Министърът на МЗХ в служебното правителство проф. Иван Станков: “Овцевъдството в България е по-зле от най-тежките военни години на страната”

За съживяване на животновъдството са необходими поне половин милиард лева държавни доплащания към настоящия милиард директни плащания. Така нашите субсидии ще се доближат до европейските. Това каза министърът на МЗХ в служебното правителство проф. Иван Станков при откриване на втория Национален събор на овцевъдите, който се проведе през почивните дни край Петропавловския манастир. В тази връзка новото правителство трябва да защити българското земеделие и животновъдство на всяка цена и секторите да станат приоритет в неговото управление. В тази връзка страната ни е договорила в ЕС възможност за директни плащания на овцевъдите, за да можем да се доближим до европейските фермери, информира още министърът.
Аграрният сектор е пренебрегван години наред и държавата трябва да си промени отношението към него, тъй като той носи суровини, поминък, работни места и добавена стойност, подчерта министърът. Според него в момента у нас има около 1,5 млн. овце, а никога броят им не е падал под 6 млн., дори и през най-тежките военни години в страната. Проверка на пасищния фонд е показала, че са раздадени земи на хора, които нямат животни. Затова ще препоръчаме на следващото правителство да преразгледа договорите, заяви проф. Станков.
Проблем на животновъдството е, че фермерите не могат да продават директно на потребителите, затова цялата система на продажбите на месо, мляко и други животински продукти трябва да бъде променена. За да се реши този проблем, трябва да бъде изградена т. нар. вертикална интеграция, което означава да има лоялност и сътрудничество по веригата между производители, прекупвачи, преработватели, търговци и се стигне до потребителите, за да се постигне максимална изгода за всички. Новото правителство трябва да работи върху това, за да защити родното производство. От своя страна фермерите трябва да застраховат животните си, за да имат сигурност, допълни още земеделският министър.
За да съживи животновъдството, и то за кратко време, служебното правителство е сключило договор с Катар за производство и износ на порода овце “Аваси”, съобщи също земеделският министър. По думите му имало запитвания и от Саудитска Арабия и Кувейт. Програмата “Катар” е в застой от дълго време и ние не можем да чакаме новото правителство, затова сме назначили специален човек в аграрното министерство – проф. Марин Тодоров, който да отговаря за този договор, обясни проф. Станков. И не само за арабския свят, България може да отглежда овце и за страните от Европейския съюз. Министърът даде пример с Франция, която задоволявала потребностите си за агнешко месо едва 40 %. Но да се върнем на тези пазари, е необходимо да осигурим износ на партиди по 200-300 000 животни, посочи проф. Станков.
Според министъра трябва да се съживи не само животновъдството, но и производството на плодове и зеленчуци и лозарството, защото това са доходоносни отрасли. Министерството вече е набелязало конкретни мерки как това може да стане. Една от тях е изграждането на хидромелиоративната система на страната, която е ключов проблем в земеделието. Поливната система е унищожена, а в миналото сме напоявали над 20 % от площите, докато сега те са едва 6 %, даде пример проф. Станков.
Разширеното възпроизводство, осигуряването на субсидии и национални доплащания, завишаването на контрола на селекционните стада, възстановяването на семепроизводителните стопанства и внедряването на нови технологии са едни от стъпките, набелязани в националната стратегия за развитие на селското стопанство. По думите на министъра така ще се намали себестойността на българската селскостопанска продукция, която сега е по-скъпа от вносната. И страната ни ще стане конкурентоспособна и няма да ядем месо и зеленчуци от други държави, както е в момента.
Проф. Станков отчете още, че трябва да се завиши контролът на границите при вноса на хранителните стоки. От други страни влизат неконтролирани по-евтини храни, които подбиват българския пазар. Те отиват в големите търговски вериги, а родните остават. Трябва да се намерят механизми, които да гарантират приоритет на българските стоки.
300 000 евро ще бъде таванът на субсидиите за зърнопроизводство в следващия програмен период. Досега фермери са получавали до 30 млн. лв., но при новата регулация ще се освободят средства, които ще отидат и при по-малките арендатори, които досега бяха ощетени. По този начин ще се съживи дребният и средният бизнес в България, който е унищожен.
Проф. Станков призна, че програмата за развитие на селските райони, която дава допълнителни възможности за подпомагане на аграрния сектор, е била забавена много. Една от причините е, че не е имало ясна дефиниция за определяне на селските райони. Сега обаче процедурите са форсирани, има точни критерии за статута на селските райони и забавените срокове за изпълнение на програмата до голяма степен са компенсирани.
За следващия програмен период през 2014-2020 г. за селското стопанство на България са договорени субсидии от 8 млрд. лв., припомни министърът. Той допълни, че има индикации от Брюксел за възможна трета отсрочка за модернизация на фермите, които до края на годината трябваше да преминат към първа категория на производство.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