Проф. Кръстьо Петков, председател на Управителния съвет на Съюза на икономистите в България: “За хората с месечен доход до 500 лева данъкът трябва да падне от 10 на 7 %”

Публикувано на пн, 24 февр. 2014
323 четения

– Проф. Петков, каква е вашата трактовка на реиндустриализацията?
– Захващаме се с проблема за реиндустриализацията от другия край – отдолу нагоре – от регионите към центъра. Паролата за реиндустриализация вече е дадена, работи се концепция за това, но готови ли са регионите, какво пречи, кои са рисковете? Първо трябва да си отговорим на тези въпроси. Съюзът на икономистите развива ново направление – на енергоикономиката, и продължаваме с идентификацията на рисковете, които стоят пред реиндустриализацията от демографски, икономически, социален, миграционен и всякакъв друг характер, както и одитиране на състоянието на електроразпределителните мрежи в частта за ниското напрежение, където достигат до крайните потребители – корпоративни и битови.
– Колко време ще е нужно на Северна България да навакса изоставането в индустриализацията, имайки предвид, че цените на електроенергията тук са най-високи в сравнение с останалите ЕРП-та?
– Съюзът на икономистите получи задание от правителството да разработим концепция и план за действие за реиндустриализация на България. Освен отрасловия ще заложим и регионалния аспект да видим как може да се случат нещата, с какви темпове и равнища в кризисните региони. На базата на разговори с колеги регионалисти и икономисти мога да ви кажа, че наваксването на изоставането в Северна България ще отнеме четвърт век, толкова, колкото е отнело до сега деиндустриализирането на региона.
– В какви направления виждате реиндустриализацията?
– В никакъв случай не става дума за съживяване на мъртъвците и реанимация на “Кремиковци”, “Химко”, “Плама”, “Горупсо” такива, каквито бяха. Като говорим за реиндустриализация, нямаме предвид, че ще възстановяваме социализма, както се опитват да го изкарат някои колеги икономисти, неолиберали и пазарни фундаменталисти. Факт е, че има интерес от инвеститори към “Химко”, “Плама” и “Кремиковци”, но към определени участъци – 10 % от това, което е било.
На първо място идват високите технологии – при положение, че българската нация е на едно от първите места в Европа по ползване на интернет и по скоростта на интернет връзката, по интереса на млади хора и университетското образование в областта на софтуера и другите технологии. Заложи на силното в нацията, като се започне от телекомуникациите и се свърши до железопътните структури. На второ място бих поставил биоземеделието и биопродуктите в пряка връзка с хранително-вкусовата и преработващата промишленост. На трето място идва модерната енергийна промишленост. Следва възраждане на машиностроителната слава на България, в това число и оръжейната промишленост. Ако спрем да си правим номера, поне три оръжейни завода работят със страхотна перспектива – “Аркус” в Лясковец, “Арсенал” в Казанлък и въпреки проблемите си – “ВМЗ Сопот”. Който оттук нататък смее да каже, че оръжейната промишленост не ни трябва, да има много здраве и да отиде да пита чехи, поляци, които не посегнаха на това производство. Расте и интересът към частите за автомобилостроенето, ние вече ставаме водещи в това отношение. Разбира се, за да се случат, трябват и инвестиции в образованието.
– От къде ще се осигурят инвестициите за рестарт?
– От Съюза на икономистите, привличайки най-добрите специалисти в България по дълговите инструменти, предоставяме на премиера Пламен Орешарски модел за вземане на стратегически инвестиционен заем в размер на 9 милиарда евро. В момента парите са евтини и заемът ще е за преструктуриране на икономиката, а не за раздаване и похабяване, за да потъне в пясъка.
Става дума за заем, който да е прозрачен и за него да има решение на Парламента с ясни доказателства къде ще отиде. Полша преди 6 години взе 20 милиарда евро заем от Световната банка и виждате през последните години колко високи са равнищата на икономически растеж и на брутния вътрешен продукт на страната – до 3,5 %, а ние не можем да се измъкнем от плюс, минус 1 %. Така виждаме нещата в Съюза на икономистите, но какво ще решат политиците и дали ще ни обърнат внимание, трудно се прогнозира. Последната патетична реч на Янаки Стоилов (Коалиция за България) в парламента беше, че новият патриотизъм се нарича реиндустриализация и това говори за някаква промяна в мисленето, но до колко той може да влияе на БСП и ДПС, не зная.
– С какъв произход препоръчвате да бъдат парите за инвестиционния заем?
– Става дума основно за така наречените нови капиталови пазари в Югоизточна Азия, в Германия и някои други държави. В крайна сметка решението трябва да е стратегическо и политическо. България би трябвало да каже за себе си къде й е по-изгодно да търси заеми, в кои региони на света, където има свободен, свеж ресурс – дали в Европа, или извън стария континент. Освен това ще се уточнява каква част може да се привлече на базата на мобилизиране на вътрешен ресурс, така че е малко рано да се говори с по-голяма конкретика.
Имаме едно-единствено условие – каквото и решение да се вземе, то да бъде прозрачно. Знаете ли кои са облигационерите, които купиха Дянковия заем от 2012 г. – аз не зная. Непрекъснато търсим информацията, казват ни – било тайна. Не може да има тайна, когато вземаш заем от някой, освен ако не го вземаш криминално.
– Какво е нивото на енергийна бедност в България? 
– Искаме от българската държава и статистика да направят две неща – да се обогати регистърът на статистическите индикатори с енергийното потребление и второто е да се поръча и плати изследване на енергийната бедност в България. Водил съм разговор в тази посока с г-жа Ренета Инджова, има методологическа готовност и в Съюза на икономистите в България, и в Националния статистически институт. Въпросът е на пари, а не струва кой знае колко. Без да се направи такова изследване в регионален план, няма как да се гради перспективна политика.
По европейските критерии енергийно бедни са онези домакинства, които харчат над 10 % от бюджета на домакинството за енергийни услуги – отопление, осветление. Според различни източници енергийно бедни са между 60 и 70 % от българите. Това показва, че не може с ваучери от 50-60 лева да се реши проблемът. Той се решава с корекция на политиката на доходите. Вдигаш доходите и паралелно с това се отива към либерализация и повишаване на цените, няма да има протести. Енергийното подпомагане може да е и под форма на технологично подпомагане, например, ако се топлиш с електрическа печка, да ти предоставят климатик, за да харчи потребителят по-малко пари. Не е нужно помощта да е само в пари, има различни практики. Първо трябва да дефинираме кой е енергийно беден, вариантите след това са много.
– Какво е отношението Ви към плоския данък?
– По моя инициатива Обединеният блок на труда, чийто редови член съм, изпрати предложение до всички леви партии, включително БСП, да започнем дебат по идеята за референдум за плоския данък. Не виждам ентусиазъм в другите партии, но от БСП реагираха. Предстои среща на експертно равнище, за да си уточним позициите, а въпросите не са никак прости – плосък, плосък данък, но трябва да се мисли не с плоския мозък, а с оня, който е нагънат.
Личното ми мнение е за стъпаловидно вземане на решение, защото изведнъж от днес за утре не може да се отмени плоският данък и да се мине към старата система. Стъпка номер едно е въвеждането на необлагаем минимум още с бюджета и данъчните закони за следващата година. Стъпка номер две е преминаване към умерена скала за облагане само на индивидуалните доходи, в която бих предложил за хората с до 500 лв. месечен доход ставката на данъка да се намали още и от 10 да стане 7 %. След този граничен доход данъкът да стане 15, 20, 25 и 30 % за онези, които получават от 10 000 лв. нагоре месечно. Това е справедливо и възможно.
За пропорционалния данък върху корпоративната печалба смятам, че може да се задържи още година-две, защото все още сме в криза и не трябва да гоним рехавите инвестиционни проекти. След това предлагам да се въведе умерена скала, която също да спира на 20-25 % данък печалба.
– Големи са полемиките и с размера на ДДС, различни сектори – хлебопроизводители, фармацевти, издатели на вестници и книги, искат преференциално намаляване на данъка върху добавената стойност за тях. Какво е вашето тълкуване за промяната на ДДС? 
– При нестабилните и бавно растящи приходи още известно време не трябва да се променя нивото от 20 % на ДДС. За мен икономически той фискално е целесъобразен и осигурява по-голямата част от приходите в държавата. Но той социално е несправедлив, защото в крайна сметка го плащат гражданите. С течение на времето ние трябва да хармонизираме законодателството си с европейското и особено с онези държави – членки на ЕС, които имат успех с диференцирания ДДС. Понеже ние сме специална нация, която си завижда, разделя се, мрази се, тръгне ли се на парче да се променя размерът на ДДС – днес на туристите, утре на хлебарите, вдругиден на фармацевтите и вестникарите, ще се изпокараме и нищо няма да се случи. Затова е необходим дебат още от сега, да се видят диспропорциите и възможните и успешни диференцирани ставки. Най-добре е да приложим една действаща система.
– Чий опит предлагате да копираме?
– Добри са австрийската и белгийската системи на диференциран ДДС. При тях данъкът е съобразен не само с необходимостта да се събират високи приходи, но и с кесията на потребителите и интересите на производителите. Принципно погледнато прави са хлебарите, фармацевтите и печатарите да искат по-ниска ставка, за да привлекат повече клиенти, което ще увеличи оборота.
В България психологията на данъка е по-важният момент, отколкото финансовата му страна.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново