Политологът Първан Симеонов: “Пред Мая Манолова пътят в политиката е много по-лесен, отколкото пред Слави”

Публикувано на чт, 10 Ян. 2019
425 четения

– Г-н Симеонов, каква беше изминалата година за България?
– Бих я определил като хубава в първата половина и не толкова хубава през втората. В първите шест месеца България се мобилизира около председателството на Европейския съюз и създаде не лошо впечатление в публиката у нас и зад граница. Във втората половина страната ни изпадна малко във вътрешна безтегловност, насъбра се сериозно обществено напрежение. Може би това беше година, в която страната ни стоеше по-добре във външен план заради дипломатическата активност и заради това, че в един момент на фона на разпадащия се западен свят ние приличахме на място със здрав разум в своя регион, а и въобще в Европа.
Място, което се опитва да си говори с всички, които иначе се карат помежду си.
Във вътрешен план беше тягостно, защото въпреки не лошите икономически показатели на страната, в политически план се усети известен застой. Може пък да не е застой, а нормализация.
– Защо новогодишното слово на Румен Радев сякаш стресна мнозина – защото ние българите обичаме да си търсим опонент или защото той действително назова проблемите с истинските им имена?
– Той е опонент на властта. Вече няма съмнение, че това е ролята, която е възприел. А и той точно за това беше избран. Неговата задача в момента не е никак лесна, защото трябва постоянно да изглежда нов, постоянно да е протестър.
Радев беше избран, защото протестираше срещу статуквото. Най-голямата опасност за него ще е да заприлича на статуквото. Тук обаче драмата е двойна, защото – ако не прави нищо срещу статуквото, става част от него, ако пък много енергично се сражава с него, пак става статукво. Президентът трябва да намери мярката между тези две неща и да не загуби онова важно качество за един президент – да е над нещата.
А словото му стресна, защото малцина са очаквали толкова рязък изказ по Нова година. Боя се, че голяма част от нещата, които бях казани, действително са проблеми за обществото ни и те трябва да бъдат решавани.
– По-интересна ли ще е 2019 г. сравнена с тази, която си отиде?
– Да, защото ще има избори. Очакват ни поне два вота, които могат да доведат до промени. Кръстопътна година ще е 2019-а.
– Европейските избори ли ще са първите, на които ще гласуваме?
– Да, ако не стане някоя голяма глупост през зимните месеци. Помним, че точно през зимата на 2013 г. се разви един сюжет, при който парламентарните избори дойдоха малко по-рано. Вероятността да се случи нещо такова обаче ми се струва все по-малко възможно, но по принцип не е е изключено тази година да има извънредни парламентарни избори. Те могат да дойдат, ако ГЕРБ се провали на вота за Европейски парламент, защото ситуацията в страната ще се промени изцяло и ще се върви към ново раздаване на картите.
От днешна гледна точка нямаме основание да смятаме, че ГЕРБ ще се провали на евроизбрите. Ако ГЕРБ вземе своето на вота през май, после на местните избори няма да им е чак толкова трудно, защото партията, оглавявана от Борисов, има много силни позиции в местната власт. Трябва да отбележа, че ГЕРБ толкова много спечели на предишните европейски и местни избори, че сега няма къде нагоре да ходи. Тогава ГЕРБ преди удари тавана. Левицата и с малко да напредне – да вземе някой областен град или знаково селище, все ще си го брои като успех. Проблемът на БСП е, че тя също е на своя таван. Подкрепата към левицата в момента е в максимално добри размери, но тя има твърд електорат и не виждам от къде би могла да вземе още гласове.
Преди местните избори и двете големи политически формации у нас имат един проблем – на тавана са. Въпросът е – какво правим от тук нататък?
– И какво правим?
– Според мен ГЕРБ ще се опита да остане на тавана и да възпроизведе резултата си от предходните европейски и местни избори. За целта ще се опитат да играят хитро – да превземат кметове, да измислят хитри формули. БСП пък ще се опитва да прави знакови пробиви, ще се надява на балотажите в някой от големите населени места да пласира такъв кандидат, който ще се хареса на всички възможни опозиции на ГЕРБ. Това особено личи в София, където срещу хората на Борисов са сини и червени. В страната пък има много опозиционни настроения от типа срещу всички хора, които си търсят нови фигури като Слави Трифонов. Тоест БСП ще се опита и сега да възпроизведе формулата от президентските избори.
– Споменахте Слави Трифонов, какво да очакваме от него?
– Ако аз бях Слави Трифонов, много бих се замислил дали сега да не вляза в политиката – директно или индиректно. Защо? Защото европейските избори са имиджови избори, при тях се прави национална кампания. Не са нужни хора по места, които после да те издънят. Знаем, че като се зададе някой нов политически проект, по места веднага се появява една мръсна пяна от службогонци, които се опитват да се залепят някъде. Та, ако аз съм Слави Трифонов и се опитвам да правя красив нов проект, едни европейски избори биха ми спестели всичко това. Ако аз съм Слави Трифонов, ще си правя месеци наред кастинги за външни българи и кога, ако не на европейските избори ще е добре да скоча точно с тях. Трето и много важно – ако съм Слави и виждам, че зенита ми минава и понякога дори правя издънки – като случая с интервютата, ще си кажа, че ако ще правя нещо, е добре да го правя, защото утре може да е късно.
Тоест европейските избори от всяка гледна точка са удобни, но тук голямото “но” е, че Слави не е сигурен влиза ли му се, или не, защото той си има договор с телевизията, има много добра роля на арбитър, високо доверие. Има обаче още нещо – на европейски избори не се гласува чак толкова много, а той е подкрепян предимно от млади хора, които са непостоянни и не е сигурно дали въобще ще отидат да гласуват. Та мисля, че и самият Слави Трифонов е малко на кръстопът и от него може да се очаква всичко.
– Може ли да се очаква нов политически проект от президента Радев?
– Мислех, че за Мая Манолова ще ме питате (смее се). Защото тя и Слави отговарят на профила, който може да раздвижи застоя. Пред нея пътят е много по-лесен, отколкото пред Слави, защото в момента тя е в своя апогей, но Мая знае, че в политиката има тавани и в един момент доверието ѝ ще започне да пада. И тя трябва да преценява дали да скача. За Румен Радев най-важното за сега е да пази доверието, което има, за да може след няколко години да бъде в изгодната позиция евентуално за втори мандат или каквото и да е друго. Още е твърде рано да си мисли за каквато и да е формация около него, защото на този етап това би било чиста авантюра.
– Говорихме за новите играчи, но в каква кондиция са старите?
– Голямата драма при Обединените патриоти е, че възприемат себе си като нови, но ако продължават да вършат това, което правят в момента, хората много бързо ще започнат да ги възприемат като стари играчи и да им търсят замяна. Тяхната ниша е много сериозна. Става дума за около над половин милион гласове. Като кандидат за президент Каракачанов получи 570 000 при положение, че на предходните избори беше взел едва около 30 000. Причината е, че не той се е променил, а вкусът на обществото. В цяла Европа в последните години се наблюдава засилване на национализма и консерватизма. Возейки се на тази вълна, патриотите си мислят, че най-доброто пред тях предстои и продължават да правят грешки, вътрешните скандали и екстравагантностите им не спират.
– ДПС?
– ДПС приключва един от най-тежките моменти в историята си – момент, в който имаше намеса отвън с опитите да бъде създадена друга партия. Ще видим какво ще се случи на изборите, защото може да се окаже, че щетата е непоправима.
– До каква степен българският политически живот е заложник на случващото се зад граница?
– Голяма част от нещата, които ни влияят, са резултат точно от задграничните процеси. Доста ясни са противоречията в западния свят – между САЩ и Европа, САЩ и Турция, Брюксел и Вишеград. България трябва да се опитва да бъде по-самостоятелна в своето поведение и да е добре с всички лагери. В общи линии успяваме да го направим. Говорим си добре и с Берлин, и с Будапеща, нищо, че те не го правят помежду си.
От друга страна – очевидно е, че нашият регион преминава на Запад. В последните години се вижда, че Русия напредва в Близкия изток, а Западът – на Балканите. Нашите западни партньори разчитат на нас в този процес. Тук въпросът е какво ще прави Русия в тази ситуация, която едва ли я радва. На Балканите облаците се сгъстяват и това може да доведе до резки промени в България. Какво ще стане, ако Македония започне да се цепи, та това е същата тази Македония, за която ние мечтаем вече 141 г.
Като говорим за външните фактори, не бива да пропускаме темата енергетика, която е способна да свали правителства. Да си спомним Южен поток и Орешарски, АЕЦ Белене и самолетите също са крайъгълни камъни. Поне за сега нашето правителство е удобно за всички фактори, то това е и целта му – да поддържа диалог с всички страни. Но може да настъпи и моментът, в който посредниците изгарят, защото вече няма среда, тъй като е настъпила поляризация.
– Следите ли какво се случва в Елена, откъдето имате корени, и във Велико Търново?
– Елена повече, защото едната ми половина е от село Горни край, разположено над Дрента. Другата ми половина е от Тракия, а аз съм роден в Стара Загора, затова съм и местен старозагорски патриот. В. Търново пък ми е едно от любимите места в България. Градът показва жизненост на фона на много други градове в Северна България. Освен това, търновският регион има своята исторически наследена бодрост. Българското Възраждане тръгва от Предбалкана. Отвън гледано, сериозното преимущество на В. Търново е, че градът се установи като студентско средище. Ако магистрала “Хемус” стигне скоро до региона, той ще стане още по-жив.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново