Петър Курумбашев е на 46 г. Завършил е Техническия университет в София. Преди да влезе в политиката, се е занимавал с журналистическа дейност. Бил е общински съветник от БСП (2007-2009) и депутат два мандата от лявата група. В настоящия парламент бе зам.-шеф на ПГ на КБ и шеф на комисията по околна среда и водите.
– Г-н Курумбашев, подадохте оставка като народен представител, за да се включите активно в кампанията за евроизборите. Това политическа хигиена ли е, какво е?
– Оставката в парламента е просто една технология. Причината е, че нямаме достатъчно хора в залата и трябваше да подам оставка, за да може да влезе следващият по ред от листата, за да не губим един човек, т.к. сме двама депутати, които сме в листата. Другият е Сергей Станишев, но той няма да напуска парламента. Беше в интерес на групата да подам оставка. Няма нищо по-интересно и драматично от това, макар че четох хиляди интерпретации на разни хора, които пак намират това, което го няма.
– Върнахте се скоро от Великобритания. Ще защитавате ли в Европейския парламент интересите на хората, които работят извън граница?
– Това е една нова ниша, в която всички български евродепутати трябва да са по-активни в следващия мандат. Вече има много българи, които работят навън, в рамките на ЕС.
Конкретният повод да отида в Англия беше една дискусия, организирана от партийната организация на БСП в Лондон по повод на неприятната кампания по адрес на нашите съграждани, според която едва ли не от 1 януари румънците и българите щяха да превземат Острова, както това се е случило през XI век от Уилям Завоевателя, но нищо такова не се случи. Стигна се до там, че наши сънародници предпочитат да не се появяват по медиите, при това хора с успешни професии, само поради факта да не бъдат запомнени като българи, защото не е престижно да си с такова гражданство. Българите, особено в Лондон, са много добре интегрирани. Допринасят много повече за английското общество, отколкото вземат от него. Такива кампании не се водят срещу българите, които живеят в Обединените арабски емирства или в САЩ, а се водят в Англия. Там има един герой като Найджъл Фарадж, който кореспондира с герои от българската политическа действителност, направил е един плакат, който казва на англичаните, че 26 милиона безработни идват да вземат техните работни места. Той има предвид всички безработни в Европейския съюз. Нищо такова не се случи нито през януари, нито през февруари. Прегледах и статистиките например за затворите. Оказа се, че има държави, които имат десет пъти повече затворници от България. За тях не се казва нищо, но ако има 70 българи, се оказва, че е страшен проблем. Така че българските евродепутати е добре да отворят офиси в градове във Великобритания, Испания, Гърция, за да може да се организира по-добре защитата на българските граждани на място и самите те да бъдат малко по-координирани, а дори и малко по-агресивни в своята защита, защото са малко разпиляни, а пък и ние българите трудно се събираме и в България и извън нея.
– Какви ще са другите ви каузи в Европейския парламент?
– Ще съм последовател и няма да ви направи впечатление, че в Европейския парламент защитавам една позиция, а в България друга. Такава шизофрения получават моите колеги от ГЕРБ, които говорят различни неща, когато става въпрос за Южен поток, например.
ГЕРБ трябва да знаят, че се забелязва какво правиш в София и какво в Брюксел.
Не може да имаш едно лице за там и едно за тук. Аз бих се кандидатирал в комисията по околна среда, здравеопазване и безопасност на храните, в комисията по култура и образование и третата, която е много важна за България, е комисията по земеделие, т.к в миналия мандат в нея имахме само един депутат от десницата. Това е една област, в която се разпределят около 40 процента от средствата въобще в ЕС и България задължително трябва да има лоби в тази комисия.
– Лявото или дясното ще доминира в следващия европейски парламент?
– Някъде около 210 на 210 е резултатът, който се дава в момента. Това, което отсега се знае, е, че Европейският парламент няма да е доминиран от десницата, за разлика от предишните два парламента. Сега резултатът на двете партии ще е изключително близък и ще се реши буквално с фотофиниш в последния момент.
– Каква избирателна активност очаквате на 25 май?
– Ниска, но това е нормално. Това не е нещо, което е характерно не само за България, характерно е и за Париж, и за Прага. Навсякъде активността е ниска, особено сравнена с местните избори. Хората най-много се интересуват кой е в местния общински съвет и кой е кмет, на второ място са националните избори, на трето са президентските и чак след това европейските. Мисля обаче, че все повече хора разбират колко много решения се вземат в Европейския съюз и колко много те ни засягат. За това бих призовал българите да излязат и да гласуват, а не да оставят останалите да решават вместо тях. Сега този призив има двойно значение – от една страна, заради местата в Европейския парламент, а от друга, заради това, че тези избори ще се четат и национално.
– Каква ще е съдбата на българското правителство, говори се за предсрочни избори?
– Ние тренираме за предсрочни избори, откакто е избрано това правителство, дори ми се струва, че тази тренировка продължава вече почти 25 години. Непрекъснато има хора, които казват, че ни трябва нещо друго, но не и това, което е в момента. Да, добре, но какво да бъде това друго?! На този въпрос няма отговор. Много по-лесно е да кажеш – не, много по-трудно е да кажеш – да. Цитирайки Конфуций, ще кажа, че много по-лесно е да се мрази, отколкото да се обича.
Все пак за това правителство не виждам проблем, защото е повече от очевидно, че БСП и ДПС ще имат повече гласове от ГЕРБ. БСП ще спечели изборите, а в Европейския парламент ще влязат три партии от България. От големите политически партии само БСП води ясна и активна кампания. Не бих искал да коментирам защо някои наши опоненти присъстват или не присъстват на терена, но във Велико Търново прочетох как се спасяват паркове и се възстановяват народни републики.
Българският народ се нагледа на спасители през последните 25 години
Надявам се да е натрупал достатъчно мъдрост, след като е бил освобождаван и спасяван няколко пъти.
– Как оценявате работата на Народното събрание?
– Много е лесно, когато човек вече не е в парламента да даде някаква високопарна оценка за своите колеги. Аз получих много поздравления, че съм си подал оставката, може би бяха повече от тези, когато бях избран, което също е жалко, защото вече няма никаква вяра в институциите. Няма уважение към народните представители, президента, премиера. Една институция имаше в България с висок рейтинг – Конситуционният съд, но вече и към нея няма уважение.
– Промени ли се много българската политика, или си стои същата?
– Сигурно съм гледал с едни по-детски очи на това, което се случваше през 1990 година. Йосиф Петров, Петър Дертлиев, Валери Петров, Александър Лилов са невероятни. Като ги сравнявам с нивото и класата, които са в момента в Народното събрание, ми става тъжно. Но пак казвам, че явно тогава съм ги гледал с очите на един 22-годишен студент, а сега ги гледам с очите на един 46-годишен човек, който е повече във възрастта на юноши старша възраст. Със сигурност не виждам нивото да се качва нагоре, виждам мои колеги, които излизат и правят изказвания по дънки, а има парламенти, в които не можеш да влезеш в пленарната зала без вратовръзка, а не без костюм. Това отрицание, което го има в обществото, се прехвърля и върху моите колеги и вината за това, че авторитетът на Народното събрание слиза надолу, е обща.
– Прекаляват ли колегите ви с политическото говорене?
– Мисля, че всички прекаляваме с това, че спряхме да говорим човешки помежду си. Светът е прекалено сложен, за да бъде обяснен с простите действия на политиците. Ние си я правим тази държава. Много е лесно да се оправдаваме само с политиците. Никой не ни е виновен, нито САЩ, нито Русия. Другото характерно за нас е, че никога няма да признаем някаква собствена вина, а винаги ще успеем да намерим за какво е виновен другият, но никога не тръгваме от себе си. Ние така се държим и в отношенията си с Европейския съюз.
– До каква степен вие самият се възприемате като политик?
– По-скоро другите трябва да дават оценка. Надявам се, че нещата, които съм направил в парламента, някои от тях са били видими и са били в полза на националния интерес, като въпросът, свързан с шистовия газ, да не се гледат ГМО култури в България, да не се подпише споразумението АСТА, така че за един човек трябва да се съди не доколко той се чувства политик, а до това доколко неговият престой в политиката е донесъл обществена полза и след него да е останала поне една тухла в полза на обществото.
– Това уникално чувство за хумор, което имате, доколко ви помага в политиката?
– Човек не бива да забравя откъде е тръгнал, а и винаги трябва да се отнася към себе си и своите действия с една самоирония, защото съм наблюдавал мои колеги, които, пребивавайки в Народното събрание, получават видими изменения. Един от най-големите лакмуси е престоят във властта, парите са другият лакмус дали можеш да се съхраниш човешки. Мен ме съхранява най-много фактът, че съм баща на три деца.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
