Камелия Лозанова, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта: “Работодателите вече си дават сметка, че младите хора са най-вярната инвестиция”

Публикувано на ср, 15 май 2013
1691 четения

240 хил. младежи в България са обучени по схеми за заетост за последните три години, 58 хиляди млади българи са се възползвали от схема “Развитие” и други 13 хил. – по други младежки програми. 55 % от младите хора, които стажуват в държавната администрация, след това печелят успешно конкурси и биват назначавани в нея. Тези данни представи във Велико Търново по време на кръгла маса на тема “Студентски идеи за професионална реализация” Камелия Лозанова, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта. Форумът бе организиран от Стопанския факултет към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а в него участваха работодатели, експерти от общините Г. Оряховица, Лясковец, Велико Търново и областна администрация, както и студенти от специалностите “Публична администрация” и “Стопанско управление” и техните преподаватели.

– Г-жо Лозанова, според последните данни на Евростат младежката безработица у нас се увеличава. Защо?

– По настоящем в цяла Европа, а и светът има проблем с младежката безработица. Той се изразява в нарастване на броя на младежите, които остават без работа след завършване на образование, и отпадане на младежите от образователната система поради което се застояват на пазара на труда като безработни много по-дълго отколкото по-квалифицираните. Основният проблем е икономическата криза, която тръгна като финансова, но постепенно се превърна в икономическа и в социална. Това не може да не се отрази на младите хора. Но у нас работодателите вече започват да подхождат с разбиране, тъй като доскоро проблемът беше, че младите не са предпочитани на пазара на труда поради липсата на трудов опит. Младежите често влизат в този порочен кръг и това е факт още от времето на нашата младост. Работодателят иска обучен човек, който веднага да навлезе в работата. Това важи най-вече за по-малките фирми от частния сектор, които нямат собствени програми за квалификация на работниците и нямат достатъчно финансов ресурс в период на криза да обучават в практиката своите кадри.
– Можем ли да се справим с младежката безработица?
– В момента цяла Европа е решила да се справи с проблема чрез обединяване на усилията на всички страни, които участват в процеса. От една страна, това са обществените служби по заетост, от друга страна, е обединението на работодателите, а от трета страна са синдикалните организации и НПО секторът. В България това се направи през м.г. Тогава беше сключено споразумение между правителството, синдикатите и работодателите, както и допълнителните споразумения между социалното и образователното министерства, както и между Агенцията по заетостта и МОМН с оглед да обхванем всички млади хора.
Положителното в България е, че нашето равнище на младежка безработица е малко над средното за Европа – около 29 % по последни данни на Евростат. В момента над 80 000 младежи са регистрирани като търсещи работа. Ето за тези младежи ние прилагаме специални подходи. Аз съм тук, защото считам тази кръгла маса, която се организира в университета, като част от инициативите на всички страни в процеса да накараме младите хора да са по-мотивирани, да знаят повече, да им предложим всичко, което ние имаме като възможности и мерки за тяхната заетост.
– Кои мерки са най-успешни?
– Изключително успешни са мерките на оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, които са пряко адресирани към младежите. Те надградиха действията, които досега сме имали по Национален план за действие по заетостта. Ние там традиционно, от много години, стимулираме работодателите да наемат безработни младежи до 29 години чрез изплащане на по-голямата част от осигуровките, а за сметка на работодателя са трудовите възнаграждения. Традиционно финансираме различни мерки, както и програмата “Старт в кариерата”, където изплащаме и трудовите възнаграждения за определен период от време за наетите млади хора. Чрез оперативна програма “Развитие на човешки ресурси” ние стигнахме до най-актуалните нужди на работодателите. Това се постигна най-напред чрез стартиралия през 2010 г. проект “Ново начало – от образование към заетост” или популярната вече чрез медиите стажантска програма. По този проект ние стимулираме работодателите да наемат млади хора до 29 години, които са придобили от средното или от висшето си образование определена професия, специалност или квалификация, но нямат трудов опит по нея. Така даваме първия старт на младия човек, стимул за работодателя освен осигурените осигуровки и заплащане за 6 месеца, ние стимулираме работодателя да осигури наставник за тези млади хора за тези 6 месеца, който да ги учи как да работят, и на този наставник се плаща половин минимална работна заплата. Тази програма върви изключително успешно, като и през предстоящата година ние ще продължаваме да работим по нея. Над 12 000 млади хора са кандидатствали по програмата и са одобрени, над 15 000 работни места са заявени, 700 работодатели са ни потърсили само по тази програма. Имаме 7800 младежи, работили или работещи в момента като стажанти. Най-важното е, че се запази тенденцията 50 % от тези младежи след изтичане на стажа да останат при този работодател или да си намерят работа при друг. Постигаме един устойчив ефект на програмата.
Същото се наблюдава и по програмата “Старт на кариерата”. По тази програма през настоящата година работиха 1500 младежи, като над 600 бяха включени през 2012 година. Програмата е адресирана към администрацията, отново за млади хора без опит. Стажантските програми, които реализира Министерството на труда чрез Агенцията по заетостта, се оказват изключително успешни и устойчиви. Те дават точно това, което липсва на младите хора – опит, самочувствие, подкрепа от работодателя в старта на тяхната кариера. Една изключително успешна схема, която стартирахме м.г. и която вече постига много големи резултати, адресирана отново към младите хора, е “Първа работа”. По тази схема ние предвиждаме първо обучение по заявка на работодателя, след завършване на обучението работодателят наема младите хора на работа, които са придобили някаква квалификация или ключова компетентност, изплащат се разходите на работодателя и за фонд работна заплата, както и осигуровките, като срокът е 9 месеца. Схемата ще продължи да се реализира и през настоящата година, тъй като имаме финансова възможност да осигурим заетост на 5000 човека.
– Има ли ограничение колко души може да наеме един работодател по тези програми?
– Не, не налагаме никакво ограничение по отношение на броя на хората, които може да наеме работодателят, както и на това колко пъти може да кандидатства той към Агенцията по заетостта по която и да е схема. Единственото, за което внимаваме, е да няма двойно финансиране. Това се контролира изключително внимателно от нашите служители. Това е единственото ограничение – да имаме работодатели, които имат офиси на територията на цяла България, става дума за частния сектор. Те са кандидатствали за 150-200, 300 човека дори. Тук сме създали облекчение за работодателите, те кандидатстват по мястото на регистрация на дейността на фирмата, а ние вече служебно разпростираме заявката с оглед на насочване на млади хора от райони в страната, където работодателят желае да наеме нови служители. Съответно и по същия начин се отчитат само по мястото на регистрация.
– Има ли някакви предпочитания от кои сектори на икономиката най-много търсят млади хора, за да попълнят техния екип?
– Услугите са на първо място, които търсят млади хора. Много радостно е, че успяхме да стигнем и до голяма част от фирмите в производствения сектор, дори и най-малките. От средата на миналата година се забелязва голямо увеличаване и на кандидатурите от този сектор. Работодателите си дават сметка, че младите хора всъщност са най-вярната инвестиция. Разбира се, не сме престанали да мислим за хората над 50 години, една също много уязвима група на пазара на труда, и там сме предвидили редица стимули по Националния план и по оперативните програми.
– Какви възможности има за младежите с по-ниска квалификация?
– За ниско квалифицираните млади хора работим с колегите от образователното министерство. Тази година вече ще търсим този подход – да обхващаме младите хора още на ниво образователна система и по-точно на ниво заплаха от отпадане от училище. Поради тази причина в Агенцията по заетостта ще назначим допълнително 30 психолози по проект на МТСП. Десет служители ще бъдат мениджъри на случаи, както и ще си правим обмен на информация с МОМН за децата, отпаднали от образователната система. Аз възнамерявам и ще го направя в нашата агенция, да подновим системата за професионално ориентиране на младите хора. Тя действаше изключително добре преди десетина години в рамките в професионално-информационните центрове и на психологическото подпомагане, което ние изпълнявахме. В момента във всяко бюро по труда сме излъчили по двама посредници, които да бъдат обучени специализирано как да правят професионално ориентиране на млади хора. Отново ще ги пуснем и в училищата, за да можем от малки да учим децата какво да избират и какво търси пазарът на труда.
– А ниското качество на образование в страната влияе ли на заетостта на младите хора?
– Образованието е базата, която влияе на заетостта. Този проблем се отнася за всяка възраст. Хората, които са по-ниско квалифицирани и са отпаднали от образователната система, както и тези, които имат неадекватна на новите пазарни изисквания квалификация, отпадат много по-бързо от работа или пък не са търсени от работодателите.
– Разполагате ли с данни за безработицата сред младежите според образованието?
– Младежите с висше образование имат най-малък дял в структурата на безработните млади хора. Традиционно с продължителна безработица и най-голям дял на безработните с основно и по-ниско образование или пък средно реално, т.е. тези, които не са придобили професия или квалификация.
– Голяма част от младите хора продължават да не се регистрират в бюрата по труда, защото считат че е унизително да стоят и да чакат по опашки наред с възрастните?
– Взели сме доста мерки, за да улесним младите хора и да не ги караме да чакат по опашки. Вече опростихме системата, а сега отново правим предложение в тази посока чрез промени в закона за насърчаване на заетостта. Надявам се, че когато отново се свика Парламентът, тези промени ще станат факт. Говоря за облекчаване системите за регистрация в бюрата по труда и за обслужване на гражданите чрез многократно намаляване на документооборота. Ще увеличим и електронните услуги, които предоставяме. Така че престоят в бюрата по труда да бъде много по-малък и много по-ефективен, отколкото е сега. Освен това по различни програми и мерки м.г. увеличихме значително работещите в бюрата с извънщатни бройки. Освен това увеличихме много служителите в бюрата по труда, които обслужват гражданите. Надявам се скоро да започнат работа и нашите обществени терминали. Това са 110 точки в цяла България, където хората още на входовете на бюрата по труда в цяла България и в регионалните служби ще могат да получат на компютър информация за работните места, за подходящи програми и мерки според техния профил. Тези, които не са регистрирани в бюрата по труда, ще имат достъп до общата база данни с работни места. С тези обществени терминали ще предоставяме и ред други услуги на гражданите. Така че няма нищо унизително в това да се запишеш в бюрото по труда. Ние сме посредник, а не социална служба, за която човек трябва да чувства обида, че се е появил. Напротив, трябва да се радва, че държавата е създала една такава организация, чиято грижа е всички хора, които нямат работа, подходяща квалификация, да бъдат насочени към подходящите места.
– Колко хора са намерили работа в чужбина чрез агенцията?
– Имаме данни за тези, които изпращаме по линия на ЮРЕС, както и по линия на спогодбите, които имаме. За м.г. над 4200 човека са заминали на работа в чужбина чрез посредничеството на Агенцията по заетостта. Те са заети най-вече в сферата на туризма, хотелиерство, ресторантьорство и строителство.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново