Нидал Алгафари е режисьор, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR. Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-Ку” (включително и на предаването за АЕЦ-Козлодуй). Бивш делегиран продуцент на “Шоу и развлекателни програми” в БНТ. Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм “Ла донна е мобиле”. Продуцент и режисьор на тв предавания “Наблюдател” и “Анонси”. Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм “Сирия – история и легенди”. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ. 

– Г-н Алгафари, новогодишното приветствие на президента предизвика много коментари. Какво е вашето мнение за това, което чу и видя?

– Като човек, който се занимава с режисура и ПР, мога да кажа, че бяха допуснати много грешки, но пък те се компенсират, общо взето, от доброто слово на президента. Дали българите са успели да го чуят и са вникнали в това, което казва, е съвсем отделен въпрос. В думите му имаше много хубави послания. За съжаление обаче, те не бяха поднесени правилно и това доведе до там една голяма част от тях да остане неразбираема.
– Какво беше най-ценното за теб в това слово?
– За мен най-важното и хубавото беше свързано с посланието за това как да отглеждаме и възпитаваме децата си, думите му ме жегнаха отвътре. Но за съжаление грешките в поднасянето на словото са много повече. Да започнем от визията – този кабинет, в който беше поставен президентът, каква беше неговата идея, не е ясно. Ако идеята беше да се понтира американският президент, там той го прави в едно много удобно кресло пред една камина, която да покаже уюта. Ако мечтата на всеки американец е да има такова кресло и камина, там то се получава. Ако идеята беше да го направи като Чърчил или някой от английските министър-председатели в нещо като частен клуб, където има топлината на виното, коняка и пурата, но не беше и това. Това не беше нищо – нито бюрото му в президентството, нито стаята, в която чете книгите си, нямаше характер това помещение.
Осветлението беше много добре направено, но режисьорът и монтажистът не можаха да вкарат в картината добре символа на държавата, знамето и знамето на европейския съюз. Те се показваха за малко в тъмното, бяха някъде встрани. Фотьойлът, на който беше поставен да седне, за съжаление, не беше съобразен с размерите му и Плевнелиев потъна в него. Президентът беше като малко дете, което е поставено в един огромен стол. Не можеше да жестикулира с ръцете си и много непохватно ги държеше на коленете си. Другото, което е много важно – обстановката, в която беше поставен, не беше в синхрон с кадрите, които бяха показвани на синия фон. Получи се така, че те се биеха с другата визия. Тъмното и златистото, съчетани с яркото синьо изключително много дразнеше. После, кадрите, които бяха подбрани, за да илюстрират думите му. Това се прави, ако словото не е достатъчно силно, не можах да разбера въобще защо ги използваха. Дори не говоря за тази груба грешка с планините в САЩ, случват се и такива тъпи грешки.
– След по-малко от месец е референдумът. Можем ли да кажем, че той ще е генерална репетиция за парламентарните избори?
– Не. Той е по-скоро генерална репетиция на битката между ГЕРБ и БСП, но в тази битка няма да участват останалите. А и не бива да пренебрегваме факта, че в БСП има много хора, които са срещу Белене, а в ГЕРБ има такива, които са за Белене. Чак генерална репетиция може би няма да е, но определено ще си премерят силите. Всеки един от лидерите да види колко са му силни структурите.
– Каква очаквате да е кампанията за парламентарните избори, сблъсък на какво ще има в нея?
– Сблъсък на нищо няма да има в тази кампания, най-много на простотия. За да имаше някакъв сблъсък, трябваше да има някакви идеологически контрасти между партиите, а такива няма. БСП днес е лява партия само по наименование. Kъде са ораторите на червените, които да говорят пламенно за социалните проблеми? От другата страна са ГЕРБ, които трябва да са десни, но цялата политика, която водят, не е съвсем дясна.
Това са борби, при които едни 20 души искат да застанат на местата на други 20 души. Битката ще бъде кой колко места ще успее да осигури на своите приближени от кръга.
– БСП и ГЕРБ ли ще са основните играчи? 
– Не бих казал. Това, че са по-големи, не означава, че ще са основни. Основни играчи в тези избори ще са още два политически субекта – ДПС и партията на Кунева, която вече е много неясна за мен.
– От кого да очакваме изненади?
– Изненади могат да се очакват от всички. Аз не очаквам кой знае какви големи изненади от ГЕРБ и БСП, от ДПС. Имаше очаквания, че Меглена Кунева ще направи някаква изненада, но май няма да се получи и с нея. По-скоро ми е интересно колко човека ще излязат да гласуват. Тук може да има изненада, т.е. могат да излязат свръх много, въпреки очакванията, и много малко. На мен ми се иска да излязат повече хора.
– Какви са шансовете на традиционното дясно?
– Какво означава традиционно дясно. СДС, ДСБ, ОДС, Синя коалиция – всички те нямат дясна политика, как да говорим, че са традиционно дясно. Може би само Костов и неговите последователи се доближаваха до дясното. На всички останали – къде и в какво им е дясното? СДС бяха на власт, но техните действия бяха толкова леви, колкото на едни комунисти, ако бяха на власт. С НДСВ беше същото. Идеологически у нас всичко е много размито, и то отдавна.
– Има ли опасност от фалшификация на изборите?
– Може, винаги има такава възможност, но не бива тя да се допуска. Какво означава да фалшифицираш избори? Ако става дума за купуването на гласове, това е абсурдно, толкова много се изтърка вече. Виждали сме го как става. Появява се един човек и казва – дайте ми 50-60 000 лева и аз ще ви изкарам 500-600 човека. И тъй като партийните структури са слаби, в по-голямата си част се връзват на това нещо. Това са едни измамници, които се качват на някаква вълна и се опитват да се изкарат определени пари.
Това с фалшифицирането е много лесна теза, когато си паднал на изборите, защото няма да се обърнеш към себе си и да кажеш – не бях на ниво, аз съм некъдарен, а ще казваш – ние сме много добри, ама тия крадци и мошеници фалшифицираха изборите. Това не е точно така.
– Къде ще се решат изборите – в България или извън страната?
– Ако ме питаш за някаква конспиративност, тя се прави извън страната, но аз не вярвам в това. Изборите ще се решат в секциите, с това, дали хората ще излязат да гласуват и дали някой ще им предложи нещо интересно. Аз до сега не съм чул нито един от политиците ни да казва нещо интересно и смислено.
– Прогнозата ви за резултатите от вота?
– Моето предположение е, че ще имаме такива резултати на изборите, които ще доведат до италианска въртележка или коалиция на безумието. Това вече сме го играли. Не изключвам в един момент да излезе номерът за консенсус и европейско нареждане и изведнъж да видим БСП с ГЕРБ, ДПС и Кунева в едно правителство. В България няма да ме учуди нищо.
– Означава ли това, че в политиката няма логика?
– В политиката има страшно много логика, когато се прави политика, но у нас такова нещо не се прави. В България това не са политики от ниво на социална, икономическа и т.н. Ние не живеем на базата на някакви политики, а на интриги. В битката между БСП и ГЕРБ няма нищо идеологическо, а само мерене на това кой е по-голям.
– Тогава накъде вървим вече повече от 20 години?
– В правилната посока, но по много заобиколен начин. За жалост много се лашкаме.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив