Тодор Тодоров, кандидат за народен представител на “Коалиция за България”: Аграрният сектор – хаос и картели

Бумът на зърнопроизводството в последните няколко години издърпа като локомотив целия аграрен сектор. Основна причина за това са реализираните рекордни добиви и високите цени на международните пазари. Осигуряването на зърнения баланс на страната стана чрез картелни споразумения между основните играчи на пазара, а изнесените излишъци от реколтите вляха в производителите значителен финансов ресурс. Това даде възможност на зърнопроизводителите агресивно да атакуват пазара на земя и да реализират сделки в широк диапазон – например в нашата област, за земя втора категория, цената в момента варира от 400 до 1200 лв.
Ако забелязвате, напоследък въобще не се говори за държавно стимулиране на комасацията на земята, защото в този момент, тя се провежда по естествен начин. Процесът се задвижи, от една страна, от високите цени, предлагани от купувачите на земи, и от друга – от тоталното обедняване на огромни слоеве от населението, което е собственик на сериозния като брой малки и разпокъсани земеделски парцели. Това население е принудено да продава земята си, за да оцелее физически, като в селата например с продажбата на 1 дка земя се осигуряваше един камион дърва за отопление. Какво ще се случи следващата зима, когато хората няма вече какво да продават, е риторичен въпрос!
Едновременно с развитието на тези процеси правителството на ГЕРБ напълно оттегли държавното подпомагане в отрасъла. В края на кабинета “Станишев” зърнопроизводителите получаваха за декар площ общо 28 лв., като 18 лв. от тях бяха европейски средства и 10 лв. – държавни доплащания. За 2013 г. те ще получат около 24 лв. за декар, само европейски средства, които между другото бяха договорени още през 2006 г., но демагозите на ГЕРБ гузно премълчават този факт.
Другият удар в сектора бе премахването на държавната помощ върху акциза на горивата, изразходени от земеделските производители. Покриваше се делът му в норматива от 7300 лв. за 1000 декара, т.е. някъде около половината от тази сума.
Абдикацията на държавата в отрасъла съвсем не е случайна. Хаосът в пазара на земята обслужва едрите собственици и арендатори. За да си осигурят необходимите ресурси, те от своя страна умишлено поддържат високи продажни цени на продукцията и всичко накрая се плаща в магазина от обикновения българин.
Като оправдание за високите цени се изтъква и мотивът, че закупената техника по мярка 121 “Модернизация на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони е с банкови кредити с високи лихви. За факта, че съвсем умишлено държавата одобри проекти за техника в пъти над необходимата, не се и говори дори.
Субсидиите за зеленчукопроизводителите са само прах, хвърлян в очите на обществото, защото до тях се домогнаха пак едрите производители, предимно от Южна България. Условията за подпомагане бяха обвързани с широк спектър от документи, които липсват при дребните производители и младите фермери. А в желанието си да си играят на милиционери, кадрите на ГЕРБ в Министерството на земеделието и храните сътвориха невероятен абсурд, като през 2010 г. премахнаха допустимия за подпомагане слой при очертаването на пасищата от животновъдите. Така те не виждаха къде чертаят и днес много от тях са с наложени санкции за плащания върху единица площ. Което пък даде възможност на правителството на ГЕРБ да твърди, че добре контролира разходването на европейските средства. Това, последното, едва ли е така обаче, като се има предвид фактът, че към днешна дата определени животновъди получават за една и съща площ европейски плащания по агроекологичните мерки и пак за тая площ не получават европейските единни плащания за площ, което си е истински абсурд!
С две думи – хаосът е пълен! Необходимо е спешно преразглеждане на държавната политика в аграрния сектор. В противен случай още на първата неблагоприятна в климатично отношение година или срив на световните пазари ни чака блокаж на системата.
Пчеларството
Ето това е темата днес! Много хора не осъзнават изключителната важност на пчелите. Без тях няма земеделие, храна и живот! Българската държава е длъжник на своите пчелари. Вместо това тя позволява третирането на някои култури с препарати, които водят до масово измиране на пчелите. ТОВА Е НЕПОПРАВИМА ГРЕШКА! Националните програми за пчеларство, приемани на всеки три години, се нуждаят от спешно, неколкократно завишаване на средствата за подпомагане. Необходимо е преструктуриране по някои от мерките – например повече средства за закупуване на отводки и подмяна на кошери и едновременно с това повишаване нивата на субсидията, например до 90 % от общата им стойност. Това е единственият път за утвърждаване на нарасналия интерес на пчеларите и справедлива оценка на техния труд, тъй като в България медът – този изключителен биопродукт, е с най-ниска цена от целия Европейски съюз.
Огромните проблеми на местната власт
В годините на управление на ГЕРБ видяхме невероятни изкривявания в местната власт. През 2008 г. правителството на Станишев създаде фонд ФЛАГ, с чиито средства да се отпускат кредити с преференциални лихви на българските общини по одобрени проекти, чиито европейско финансиране ставаше след тяхното приключване, т.е. – строиш и после получаваш.
Правителството на ГЕРБ превърна този субект в средство за рекетиране на общините. Те бяха окуражавани да теглят кредити с почти пазарни лихви, с които да финансират недопустимите за еврофинансиране разходи по някои от своите проекти или просто да осигурят своя дял на съфинансиране по тях. Тези разходи са следствие или на некадърността на общинските служители, които ги изготвяха, или на типичната “андрешковщина” на някои кметове от ГЕРБ, които се опитаха да ги прекарат заедно с допустимите. Съфинансирането пък бе в резултат на непремерени грандомански политики на някои общински кметове с голямо его и скрити комплекси.
Едновременно с това фонд ФЛАГ умишлено бавеше приемането на извършените работи, а лихвите си течаха и обслужваха държавата. Общините обаче едва смогваха да ги обслужват и се наложи да вдигат някои местни данъци, с които да финансират тези начинания – например данъкът върху превозните средства и този върху недвижимите имоти.
Стигна се до парадокса общини с големи количества спечелени и реализирани проекти да изпаднат в практически фалит именно поради факта, че трябваше в движение да поемат общински дългове точно за такива кредити от ФЛАГ. Тук е мястото да отбележа, че Законът за общинския дълг се нуждае от спешна ревизия и неговото поемане да става само с квалифицирано мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници. В противен случай може да се наложи едно цяло местно поколение да изплаща дълговете, поети само в рамките на един мандат на общинския съвет. Такъв случай вече имаме във Великотърновска област с община, управлявана от ГЕРБ, а като гледам как и Община Велико Търново се е засилила към подобна авантюра, направо съжалявам хората, защото още догодина ще им вдигнат данъците, и то драстично.
И на последно място искам да отбележа, че е крайно време да се премине към системата на делегирани бюджети на отделните кметства. Това може да стане на принципа на норматив върху броя население, коригиран с коефициент за общи административни разходи, къй като някои общински служби могат да бъдат само в общинския център. Когато един кмет на кметство разполага със собствен бюджет, с който може да оперира, без да чака одобрението на общинския кмет, той ще бъде много по-гъвкав, решенията на проблемите ще стават много по-бързо и от това печелят хората в съответното населено място. Това е и начин, с който може да се ограничи административният произвол, налаган от общинските кметове към кметове на кметства, които не са от техните партии. Днес това важи в пълна сила за общинските кметове на ГЕРБ, които са забравили, че служат на всички и с методите на тяхната партия се опитват да смачкат политическите си опоненти, включително и нарушавайки някои закони.