– Доц. Инджов, как ще се развият според вас протестите?
– Логично е да се допусне, че през отпускарския август протестите с трите им основни искания – за оставки на Борисов и правителството, на Гешев и за честни, предсрочни избори, може да се “свият”. Такъв един развой обаче не изключва тяхното възобновяване още през септември, защото прагът на нетърпимост към действията на властта и арогантното поведение на нейни знакови представители е по-нисък от всякога. Макар че броят на протестиращите намаля, действията им станаха много по-радикални. Три възлови кръстовища в София са постоянно окупирани, на “жълтите павета” няколко души вече са в гладна стачка, в страната периодично се блокират ключови транспортни участъци с национално значение. Така че
по-вероятно е протестите да продължат
през целия август
и развръзката да настъпи по-скоро от очакваното.
Напълно е възможно, ако властта продължава да иска да управлява на всяка цена, към края на годината, когато ще има бум на фалити на фирми, нов ръст на безработицата и ще дойдат първите по-високи сметки за ток, на улицата да излязат и по-бедните и декласирани българи. Така към сегашния протест, който има почти изцяло политико-институционални искания и силен морален заряд, ще се прибави и мощен социален гняв. А пред такава взривоопасна “смес” би капитулирало всяко едно управление.
– Управляващите подцениха ли протестите?
– Определено. Те още чакат бурята да отмине като пробват някакви не много ефективни социално-икономически мерки, част от които са доста закъснели. Протестите обаче имат ясни политически искания. Същевременно управляващите настройват още повече активните, интелигентни и критично мислещи хора срещу себе си с две изсмукани от пръстите твърдения. Първото е, че служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, ще бъде вредно за България. В такъв случай резонен е въпросът, беше ли вреден предишният служебен кабинет на Радев от 2017 г., който подготви предсрочните парламентарни избори, овластили ГЕРБ? Вторият аргумент е, че, видите ли, нямало смисъл да се правят предсрочни избори няколко месеца преди редовните, защото щяла да се “счупи” държавата. Да не би да се случи нещо подобно през 2013 г., когато вследствие на оставката на първото правителство на Борисов имаше предсрочни избори, които се проведоха само осем седмици по-рано от датата, на която трябваше да бъдат редовните? Нищо подобно не стана. Такива внушения пускат корени само в онези обществени групи, които считат, че ГЕРБ е партия, “абонирана” за власт, а в страната нищо не може да стане без заповедта, санкцията, намесата и одобрението на премиера Борисов.
– Какъв е профилът на хората, които виждате на улицата?
– Първоначално на улицата множеството беше по-пъстро и като социално, и като партийно присъствие, вкл. с включването на лидери на опозицията. Постепенно профилът на протестиращите се избистри. В столицата, а и в по-големите градове, като цяло най-голям е делът на интелигентните, критично мислещи млади хора на възраст 17-18 до 30 г., без ясни политически предпочитания. За най-младите това са първите протести и първо емоционално ангажиране в политическия процес. Много от тях са студенти, личи си, че има и много български студенти, които следват в чужбина, но поради коронавируса са за по-дълго в родината си; виждам и ученици от по-горните класове. Има и представители на т.нар. свободни професии, както и хора със собствен, предимно дребен бизнес. Друга по-голяма група са младите семейства – с малки деца, понякога с бебешки колички, с кучета, някои от които са “брандирани” – и те “искат” оставките на Борисов и Гешев. Всичко това придава пъстрота и свежест на протестите. Разбира се, в тях участват и по-възрастни хора, и по-бедни българи. За разлика от началото почти не се виждат представители на футболните агитки, които бяха в основата на провокациите с полицията. Разбира се, протестите си имат своите двигатели, чийто политически профил е ясен: т.нар. отровно трио – партия “Да, България”, Инициатива “Правосъдие за всеки”, ГД “Боец”, макар че действията им не са синхронизирани.
– Подкрепяте ли протестиращите и техните искания?
– Да, категорично. Те са резултат от натрупване на недоволство през последните месеци, които засилват впечатлението, че живеем в държава, превзета от олигархични интереси, с нарушено върховенство на закона и арогантен стил на управление. След 10 г. управление на ГЕРБ политическата ни система се нуждае от бърз рестарт и нови лица в управлението, които да дадат кураж и надежда на българските граждани в условия, в които се наслагват три кризи: здравна/епидемиологична, социално-икономическа и политическа.
– Намирате ли прилика между сегашните протести и тези през 2013 г.?
– През 2013 г. имаше две протестни вълни – социална през зимата, която преля в искания за оставката на кабинета “Борисов 1”, и с политически искания през лятото. Тя беше “за” оставката на Пеевски като шеф на ДАНС, а след светкавичното му оттегляне от този пост се трансформира в самоцелно искане за оставката на кабинета “Орешарски”, като се разливаше и през 2014 г. Така вторият протест се изроди и се появи образът на “протестъра”. Сегашните протести могат да бъдат съпоставяни с летните протести от 2013 г. заради политическия им характер и моралния заряд, който носят. Има и две съществени разлики. Първата е, че онези протести бяха силно политизирани, те имаха и видима антикомунистическа окраска, което не може да се каже за сегашните.
Днес на улицата са
млади хора, които досега не са се асоциирали с нито една политическа партия,
да не говорим, че за тях двуполюсното мислене “антикомунизъм – комунизъм” е напълно непознато. Втората разлика е, че през 2013 г. “умните и красивите” искаха оставката на шефа на ДАНС, а 7 г. по-късно младите хора вече искат оставката на главния прокурор, който е на много по-високо място във властовата йерархия.
– Смятате ли, че рокадите в кабинета бяха грешка от страна на Борисов?
