Ирина Найденова, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти: “Туристът търси автентичност, за да посети дадено място”

– Г-жо Найденова, какво е значението на културния туризъм в общата призма на туризма в национален и световен мащаб?
– Културният туризъм дава тази добавена стойност на туризма като цяло, която всяка държава като България с много културно-исторически паметници и природни забележителности, би могла да използва, за да привлече повече туристи. Изследванията и статистиката показват, че около 17-18 % от брутния вътрешен продукт се падат именно на културния туризъм. Данните показват, че около 37 % от туристите на първо място поставят при избора си на дестинация за пътуването места, в които може да се практикува и културен туризъм. За България тази статистика е интересна и тя показва, че за 2009 г. около 54 % от всички чуждестранни туристи, пристигнали у нас, са посещавали културни забележителности. През 2010 г. числото е 52 %, а за 2012 г. 33 на сто от всички, пристигнали в България туристи, са посетили музеи, а 43 % – църкви и манастири. Това показва, че ние сме богата страна на такива забележителности и е въпрос на всички нас – общинските администрации, туроператорите, на музейните работници, да покажем атрактивно тези обекти, за да увеличим дела на практикуващите този вид туризъм.
– Какви са нагласите за пътуване на европейските и на българските туристи?
– Ние имаме различно планиране на почивките. Например в Германия хората ползват ваканции 4 пъти годишно – две по-големи през зимата и лятото и две по-кратки, т.нар. по-дълги уикенди. В последните години на икономически затруднения, които държавите срещат, повечето европейски страни призоваха гражданите си да подпомогнат местната икономика, като останат повече да почиват на собствена територия. Действително, на европейско ниво в момента всеки 4 от 5 запитани отговарят, че не излизат зад граница по време на ваканциите си и по този начин се проявява националната отговорност за подпомагане на собствената икономика. Ние показваме друго отношение и все още българите сме любопитни и обичаме да откриваме нови неща в чужбина. Ние не сме традиционалисти в истинския смисъл на думата на постоянния турист. Ние искаме през всяко наше свободно време да опознаваме нови места. Въпрос на национална гордост и разбиране е да си останем в България за ваканциите, имаме толкова много интересни места, забележителности и нови открития. Трябва на национално и държавническо ниво да се помисли по какъв начин да привлечем българите да останат тук да почиват, как атрактивно да разкажем и представим възможностите, които имаме за туризъм.
– Мисли глобално, използвай локално е стара максима в туризма. Научихме ли се да я прилагаме по световните стандарти, или си продължаваме по нашенски? 
– Години наред ние си я прилагахме по нашенски, обаче туристът иска своето. Това, което ние правим по европейски проекти, усилията на държавата, на общините, на туроператорите не може да бъдат в страни от световните изисквания. За да посети дадено място, туристът търси автентичност, особено в сферата на културния туризъм. Той търси сигурност и устойчивост. Той иска да получи всичко това, без да се налага да го дефинира и търси специално. По тази причина през последните години ни се налага да приемем другите стандарти. Водеща роля вече играят Асоциацията на СПА туризма, Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. Ние полагаме усилия, за да може европейските и световни стандарти и изисквания да влязат в законодателна рамка. Без това не можем.
– Почти всички български общини спечелиха и разработват европроекти за насърчаване на туризма, но на някои места изникнаха много бутафорни обекти на историческите забележителности. Какъв е коментарът Ви?
– Оценката за това какво сме направили идва от самите туристи. След като един обект остава празен и не се включва в туристическите маршрути, той е обречен, но за съжаление за него парите са изразходвани. Именно затова АБТТА поставихме във фокуса на туристическата борса във Велико Търново въпроса за оценката на националния туристически продукт през призмата на международния туризъм. В момента действително има много проекти и хората, които ги създават, трябва да разберат колко важно е парите да бъдат не просто усвоени, а да се похарчат за създаването на стойност към вече съществуващите наши забележителности, така че туристът да получи усещането за автентичност. Срещите, които провеждаме и които започнаха през миналата година от Велико Търново с общините, имат за задача да сближим позициите си, така че да не се получават тези бутафорни обекти, които за съжаление вече са факт.
– Докога ще ни е по-евтино през туристическа агенция в чужбина да си купим ваканция на Българското черноморие?
– От няколко години България няма право като член на ЕС да има различна ценова политика. Когато говорим обаче за организирани туристи, за чартъри, за дълги програми, трябва да си даваме сметка, че едно е да заведем 10 туристи през сезона, друго е да направим 4 месеца дълъг сезон с по един-два чартъра всяка седмица. Тогава цените са съвсем различни, както и отговорностите на всички играчи и финансовата им ангажираност. Колкото е по-голямо количеството на туристите в даден обект, толкова цените са по-ниски. Българските туроператори не са неравнопоставени с чуждите, стига да имаме политиката да правим тези обеми за нашите туристи. Истина е обаче, че много български туроператори работят с водещи европейски и световни туроператори и цените, които получаваме, и пакетите, които правим, могат да бъдат достатъчно атрактивни и за българските туристи. Същото се отнася и когато правим пакети за чужбина с повече туристи, за да можем да намалим цената. Това е търговската логика и политика.
– По-трудно или по-лесно стана за българските туроператори и турагенти след членството ни в ЕС?
– Членството в ЕС ни отвори много възможности, но в същото време ни кара да бъдем по-бдителни и по-конкурентоспособни, защото както ние можем да излезем на европейската сцена, така чуждестранните туроператори влизат у нас. Разликата е, че българският пазар е много малък и нашите възможности за организиране на дълги вериги и големи чартърни програми е ограничен. Държави, в които туристите са по 60-70 милиона на годна, действително имат други възможности и мащаби и няма как да се съревноваваме с тях.
– Ще намалява ли ролята на туристическите агенции в бъдеще, при положение че лесно по интернет можем да си резервираме и купим почивка или самолетен билет?
– Когато обсъждаме този въпрос, би трябвало да обърнем внимание на сигурността на пътуването. Всички пакетни пътувания, осъществени през регистрирани туроператори – български или чуждестранни, получават определена защита. Тя се осъществява през така наречените фондове – застраховки, отговорност на туроператора. Вероятността да се случи нещо на турист, който пътува чрез туристическа агенция и той да остане някъде забравен, е много малка, защото веднага се задействат тези регулаторни механизми.
– Имаме обаче горчивия опит с “Алма тур” и други агенции, които оставиха стотици туристи зад граница в много тежка ситуация. 
– Това е проблем на други регулации в държавата. Искам да обърна внимание, че каквито и промени да бъдат направени в тази посока, колкото и тежки да са финансовите ангажименти на туроператорите, с настоящото законодателство те няма да помогнат. Дори гаранционен фонд да направим той няма да реши въпроса. Има нужда да бъде направена промяна в Закона за фалитите. Всичко тръгва оттам. В България много трудно се обявява фалит на дадена структура, което не позволява да бъдат задействани механизмите на действие на застраховка “Гаранционен фонд”. Докато това не се промени и нямаме възможност законово незабавно да се отнема лицензът на такъв туроператор и да бъде обявяван фалит, няма да можем да решим проблема без значение дали един, два, или пет милиона е туроператорската застраховка.
– Докъде стигна борбата ви за гаранции и защита на потребителите на въздушен транспорт при фалит на авиокомпании?
– АБТТА е може би единствената структура в страната, която е в пряк досег със своите потребители на авиационни услуги и ние заедно с тях изживяваме неприятното усещане на липсата на защита именно при фалит на авиокомпания. Провеждаме редица срещи със застрахователи, с Комисията за защита на потребителите, с Министерството на транспорта, с Министерството на икономиката, въпросът е поставян и пред депутати. За съжаление, все още не е намерено решение. Няма я волята да се изправим срещу проблема, да го решим дори частично на местно ниво. АБТТА членува в Европейската асоциация на туроператорите и туристическите агенти и дори тази структура на ниво ЕС много трудно има възможност да въздейства заради тромавата система и неразбирането на този проблем в Европейската комисия. Ако ме питате за случая “Малев”, към настоящия момент все още не са изплатени парите към авиокомпанията, но не се овъзмездяват и потребителите. Туристите, които са били част от организирано пакетно пътуване, вече имат възстановени суми от нашите застраховки. Индивидуалните пътници са проблем. Бих посъветвала да се използват повече кредитните карти като средство за разплащане и държавната администрация да започне повече да мисли в тази насока. Те са единственото платежно средство, което незабавно ти връща парите при фалит на авиокомпания. Всички, които бяха купили самолетните си билети чрез кредитни карти, вече нямат този проблем да чакат да им се възстановят парите.
– Всяка година по абитуриентските балове има проблеми с туристически агенции при настаняването и храненето в хотелите, на учениците се обещава едно, а те получават друго качество. Какъв е Вашият съвет?
– Бих посъветвала всички, които ползват туристически услуги, да не се заблуждават от евтиното, а да търсят доброто съотношение между цена и качество. Искам да обърна внимание, че в България организирано туристическо пътуване може да се осъществява само и единствено от туроператор. Туристическият агент има права само да продава нечий продукт. Когато започнем да обръщаме внимание кой кой е и кой с какво има право да се занимава, тогава ще бъдем и по-грижовни към самите себе си.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. архив