Момчил Неков, кандидат за евродепутат от “БСП за България”: “Заради неправилното изразходване на средствата хората не усещат ползите от ЕС”

Публикувано на чт, 16 май 2019
168 четения

Момчил Неков е магистър по политически мениджмънт в СУ “Св. Климент Охридски” и магистър по международни икономически отношения в Университета по национално и световно стопанство. Избран е за член на Европейския парламент от листата на БСП и е най-младият член на Групата на прогресивния алианс на социалисти и демократи в Европейския парламент, където работи в комисиите по култура и образование и по земеделие и развитие на селските региони.

– Г-н Неков, отново сте кандидат за евродепутат, какъв е мотивът ви този път?
– Реших да се кандидатирам отново, защото искам да продължа да превеждам Брюксел на български език. Смятам, че българите не знаят достатъчно за европейските институции, особено за ползите от тях.
– Какви са плюсовете от това, че сме членове на ЕС?
– Много са, но ние приемаме Европейския съюз само като дойна крава. Но да се запитаме какво се случи в България за 12 г. членство в ЕС и защо хората не усещат и не припознават този съюз, в който страната ни членува? Да, ние сме малка държава и от нас не зависи много. Но знаете ли след Германия и Франция коя е третата страна, която определя политиката в ЕС? Това е Холандия, която е доста по-малка от България. Така че има начин да не сме съвсем безгласни, нали?
Ще ми се да поговорим и за средствата. България плаща 1 млрд. членски внос на година и 3 млрд. влизат в страната ни. Какво става с тези средства? Къде отиват? Отговорите на тези въпроси са важни, защото тези пари не идват от Брюксел. Те идват от други данъкоплатци – от Англия, Португалия, Испания, Германия, Естония…, които също си плащат вноската, за да получаваме ние в България финансов капитал. Това са средства, които трябва да се използват, за да се сближат регионите в Европейския съюз. А ние как ги използваме? Истината е, че европейски средства има, но е важно как се разпределят.
В България в последните години няма направен нито един анализ в тази посока. Затова настояваме да бъде създадена обща европейска прокуратура, която да следи как се разпределят европейските средства. За съжаление, заради неправилното изразходване на субсидии хората не усещат ползите от ЕС. Друг е въпросът, че с европейски средства ние замитаме под килима наши си национални проблеми.
Управляващите само повтарят в каква икономическа стабилност и растеж се намира България, но никой не им вярва, хората дори се дразнят, защото виждат, че не е така.
Един добър анализ ще ни покаже, че много средства отидоха не където трябва, а в къщи за гости. Всъщност това се превърна в доста звучен шамар за българското общество. Правителството все повтаря, че дойде ли БСП на власт, спират евросредствата. Сега обаче вече говорим не само за спрени евросредства, а и за санкции, които ще бъдат наложени на България, дори вече има и наложени, доколкото разбрах става дума за 13 млн. евро.
– В предишния Европарламент бяхте част от комисията по земеделие и развитие на селските региони. Как ще продължите работата си в нея, ако отново бъдете избран?
– Като говорихме преди малко за звучния шамар, той ни води до следващия шамар – щом на някого се дава, значи от друг се взима. Но така се убива предприемаческият дух на българина в селските райони. И после се чудим защо няма поминък и селските райони западат. Как да има, като е нужна комплексна инфраструктура, която не се изчерпва само в изграждането на къщи за гости. Покрай тях трябва да има и природна инфраструктура – ресторанти, туристически пътеки, т.е. ти така развиваш целия регион. А сега се правят само вили с хасиенди.
Селското стопанство е консервативен сектор с много отрасли. Това, което се опитваме да направим на европейско ниво, е да сложим тавани и да се преразпределят средства за повече сектори, най-вече за важните за България. Страната ни има отлични възможности в производството на зеленчуци и плодове, значи за тях е добре да има повече ресурс, за да станат производителите повече конкурентоспособни. Да могат да затворят цикъла с производствени цехове. И тук е нужно държавата да се намеси като подпомогне реализацията на продукцията и гарантира пазарите. Това може да се получи чрез фонд или чрез договор, който да се сключват на зелено между производителите и хранителните вериги. По този начин производителят ще имат гаранция за продукцията си, а хранителните вериги ще продават български стоки. Това може да стане само за 1-2 г. и така ще имаме повече български качествени продукти.
– Бяхте член и на комисията по култура и образование. Кои са проблемите в тези два сектора, които е важно да бъдат решени максимално бързо?
– Колкото повече говорим за технологии, толкова повече става ясно, че е мит това, че като инвестираш в технологии за училищата, децата ще бъдат по-добре подготвени. Не, напротив. Старите методи – писане, четене, смятане, се оказват по-ефективни. Но и този факт може да стане видим след добре направени анализи. Всъщност, когато говоря за анализи, имам предвид не просто да трупаме факти. Говоря с убеждението, че можем да осигурим визия за развитието на страната ни за 10 – 15 г. напред, само ако имаме ясна представа какво се случва по региони сега. Да видим какви са ни възможностите, липсите, успехите по места. Бизнес не се създава на база статистика на национално равнище, а по региони. Защото всеки регион е с различни предимства и предизвикателства. А ние сега какво правим – действаме пожарникарски. Става скандал и тичаме да оправяме проблема, като най-често просто даваме пари. Запушването на проблема не е стратегия за развитие.
– Влязохте с преференции в предишния ЕП, сега разчитате ли отново на тях?
– Да, радвам се на голяма подкрепа в социалните мрежи и сред хората в страната. Разпознаваем съм най-вече с темите земеделие и развитие на селските райони. Така че, ако искаме представител в комисията по земеделие, гласувайте за “БСП за България” с номер 18 и за мен със 109.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново