Проф. Тодор Галунов, политолог: “Част от партиите вече ми приличат на БКП от периода на късния социализъм”

Публикувано на ср, 20 Февр. 2019
359 четения

– Проф. Галунов, как бихте коментирал събитията от последните дни, свързани с Изборния кодекс?
– ГЕРБ явно осъзна голямото недоволство в обществото по повод отмяната на преференциалния вот и оставянето на мандата на старата Централна избирателна комисия. Сред самите представители на партията също се чуха умерени гласове, които призоваха за корекция на направените неподходящи промени. В крайна сметка се оказа така, че премиерът Борисов влезе в ролята на коректив на своята парламентарна група. Направи го не за първи път. И преди имаше няколко такива случая, които показват, че групата е силно зависима от премиера.

България
реално не е
парламентарна,
а премиерска
република.

В случая намесата беше за добро, защото промените, които бяха направени, са антидемократични. Това, което стана, донякъде подронва авторитета на партия ГЕРБ и тя ще има сериозни проблеми при удържането на първата си позиция.
– Намесата на Борисов знак ли е, че в партията има противопоставяне между него и Цветанов?
– Борисов бързо осъзна, че неговата партия ще загуби част от своя политически актив. Не можем да говорим за някакво кардинално противопоставяне между двамата. Още докато беше в чужбина, имаше знаци, че той се разграничава от парламентарната група и когато се върне ще има промени. Борисов ясно усети обществения негативизъм.
Но ние все още не знаем какво ще се прегласува. ГЕРБ иска да подготви промените преди евентуалното вето на президента Радев. Тук въпросът е и парламентарно процедурен, защото в момента имаме един току-що гласуван закон, който все още не е влязъл в сила. Не знаем какво точно ще бъде гласувано и дали това ново гласуване няма отново да бъде подложено на президентско вето, или атака пред Коституционния съд.
– Дори и след промените БСП казват, че няма да се върнат в парламента.
– Не е нужно проблемът изкуствено да се партизира, той е чисто експертен и е свързан с това гражданите да могат да участват в изборния процес. Мястото на депутатите е вътре в парламента, а гражданите, които са извън него, могат да критикуват, да протестират. БСП нямат избор, особено ако президентът наложи вето. Защото тогава в Народното събрание ще има дебат, в който БСП трябва да участва.
– Не влязоха ли чрез преференциите много случайни хора в общинските съвети и в парламента?
– Очаквах този въпрос.

С преференциите в парламента не може да влезе
случаен човек,

защото на преференциален вот подлежат само партиите, които са включили в своите листи. Самата партия, включвайки тези хора, тя автоматично ги легитимира като участници в изборния процес. Колкото е по-значима партията, толкова е по-значима и преференцията, която трябва да се направи в нея. За мен преференциите не са страшни. По-страшно е, че партиите искат да определят листите в рамките на тесните вътрешнопартийни механизми, които много често са далеко от демокрацията. Партийните ръководства у нас успяват да управляват партиите по един метод, който много отдавна наричахме демократически централизъм. Част от партиите вече ми приличат на БКП от периода на късния социализъм.
Преференциите показват колко демократично е едно общество. Във Финландия гражданите не просто имат възможност да гласуват преференциално, а те са задължени да го направят. Там, за да бъде една бюлетина валидна, гражданите задължително трябва да гласуват преференциално, дори и вотът им да бъде за първия от листата. Преференцията е задължителна, за да не могат партиите да агитират своя електорат да работи против нея. При последните избори у нас стана така, че доста от партиите имаха враждебно отношение към тези, които са направили своя преференциален вот. Чрез преференцията се активират гласове, които в противен случай не биха се появили.
– Можем ли да говорим за преформатиране сред управляващите, подкрепящите властта и опозицията?
– Донякъде да, защото наблюдавахме една неформална, неофициална тематична коалиция по отношение на Изборния кодекс между ГЕРБ и ДПС. Това няма да доведе до кардинална промяна в правителството. Но се оказва, че по много от въпросите коалициите не са тези, които са в конструкцията на кабинета. Има много тематични коалиции, в които ГЕРБ и ДПС играят заедно. Вътре в рамките на “Обединените патриоти” също има сериозни противоречия почти по всички въпроси, включително и промените в Изборния кодекс.
В момента в парламента само БСП стои в една по-явна опозиция.
И е логично да се постави въпросът при едни бъдещи парламентарни избори БСП с какъв съюзник ще разполага. Явно ДПС поне на този етап не е, защото те сега по-скоро подкрепят ГЕРБ.
– По-близо или по-далеко сме в момента от едни бъдещи предсрочни парламентарни избори?
– Бяхме се отдалечили. Не мисля, че все още сме на ръба по една чисто прагматична причина – май месец ще има избори за Европейски парламент, а през есента за местна власт. Това са две кампании, които ще отнемат много политическа енергия на партиите и гражданите, което до голяма степен спасява предсрочните парламентарни избори. До сега не сме се явявали на избори три пъти в годината.
По-логично е предсрочните избори за НС

да са пролетта
на 2020 г.

Притеснява ме фактът, че идват избори за Европейски парламент, а у нас липсва какъвто и да е европейски дебат. Не се задават въпроси – какъв е този Европейски парламент, който ще избираме, каква ще бъде политиката на Европа в близките пет години и т.н. А ние като държава от Европейския съюз трябва да се чувстваме все повече като такава. Тук партиите сериозно изостават и ми се струва, че те просто чакат да минат някак си тези европейски избори. Дори се появяват абсурдните тези, че резултатите от тях ще доведат до пренареждане на политическия дневен ред на обществото и евентуално до нови парламентарни избори. Да, но това са два съвсем различни вида избори и едните нямат нищо общо с другите.
– Постоянно се говори за появата на нови политически субекти.
– За сега такива не се виждат на хоризонта. Вариантите за поява на нова политическа сила по-скоро свързвам със старите партии. Виждам възможност да се появи по-скоро дясноцентриска политическа опаковка. Отломъците от дясното са доста. Има много партии, които смятат, че могат да бъдат обединители на дясното. Дясното има шанс да прекрачи бариерата от 5,88% само при една изключителна консолидация. Все още сме изправени пред вариант в европарламента да бъдат представени три политически формации – ГЕРБ, БСП и ДПС.
На този етап не виждам коя друга политическа сила може да прекрачи прага от 5,88 процента.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново