Скандали, обвинения и критики на общото събрание на овцевъдите

След скандали, обвинения, критика и драматични дебати, овцевъдите от страната преизбраха ръководството на Националната си асоциация. В събота повече от 4 часа продължиха разгорещените спорове на отчетно-изборното събрание във Велико Търново, като в крайна сметка през следващите четири години браншовата организация ще се ръководи от досегашния председател Бисер Чилингиров. Почти няма промени и в новия стар управителен и контролен съвет на браншовата организация.
Новото ръководство бе избрано с гласа на над 120 делегати, а на общото събрание присъстваха около 200 души от страната, представители на животновъдни ферми, развъдни асоциации и научни специалисти в сектора. Около 2000 души членуват в Националната асоциация на овцевъдите, а на форума бяха приети още 24 нови членове.
Още в началото срещата тръгна със забележки, че не е избран председател, а е започнал отчетът за свършената дейност през четиригодишния мандат на Чилингиров. След това председателското място беше заето от почетния овцевъд проф. Димитър Георгиев. Беше приет дневният ред, който включваше въпросния отчет, избора на нови членове и на ново ръководство на Асоциацията.
Чилингиров отчете, че фермерите вече припознаха Националната асоциация на овцевъдите (НОА) като защитник на техните интереси пред институциите. Като най-голямо постижение председателят отчете факта, че за първи път на овцевъдите се изплаща цялата субсидия до 10 декември. Тя е 39 лв. за овце майки. Ако един животновъд е кандидатствал по трите програми – за селекционен контрол, национална субсидия за овце майки и по мярката “Агроекология”, ще получи подпомагане от 167 лв. за едно животно. Председателят уточни, че до 2020 г. субсидията от 39 лв. ще бъде намалявана поетапно. Освен това пасищата в страната ще бъдат раздавани само на животновъди и това също е голям успех за овцевъдите.
Нашата цел е да популяризираме овцевъдството и то да стане водещо в животновъдния сектор на България, посочи още шефът на Асоциацията. Овчите продукти са бутикови, те се търсят в чужбина и намеренията са да се възобновят пазарите в чужбина, тъй като арабите още помнят българския вкус на агнешкото. Освен това те могат да се правят по рецепти, останали още от траките, а имаме и проект, спечелен за промоция на българското сирене в чужбина.
Има вътрешни проблеми, като ниската изкупна цена на млякото и месото, сравнена с тази в европейските държави, а също и картелът на мандрите, които принуждават овчарите да продават евтино млякото. Затова по време на кампанията цената на литър мляко падна до 0,90 – 1,35 лв., с изключение на някои райони, където тя стигна 1,75 лв. Изкупната цена на агнешкото се движи от 4 – 8 лв. за килограм, посочи председателят на НОА. В същото време години наред в магазините хората купуват агнешкото по 13 лв. за килограм. Чилингиров призна, че има овцевъди, които си позволяват нередности. Те прехвърлят ушни марки (животни) от едно стопанство в друго, а после се оплакват, че не са получили изцяло полагащите им субсидии. Но с проверките на МЗХ и БАБХ тези проблеми се отстраняват.
Чилингиров посочи още, че Асоциацията одобрява предложението на Джордже Лунгу, председател на овцевъдната асоциация на Румъния, за обединение на овцевъдите от България в общо сдружение, което да реализира трансгранични проекти и да продава млечни продукти под общата марка “България – Румъния”. Освен това ние имаме и общи проблеми, които да решаваме, а обединени ще бъдем по-силни, допълни шефът на НОА. Единият от тях е да се увеличи популацията в овцевъдството, в миналото сме имали 11 – 12 млн. овце у нас, сега са 1 млн. Искаме да ги направим 8 млн., е една от идеите на обединението. Румънците също имат такава амбиция, коментира Чилингиров. Той припомни, че българските и румънските овцевъди вече са разработили съвместен проект от 800 000 евро за реализация на вълната, но Европейската комисия не го е одобрила. И след краткия анализ за дейността на НОА, заваляха критики и изказвания.
Най-големият проблем е липсата на прозрачност при изработване на проекти за финансиране по програмите, каза Данаил Кюркчийски от брезнишкото село Непразненци. Той има ферма с 200 овце, кози, коне и крави. Искам да направя модернизация на сградата, трудно е, ходим по мъките, навсякъде спънки, все ми казват “Парите напред” и ще стане, посочи овцевъдът. Според него на Запад не е така, а тук все казват, че нямало усвояемост на програмите. Кюркчийски даде идея към ДФ “Земеделие” да се направи отдел, който да прави проектите на фермерите. Не може един млад човек, който тръгва в овцевъдството, да извади 200 000 лв. и да си направи кошара, ама после да му дадат парите. Данаил обясни още, че службата за съвети в земеделието наистина прави проекти безплатно, но не гарантира, че ще бъдат одобрени. Ние, животновъдите, сме в най-ниското стъпало на живота, за нас няма делник, няма празник, каза Кюркчийски. По думите му по-лесно минавали проектите за селскостопанска техника, но за реконструкция на ферми е много трудно.
Овцевъдът от Брезнишко коментира също, че има случаи, когато се изготвят всички документи за проект, но процедурите са дълги и на книжата им минава срокът. Вадим ги с пари и мъки, а пропускаме мярката заради това, отворят я за двадесетина дни, после я затворят, парите свършили, допълни той.
Критичен беше и Симеон Иванов от с. Нова махала. Той очерта проблемите в бранша и посочи, че изкупната цена на месото и млякото е много ниска и постоянно пада, няма пазар на вълната, има дискриминация при получаване на субсидиите. Освен това, според него ръководството на НОА е подчинено на МЗХ, прави това, което му кажат чиновниците, а после си пише заслуги.
Николай Кръстанов от управителния съвет на НОА подхвана темата за липсата на лоби в овцевъдството. Според него, когато Асоциацията стане член на Европейската организация на овцевъдите, тогава тя ще защитава интересите на българските животновъди. Когато се обедини целият аграрен сектор в България, тогава ще ни приемат, заявиха делегатите.
Докато не се обединим и играем играта на властта, няма да постигнем промени, бе категорична Янка Попова от Сливен. Тя допълни, че животновъдите правят стачки, поставят искания, но никой не ги взима на сериозно. Подкрепи я и Бранимир Боянов, но той изрази опасения, че много овцевъди нямат достатъчно животни, които да отговарят на изискванията за предоставяне на пасища. И той даде предложение НОА да бъде преименувана на Национално овцевъдно обединение, което по-късно на събранието бе отхвърлено.
Остра критика на ръководството на НОА направи Симеон Караколев, председател на Националната асоциация за развъждане на Синтетична популация Българска млечна. Той попита колко пъти управителният съвет се е събрал, за да решава проблеми, политики или проекти. Аз съм архитектът за създаване на НОА и това стана в Елена през декември 2010 г., но идеята беше организацията да бъде обединяваща за овцевъдите и козевъдите, да влязат всички сдружения, да решаваме въпросите общо, подчерта Караколев. Според него това не се е случило, няма работещ управителен съвет, в който трябва да влизат представители на самите овцевъдства, а не толкова на развъдните асоциации. Аз все още не съм изгубил надеждата, че това може да се промени. Не може 50 или 100 души от събранието да решават политиката на целия овцевъден сектор, това трябва да стане в по-широк кръг с участието на всички овцевъди от страната, не по-малко от 500 души. Затова Караколев предложи да се отложи изборът на ръководството на НОА, като преди това бъде променен уставът на Асоциацията. За целта трябва да бъде избрана комисия, която да разработи промените, а през декември да се проведе ново отчетно-изборно събрание за приемане на промените и включване на всички овцевъдни сдружения и асоциации. И добави, че пазар на агнешкото месо има. Развъдната асоциация е спечелила два проекта, овцевъди посещават международни изложения, които се увеличават по брой. Месото се търси по цял свят, но въпросът е, че цената му не е приемлива за България, няма експортна субсидия е една от причините, посочи Караколев. Ако искаме промяна в НОА, тя трябва да стане на много по-голям дискусионен форум, на който всеки да носи отговорност. Сега такава няма, повтори председателят на развъдната асоциация.
Предложението на Караколев обаче не получи необходимото мнозинство, за него гласуваха само 13 души. В знак на протест великотърновският овцевъд демонстративно напусна общото събрание. След това делегатите решиха да спазят дневния ред на събранието, предварително обявен в Държавен вестник и приет на срещата от делегатите. Бисер Челингиров и членовете на управителния съвет бяха преизбрани с малки промени.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел Йорданов