– Посланието, което трябваше да отправи ходът с оставките, е, че правителството се освобождава от “министрите на ДПС” заради сгъстяващите се съмнения в обществото за зависимостта на управлението от партията на Доган и Пеевски. Но този ход закъсня твърде много. Погледнато от друг ъгъл, освобождаването на ключови министри като финансовия и на вътрешните работи е признак за сериозна криза в управлението, в която и да е страна. Същевременно протестиращите, които сега задават политическия дневен ред на държавата, са категорични, че министерските оставки са хвърляне на прах в очите на хората и не отстъпват от исканията си за оставките на Борисов и Гешев. Времето за “изтъргуване” на оставките срещу спокойствие на улицата безвъзвратно е изтекло.
– Какви са възможните ходове на премиера оттук нататък?
– Възможно е да остане на власт чак до март 2021 г., но това ще бъде управление на политическата агония – освен на своите привърженици, ГЕРБ и “Обединените патриоти”, ще могат да разчитат само на подкрепата на и без това компрометиралата се “Воля” на Марешки в един парламент с отдавна изчерпан кредит на обществено доверие. Управляващите вече няма как да се осланят на подкрепа на ДПС по стратегически въпроси, след като искат публично да разсеят съмненията за зависимост от задкулисието, свързвано най-вече с върхушката на тази партия. Същевременно ГЕРБ ще трябва да води кръгова отбрана срещу протестиращите, БСП, президента и едно все по-критично обществено мнение; да не забравяме, че укриващият се в Дубай хазартен бос Васил Божков има още какво да каже за задкулисните си връзки с властта, а авторите на ония записи и снимки, засягащи Борисов, надали ще скрият в чекмеджето останалия материал, с който очевидно разполагат. Вторият вариант е премиерът да подаде оставка и да се състави кабинет от експертен тип с мандата на ГЕРБ в рамките на този парламент. Начело на правителството би могъл да застане Томислав Дончев, който, според мен, е в състояние да комуникира успешно както с “партията на протеста”, така и с традиционната опозиция и президента. Така могат да се избегнат служебният кабинет и предсрочните избори, но такова правителство ще е нелегитимно с оглед на обществените настроения. Третият вариант е Борисов да подаде оставка и да се задвижи процедурата за предсрочни избори. Така ГЕРБ ще понесе най-малко щети. Както сочат и социологическите проучвания, партията има шанс да спечели вот, ако той се проведе сега, макар че вероятността да се върне в управлението е нищожна.
– Очаквате ли оставкa на правителството и ако да – кога?
– Това е реалистичен вариант – ако Борисов иска да съхрани ГЕРБ, трябва да подаде оставка до есента.
– Зависи ли това от “големите” държави от ЕС, чака ли Борисов знак да отстъпи?
– Досега България не беше във фокуса на вниманието на ЕС, защото въпреки многобройните ѝ проблеми – славата на най-корумпираната членка на ЕС, страната с най-голямото социално разслоение и др. подобни характеристики, не провежда антиевропейски курс по подобие на Полша и Унгария. С нарастващия брой на публикации на световни медии за политическата криза в България и исканията на протестиращите обаче политиците в Брюксел и водещите европейски столици най-вероятно ще втвърдят тона към управляващите в София. Още повече че предстои страната ни да получи големи еврогрантове и заеми и ЕС ще следи дали те се харчат по същество и дали в страната се спазват принципите на върховенството на закона и правовата държава.
– Правилен ход ли беше появата на президента Радев сред протестиращите?
– Президентът ясно изложи своите мотиви защо подкрепя протестите. Това стана след акцията на лидера на “Да, България” Христо Иванов на плажа пред т.нар. Догансарай и нахлуването на прокуратурата в Президентството – две събития, които катализираха гражданското недоволство. Президентът като институция притежава голяма комуникационна власт, която досега рядко е използвана от хората, заемали този пост. Във връзка с обвиненията към президента, че няма право на политическа позиция, ще припомня едно тълкувателно решение на Конституционния съд от 1995 г. То е по въпроса дали
държавният глава
има право да показва
отрицателното си
отношение
към една или друга
политическа личност,
или политическа партия.
Тогава конституционните съдии заключават, че: “Държавният глава не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със съществени политически последици, да прави изявления и обръщения с важно политическо значение”. Само ще уточня, че по онова време президент е Желю Желев, а съдът е сезиран от БСП по повод на негово политическо изявление.
– Обединител или разединител е държавният глава, чуха се немалко упреци към него?
– Бих казал, че президентът Радев е изразител на справедливия гняв от “превзетата държава”, която обзема все по-големи части от българското общество. Неслучайно над 60 % от българите подкрепят протестите от последните седмици, както сочат данните от проучването на “Алфа рисърч”.
– При едни предсрочни избори какъв парламент можем да очакваме?
– Според проучването, за което вече споменах, ако изборите бяха сега, в парламента щяха да влязат 6-7 партии. Това обрича следващото управление на коалиции, прозрачност и реализиране на правителствената програма в условията на постоянен “контрол” от страна на гражданите и критичните медии.
– Протестите могат ли да възстановят ролята на традиционната десница?
– Трудно ми е да отговоря категорично на този въпрос. Засега шансовете на “Демократична България” – обединението от “Да, България”, ДСБ и Зеленото движение, има всички шансове да стане четвъртата политическа сила. Най-активни в протестите обаче са активистите на “Да, България” – партия, чийто политически профил е подчертано центристки, либерален, на улицата виждаме радикализиране на либералната градска десница. Икономическата платформа на обединението обаче е дясна, защото в тази сфера съставляващите я партии изповядват пазарния либерализъм, а той, по дефиниция, е десен. Така че, условно казано, протестите могат да реабилитират традиционната десница.
Весела БАЙЧЕВА
сн. архив
