Проф. дфн Стоян Буров, кандидат за депутат от ПП “Движение България на гражданите”: “Дори хамалите не произнасят цинизмите, чути от бившия премиер”

Публикувано на ср, 8 май 2013
1041 четения

Стоян Буров е доктор на филологическите науки, професор и ръководител на Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Има над 150 научни труда в областта на българистиката. Неговите книги, речници и учебници са широко известни както в България, така и в чужбина. Проф. Буров е кандидат за народен представител от ПП “Движение България на гражданите” за Велико Търново.

– Професор Буров, като специалист по български бихте ли коментирали речта от изтеклите разговори с участието на Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов, станали известни в цяла България?
– Някои определиха езика на тримата събеседници, и особено на бившия премиер, като хамалски и каруцарски. Мисля, че тази квалификация е обидна за хамалите. Разговарял съм с някои от тях и не съм чувал да произнасят такива цинизми и вулгаризми, каквито бяха чути от него и събеседниците му – от тях всеки речник на българския език би се изчервил. “Родна реч омайна, сладка…” – какво доживяхме да чуят ушите ни! По-лошото в случая е това, че този език е огледало на манталитета и поведението на тия хора – бездуховност и арогантност. Езикът е много, много опасен инструмент – особено в устите на публичните личности. Той е и като дрехите – по него те посрещат, и като ума – по него те изпращат.
Забележете каква е и публичната реч на нашия доскорошен премиер – диалектна, драстично нарушаваща нормите на книжовния език, по-близка до просторечието, отколкото до стандарта. Съжалявам, че трябва да го кажа, но такъв език едно към едно отразява печално известната фраза от българския преход “Мразя да мисля”.
– Белег на какво са грубите думи и изрази?
– Те са белег не само на ниска езикова и обща култура, по-скоро те отразяват грубото, безцеремонно, дори цинично отношение към нещата. Маниерът всичко да се опошлява е особено присъщ на жълтите вестници – в такива вестници можем да прочетем например, че еди-кой си не танцувал, ами се кекерчил… Непристойният език на бившия премиер отразява отношението му към хората, и то, обърнете внимание, рано сутринта, когато по принцип човек се събужда с чисти мисли в главата си, с ведро отношение към хората и света.
– Езикът на политиците никога не е бил пример за изящна словесност.
– Който иска да бъде политик, трябва да знае, че ще бъде всякак оценяван, включително по езика, на който общува или държи речи. Обърнете внимание например как Цветан Цветанов, когато започне да прави някакво устно изложение, сякаш не знае къде да сложи точка и да продължи с ново изречение. Колкото повече думи изговаря, толкова повече се оплита в тях, губи се смисълът и, разбира се, ефектът от казаното. Въздействието от такава реч е по-скоро с отрицателен знак.
– Не всеки може да говори като оратор.
– Не е и нужно. Важното е да се разбере, че правилата на устната реч, на живото слово, както се казва, трябва да се изучават. Това е наука. Преди всичко публичните личности трябва много добре да познават нормите на българския език и на устната реч. Освен това те трябва да знаят, че речта е работа, и то отговорна работа. Обърнете внимание как е озаглавена книгата на Джон Остин – основател на теорията на речевите актове: “Как с думи се вършат неща”. Според тази теория всяко изказване има цел и въздействие. С целевия аспект се занимава така нар. илокуционна лингвистика, а с въздействието – реториката. Добрите политици задължително трябва да преминават през курсове както по български език и устна реч, така и по илокуционна лингвистика и реторика.
– Но значи ли това, че само който може да говори правилно и добре, е добър човек и управник?
– Вие ме препращате към нещо, което наскоро четох в един интернет форум. Един очевидно млад човек споделя, че докато бил ученик, си поставил за цел да се научи да говори правилно. И успял. Но задава въпроса: “Сега, като съм пример за граматически правилен говор, означава ли това, че съм добър управник или че няма да крада?”. Дадох този текст на моите студенти по журналистика да напишат есе, да отговорят на въпроса. И ето какво заключение направи един от моите умни студенти: “А за управниците… ако държат на своя език, може би ще държат повече и на морала, и на работата”. Нищо не мога да добавя към това.
– Какъв е изводът от чутото?
– Няма извод – има изход. Да пуснем водата в тоалетната, та да измие грубостта на речта и съзнанието.

loading...
Пътни строежи - Велико Търново