Референдумът (или плебисцит) е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. То може да бъде за нова конституция, конституционна промяна, закон, отзоваване на избран служител или определено правителствено решение. Референдумът е форма на пряка демокрация. Има 2 вида: задължителен референдум и факултативен референдум.
Плебисцит е форма на референдум, но обикновено допитването е по въпроса за националната принадлежност на населението на дадена област. Плебисцити се провеждат най-вече след Първата световна война по внушение на американския президент Удроу Уилсън, който смята, че е нужно всяка националност да живее в собствената си държава (иредентизъм). Плебисцитите са предвидени във Версайския договор (1919 г.) предимно за оформяне границите на Германия.
– Проф. Пантев, референдумът ли е най-пряката форма на демокрация, която може да съществува?
– Референдумът е най-конкретната форма на изявяване на демократично предпочитание. Самите избори също са пряка форма на демокрация. Специфичната функция на един референдум е да се концентрира вниманието на локалното или общото население към един конкретен проблем, по който може да има различни партийни виждания, но обща оценка и предпочитания за конкретното събитие да стане или не.
– Кога са проведени първите референдуми?
– Първите референдуми са проведени най-напред в Швеция в средата на 19 век, но те стават много популярни във Франция и отчасти в Англия. Характерното е, че референдумите са много по-конкретни, отколкото платформата на една или друга партия. Поставяли са се най-различни въпроси – от това, дали цената на доматите трябва да бъде увеличавана, дали да мине тунел през скалата до някое село, и се стигне до значими въпроси, свързани с промяна на конституцията, със статута на президента или премиера.
У нас след 9 септември 1944 г. имаше допитване какво да бъде държавното устройство с два въпроса – “за народна република” и “за монархия”. Така че референдумите крият цяла гама от различни възможности. В нашата история истински решителен референдум, при който се осъществява правилно волята на народа, е този след Първата световна война за съденето на виновниците за българската национална катастрофа. Съвсем друг е въпросът, че въпреки че отговорът на този въпрос беше “да”, последваха процеси и тези, които бяха съдени, бяха освободени.
– Какво е мястото и ролята на референдумите в българската история?
– В най-новата история на страната ни са проведени три референдума, за два от тях вече споменах. Първият е от 19 ноември 1922 година – референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи, вторият е на 8 септември 1946 година – референдум за избор на формата на управление на България (република или монархия), а третият е от 16 май 1971 година – Конституционен референдум, свързан с приемането на нов основен закон на страната. За пример може да ни служи първият референдум, защото при него не е имало натиск и e проведен при сравнително нормални условия.
Според мен след 1989 година у нас трябваше да се проведат референдуми по много въпроси – за базите, най-вече за влизането в НАТО. Референдум се прави, когато решението на въпроса, който се поставя, засяга живота поне на две поколения или най-малко на 25 години напред като перспектива.
– Силата на закон ли имат резултатите от референдума?
– Да, когато според законовите разпоредби в тях е участвал достатъчен процент от населението, те имат характер на закон. Иначе са предпочитание или полурешение, след което Народното събрание допълнително трябва да вземе решение.
– Отношението на българите към тази форма на пряко допитване?
– Трудно ми е да отговоря конкретно на този въпрос, защото у нас са проведени три референдума, но само един от тях е бил при нормални условия. Дано българите да проявят по-голяма активност, въпреки че конкретно в този случай трябва да си много добър ядрен физик или висш финансов познавач или експерт, за да вземеш правилно своето решение. От друга страна – формулировката на въпроса на референдума е толкова неясна, че човек не може да разбере за какво точно става дума. Единствената конкретика и най-простата логика е дали България да произвежда, или внася и поради това аз имам позиция, че е по-добре да произвеждаме. Поне в тази област имахме имидж на престижна държава, която изнася електроенергия.
– Ще излязат ли да гласуват българите на 27 януари?
– Много съм тревожен, че вероятно абстракцията в зададения въпрос ще направи безучастни по-голяма част от хората. От друга страна, виждаме колко политически експлоатирана вече е тази тема – едните са русофили, другите са русофоби, едните твърдят, че токът ще поскъпне, другите, ще поевтинее. Предполагам, че и сега емоцията ще играе важна роля.
Весела КЪНЧЕВА
