет на Пружани, за да подготви почвата за подписването на сегашния договор за сътрудничество. Двамата негови заместници идват за пръв път у нас. Като най-важна стъпка в бъдещото сътрудничество всички посочват възможността със съвместни усилия да бъде възстановен ученическият лагер на брега на Черно море в Бяла, който община Павликени е създала по силата на тогавашните условия през 1958 г.
– Доволни ли сте от постигнатото по време на вашето пребиваване в България и в Павликени?
Сергей Михалич: И двете общини имаме интерес лагерът в Бяла да бъде възстановен и достроен, трябва да се направят планове и да се изчислят нужните инвестиции. Целта е там да се създадат условия на брега на морето да могат да летуват и възстановяват здравето си деца от Пружани и от Павликени.
Ние дойдохме и с редица икономически предложения и намерения в областта на взаимния стокообмен. Имаме взаимен интерес към селскостопанските си производства. Пружанският район е един от най-големите производители на мляко и млечни продукти в Беларус. Тук се отглеждат 30 000 крави в 39 модерни млечни ферми, имаме и два големи свинекомплекса, на територията на района общо има над 130 000 глави едър рогат добитък. Във връзка с развитието на това животновъдство на първо време ние проявяваме интерес към вашия слънчогледов шрот, който ще бъде отлична храна за животните.
Николай Петрович: По време на нашата среща в Павликени и разговорите ни с кмета Емануил Манолов и неговия екип ние стигнахме до извода, че можем да развиваме успешно сътрудничество в областта на културата, спорта и туризма. Ние имаме много интересни туристически маршрути, разработваме освен исторически и географски туризъм и екологичен и спортен туризъм. На територията на Пружани се намира част от Беловежката пуща. Не знаем дали ви е известно, че 50 на сто от нашата територия е покрита от огромни гори – смесени, иглолистни и бреза, или пък дъбови. Въобще природата ни е много красива. Имаме и богата спортна база. В Пружани имаме Спортен дворец, Леден дворец, аква парк, на територията на три селски училища имаме водни басейни. И в две детски градини също. Част от тези съоръжения работят целогодишно. Така че на тази база ние спокойно можем да организираме и обучения по различни спортове и състезания по плуване, хокей и други.
– Направете географско-икономическа справка за Пружани и района?
Н. П. 2834 кв.км площ заема район Пружани. Имаме на тази територия много населени пунктове, общо 245. Населението на Пружани е около 20 000 души. В целия район живеят 50 000. Преобладава селското население. Сега актуална държавна политика у нас е да се създават добри условия за живот на село, хората да имат там препитание, добри домове, училища и здравеопазване, за да остават да живеят на село и да обработват земята. За периода 2005-2010 г. у нас беше приета и се реализира държавна програма за възраждане и развитие на беларуското село. Тя целеше да задържи хората в селските райони, като им предостави модерни технологии за обработка на земята и удобни жилища и всички други необходими за живота им съвременни условия. В резултат бяха изградени 21 агроградчета. В тези агроградчета задължително има детска градина и училище за децата, пункт за оказване на първа медицинска помощ, културен дом с библиотека, магазини, спестовна каса, поща.
С. М. Други условия са пътищата да са асфалтирани, да има водоснабдяване, а ако има възможност – и да са газифицирани. Освен това и всички други съвременни технологии за връзки с останалия свят. В тези агроградчета се построиха и много нови, съвременни, удобни за живеене жилища. Тези селища бяха изградени в селските райони и имаха за цел да задържат населението в тях, за да има кой да обработва земята и да произвежда селскостопанска продукция.
– Успяха ли? Как вашите хора откликнаха на тази държавна политика?
Н. П.: Хората възприеха добре тази политика и резултатите са налице – в тези райони вече се създават повече млади семейства и се раждат повече деца през последните години. Мисля, че главна роля тук се пада на новите и удобни жилища.
– Имате ли безработица у вас?
Н. П.: Да, имаме и безработни хора, но безработицата у нас не превишава 1 %. В момента имаме повече свободни трудови места от броя на безработните. Това е нормално, защото не винаги трудовият пазар може да предложи това, което безработният търси.
– Къде искат да живеят младите хора в Беларус, търсят ли работа в чужбина? 
– Макар и да имаме единични случаи на излизане в чужбина, масовото явление у нас е младите хора да се стремят да отиват да живеят в по-големите административни центрове – от района в областта, от областта – в столицата. Или както е у нас – от Пружани в Брест, от Брест в столицата Минск. Затова и един от основните приоритети в нашата работа като администратори е да създаваме по-добри условия за работа, живот и отдих на младите хора, за да се връщат те в родния край, след като получат образованието си в по-големите административни центрове. Освен че сме построили достатъчно културни и спортни обекти, ние отделяме много средства и за опазване на нашето историческо минало.
– Това е доста интересна тема. Разкажете повече за тези ваши исторически обекти, за средствата, които влагате за тяхното консервиране.
– Н. П.: Ние имаме добър исторически музей в Пружани. Стараем се да създаваме интересни обекти за посещение, отдих и осмисляне на свободното време на младите хора, за да ги привличаме при нас.
– Какъв туристически маршрут бихте предложили на павликенска делегация, когато хората дойдат на екскурзия при вас в Пружани?
Н. П.: В зависимост от това, какво искат да видят нашите чуждестранни гости, ние имаме разработени няколко туристически маршрута. Ако предпочитат патриотичната тематика, това естествено ще са местата на бойните действия от времето на Великата отечествена война. Брестката крепост – това не е в Пружани, но Брест е нашият областен център и се намира на 90 км от нас. Хатин е другото историческо място, което задължително трябва да се види. Ние ще им покажем и реставриран през последните години за $3 млн. замък Сапег.
– Откъде се вземат тези пари, това никак не е малка сума.
– Да, наистина, парите идват по определени програми. За тази реставрация парите дойдоха по държавна програма “Беларуските замъци”, която ще работи до 2018 г. и има за цел да реставрира основните исторически замъци в страната. И тъй като за нас това е особено важна задача, освен средства по тази програма влагаме и местни средства, както търсим и местни спонсори.
Освен това ние имаме и редица култови обекти, каквито са нашите църкви от 17 и 18 век, които имат и висока архитектурна стойност. В Пружани имаме и друг обект от 16 век със забележителна архитектурна стойност – Търговската палата. В гората имаме и паметник, посветен на битката с армията на Наполеон през 1812 г., там има обелиск и параклис, където са изписани имената на полковете, взели участие в битката.
Имаме екопътеки, показваме Беловежката пуща, Ружанската пуща, имения – лесничейски стопанства, където организират и риболов, и плуване с лодки в езерата и т.н. Нашите води са пълни с разнообразна риба – сом, щука, шаран, и други. Много е красиво у нас и през зимата, имаме специални маршрути за ски туризъм.
– Какви са съвременните радости и тревоги на хората от Пружани и като цяло – в Беларус?
– За жителите на Беларус традиционно се говори, че са толерантен народ. Ние уважаваме себе си, уважаваме и другите около нас. Беларусите са трудолюбиви и спокойни хора. Те са откровени също така. Обичат да говорят истината за това, което правят и към което се стремят. Хората разбират това, което предлага правителството да се прави, и се стремят да помагат правителствените програми да се реализират. За съжаление медиите по света не винаги правилно отразяват нашия живот. Трябва на място да дойдете и да разберете истината за нас. Ние видяхме, че цените у нас и у вас са сходни. У нас се повишава равнището на работната заплата, заедно с това расте и жизненото равнище на хората.
С. М.: Напоследък се обърна внимание на повишаване работната заплата в селското стопанство, макар тя и сега да е по-ниска в сравнение с другите отрасли. Но както ви обяснихме, там пък се ползват различни социални придобивки. Една от основните е жилището, за което се плаща нисък наем, а след десет години живот в него то може да се закупи от обитателите му на преференциални цени. Средната заплата у нас е около 600 долара. У нас все още са запазени старите пенсионни схеми – жените се пенсионират на 55 г., а мъжете – на 60.
Н. П.: У нас много се прави от държавата за подкрепа на многодетните семейства. За тях се осигурява безплатна храна за децата в училище, по-евтини учебници, преференциални кредити за жилище, преференциални цени на електроенергията и други. Президентът на нашата република е издигнал това в държавен приоритет – помощта и подкрепата на многодетните семейства.
– Имате ли проблеми с енергията и нейните цени? 
С. М.: При нас основно се отопляваме с природен газ, но тъй като неговите цени са променливи и не винаги вървят в желаната от хората посока, се стараем да използваме природни източници на топлина като отпадъци от мебелната и въобще от дървопреработвателната промишленост, която е много развита у нас, торф също имаме в изобилие в блатата, както казахме – имаме и много гори. Така че, ако нещо не ни провърви с природния газ, над 63 на сто от парните котли са готови да използват други местни източници на отопление.
– Каква ще бъде първата реална крачка, като се върнете в Беларус, по изпълнение на подписания договор за сътрудничество с община Павликени.
С. М.: Първата крачка ще бъде да съберем нашите финансисти, икономисти, прависти и строители и да оценим как да започнем работа по възстановяването на почивния лагер в Бяла и това да бъде на законова основа. За нас морето е атракция, ние нямаме излаз на море. Така че сега, след като съвместно оценихме колко ще струва ремонтът на сградата, колко ще струва неговата дневна издръжка, след като решихме, че ще делим наполовина между Пружани и Павликени нужните средства, преминаваме към реални действия. Искаме нашите и вашите деца да могат да почиват заедно на лагера в Бяла, да дружат и да укрепват своето здраве.
– А в областта на културата?
Н. П.: Аз мисля, че първата реална крачка вече е факт, защото ние водим в нашата делегация и нашия художествен състав “Родники”, който представи пред павликенската публика руски и беларуски народни и авторски песни. Ние имаме в нашия район общо 21 народни художествени състава, с които можем да ви гостуваме. Сега през декември ще имаме празник на Дядо Мраз. На него сме поканили и вашия кмет инж. Емануил Манолов. На вашата делегация ще покажем резиденцията на Дядо Мраз, която работи цяла година. Тя се намира в Беловежката пуща и тази година навършва 10 г. Беловежката пуща, това е огромна гора на територията на нашия район и в Полша. Границата с Полша от нас е на 50 км. В Беловежката пуща има борове на по 1000 години и много зубри. Гората е под закрилата на Юнеско.
Както виждате, при нас има много интересни неща да се видят и чуят, заповядайте, вижте и пишете истината за Беларус…
Елка СПАСОВА, сн. авторката

loading...
Пътни строежи - Велико Търново