Христо Казанджиев: Ще поискаме Министерството на енергетиката да сезира официално прокуратурата за злоупотреба със служебно положение на Теменужка Петкова

Публикувано на нд, 20 юни 2021
174 четения

Интервю с Христо Казанджиев, газов експерт и кандидат за народен представител за 24 и 25 МИР-София от ПП „Републиканци за България“, която е под номер 21.

От Министерството на енергетиката отговарят на изпратеното от ПП „Републиканци за България“ заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, че след извършена проверка исканата информация, предмет на заявлението, не е била открита в министерството. Става дума за Пътната карта за развитието на газопреносната мрежа в България, за която се твърди, че е подписана с „Газпром“ от Теменужка Петкова. Според предисторията, в началото на юни 2017 г. по време на Петербургския икономически форум между министъра на енергетиката Теменужка Петкова и „Газпром“ е подписан меморандум или Пътна карта за проучване развитието на българската газопреносна мрежа. Официално известие за подписването на такъв документ обаче публично не е предоставено, а информация за него интересуващите се са получили от руски и унгарски медии. И въпросът е, защо е необходим този документ за транзитната газопреносна система на България и по-важното – защо мистериозно е изчезнал?

 

– Г-н Казанджиев, правили сте многократно запитвания и сте искали отговор и достъп до меморандума от министър Теменужка Петкова, но такъв не сте получили. Защо? Всъщност реално подписано ли е такова споразумение?

– Реално такова споразумение е подписано. Между впрочем такива запитвания до министър Петкова бяха правени от други организации, които получиха отказ поради чисто правни основания. А информацията за подписването на тези споразумения е получена първоначално от министъра на външните работи на Унгария Петер Сиярто на 5 юли 2017 г. от Москва чрез интервю за Унгарската информационна агенция. Това, което съобщава г-н Сиярто, е, че са подписали споразумение с „Газпром“ за развитие на унгарската газопреносна система и такива споразумения – обърнете внимание – вече са подписани с България и Сърбия. Т.е. „Газпром“ е подписал взаимосвързани споразумения с България, Сърбия и Унгария за изграждане на газопровода „Турски поток“. Без съмнение това, което се съдържа в споразумението, е ангажимент и на българското правителство и специално на министъра на енергетиката и на министър-председателя за изграждане на газопровода „Турски поток“ през България със съответните финансови и правни ангажименти. Така че без съмнение такова споразумение е подписано, то трябва да бъде налично. Това е публично-правен документ и същевременно документ, който поражда правни последствия, в резултат на които правни последствия Енергийната стратегия на България от 2011 до 2020 г. беше променена в средата на 2018 г., както и беше променен 10-годишният План за развитие на газопреносната система на България.

– Как се е случило, че документът е мистериозно изчезнал? Няма ли го някъде копиран, някъде заведен? Все пак живеем в свят на електронните услуги.

– Да, така е, живеем в свят на електронни услуги. Но в обичайната административна практика такива споразумения не се завеждат под входящ номер, не се завеждат в деловодството поради своя конфиденциален характер в известна степен. Но без съмнение неговото изчезване е провокирано от факта, че в него се съдържат очевидно нелицеприятни, скандални ангажименти на България към „Газпром“. Един от скандалните ангажименти, който безспорно вълнува и „Републиканци за България“, е фактът, че тази скъпа, мащабна инфраструктура минава през цяла Северна България, без да газифицира северозападната й част и онези общини, които открай време търсят газификация. Това е скандално. Всъщност инвестициите, които направи „Булгартрансгаз“, са изключително и само в интерес на „Газпром“.

– При това положение, г-н Казанджиев, какво може да се направи, как може да се стигне до тази Пътна карта?

– Това, което е необходимо да се направи, е без съмнение в ръцете на служебния министър на енергетиката, който трябва да предприеме в това число и законови мерки за осигуряване на споразумението чрез намесата на прокуратурата или други правни действия, такива, каквито му препоръчат неговите юристи. Втората възможност – нещо, което беше споменато в едно интервю от вчера, право на отговор на г-жа Теменужка Петкова, е да се обърне официално към „Газпром“, за да се изиска копие от това споразумение, което ще бъде изключително нелицеприятно за България. Но факт е, че и такава възможност съществува. Така че първо да се търси чрез българския екс министър на енергетиката, защото тези обяснения, които тя даде, че документът е работен, са смешни. Тази жена очевидно мисли българите за малоумници, особено тези, които са експерти и които са запознати с воденето на кореспонденция и опериране с такива документи. Така че това споразумение без съмнение е скрито от министър Петкова. Няма да се изненадам, ако тя го е предала на някой за дългосрочно съхранение. Вариантите в тази посока са неизброими, но тя не може да не знае, къде е това споразумение. Твърденията за обратното са абсурдни.

– Според министър Петкова това е бил работен документ.

– Твърденията на г-жа Петкова, че това е работен документ, са крайно несъстоятелни, защото в резултат на този документ имаме правни последствия – променена Енергийна стратегия на България, изменен 10-годишен План за развитие на системата от газопроводи на „Булгартрансгаз“, иницииране на инвестиционно намерение на проект с огромен бюджет. Така че тези твърдения на г-жа Петкова са най-малкото глупави. Аз съм разочарован от интелекта на тази жена. Още повече, ако се обърнем към министъра на външните работи на Унгария Петер Сиарто, който недвусмислено каза, че това са споразумения, правно-обвързващи и гарантиращи реализацията на проекта „Турски поток“. Така че всякакви твърдения в обратното са несъстоятелни. Още повече, че в един свой отговор до една неправителствена организация министър Петкова отказва достъп до документа поради факта, че той е все още в работен порядък, което беше несъстоятелно и тогава. Така че документът е наличен, документът поражда правни последствия за България и той трябва да бъде осигурен на българското правителство.

– Какво губим в резултат на този документ, какво губи България?

– В резултат на този документ България се ангажира с огромна, непосилна инвестиция за нейната икономика, особено за държавната част от енергетиката. Ангажира се с реализация на проект, който осигурява огромно предимство за пазара на руски природен газ на територията на България и лишава българските потребители от Северозападна България от възможност за газификация – нещо, което е обещавано от редица правителства през последните 10 години. Така че последствията за България много е вероятно да бъдат и по-тежки, стига да се даде гласност на този документ, който за мен без съмнение е срам за България.

Къде може да е тази въпросна Пътна карта за проучване развитието на българската газопреносна система? Това е основополагащ документ, как така изведнъж ще изчезне и няма да се намери?

– По неофициална информация от служители на Министерството на енергетиката, въпросният документ се съхранява в личния сейф на министър Петкова и никой, в това число и заместник-министрите, не са имали достъп до него. Така че въпросният документ без съмнение се държи от министър Петкова, която трябва да бъде принудена да го върне в Министерството на енергетиката и да го предаде на служебния министър на енергетиката.

Вие сте изпратили вашето заявление за достъп до информация за въпросната Пътна карта и до президента Румен Радев, и до служебния министър-председател Стефан Янев. Получихте ли отговор от тях?

– Към настоящия момент в „Републиканци за България“ е депозиран само отговор от министъра на енергетиката, в който се твърди, че такъв документ в Министерството на енергетиката не е намерен, не е установен, въпреки предприетите действия за неговото осигуряване. Онова, което беше потвърдено на последната пресконференция на министъра на енергетиката г-н Желев, е, че ще бъдат предприети мерки за неговото осигуряване. Вън от всякакво съмнение е, че тези мерки трябва да бъдат радикални, като се потърси съдействието на Софийската прокуратура.

Г-н Казанджиев, какво можеше да се извърши, ако този документ не бе подписан? Каква би била съдбата на българската енергетика? Малко нелепо е да търсим отговор на въпроса „Ако бях цар“, но все пак да видим – какво можеше реално да се случи?

– Това, което щеше да се случи, е да не се поемат такива тежки финансови ангажименти от българската енергетика, която финансово се задъхва. В момента „Булгартрансгаз“ е с огромни задължения, цялата държавна енергетика е с огромни задължения. Специално за „Булгартрансгаз“ това е едно непосилно бреме и дружеството влиза в дългова спирала. Последните твърдения на служебния министър на енергетиката са, че вероятността от възстановяване на тези разходи от „Булгартрансгаз“ и излизане на печалба от проекта, са твърде спорни – нещо, което ние твърдим от много дълго време. Така че „Булгартрансгаз“ ще бъде изправен пред много сериозни финансови предизвикателства. Втората възможност, която следваше да се развие – не че „Републиканци за България“ са против транзита на руски природен газ през България, но това трябваше да се осъществи в интерес на българските потребители и в интерес на България така, както беше предложено преди известно време от една неправителствена организация, т.е. трасето на „Турски поток“ да мине по съществуващия транзитен газопровод през Южна България и от там да завие към Сърбия. Ползите в тази посока бяха очевидни, но за съжаление тази перспектива не беше оценена и България се ангажира с един непосилен проект. Третата възможност е, след запознаване с въпросния документ, да се търсят възможности чрез него, чрез този проект да се газифицира Северозападна България и проектът да се развие като част от концепцията „Три морета“, т.е. да се създаде пренос, освен на руски природен газ, и на природен газ от други страни за газификация на Югоизточна Европа.

Ако този документ се намери, какви ще бъдат последиците за газопреносната система на България? Какво ще се случи, ако той се намери? За какво би могъл да помогне?

– Този документ би могъл да подпомогне „Булгартрансгаз“ и българското Министерство на енергетиката в осигуряване на възможности за ползването му за развитие на българската газопреносна система, за българските потребители, а не да се ползва изключително и само като транзитен газопровод на руски природен газ. Т.е. крайно време е тази система за използване на българската транзитна газопреносна система да се прекрати и всички газопроводи да се използват по предназначение и съобразно целесъобразността от тяхното ползване както за транзит на руски природен газ, или на какъвто и да е друг природен газ, така и за осигуряване газификацията на нуждаещите се общини. Така че изключително важно нещо е да има необходимата публичност, прозрачност и разумност при приемане на инвестиционни решения.

– Т.е. ако се намери документът, биха могли да се предоговорят условията за транзита на руски природен газ – така ли?

– Именно, именно. С наличието на този документ, в комбинация с подписаните споразумения между „Булгартрансгаз“ и „Газекспорт“, би могло да се проведат съответните преговори. Тази практика вече беше отработена с газопровода за Гърция. Не знам, дали хората си спомнят, но българските общини по трасето на гръцкия газопровод от Дупница на юг не получаваха природен газ от газопровода, в резултат на което чакаха твърде дълго време за своята газификация. Поради промяна на ситуацията свободният капацитет беше предоставен за ползване и понастоящем тези общини получават природен газ. Същото развитие може да се осъществи и в Северозападна България.

– Г-н Казанджиев, питам ви като експерт и се позовавам на отговора на бившия енергиен министър Теменужка Петкова: ако този документ няма изходящ номер, няма дата, няма печати, няма правна стойност, няма елементи на договор, тогава въз основа на какво е построен „Балкански“ или „Турски поток“ 2? Тази тръба въз основа на какво се изгражда? Какви са документите за нейното съществуване?

– Познавайки практиката на взаимоотношенията между Русия и България в сферата на природния газ, като правило, подписаните до този момент споразумения очертават рамката и въздействието от страна на правителството върху икономическите субекти, т.е. върху компаниите, които ще бъдат ангажирани с реализация на този проект. Така че вътре в този документ има правно обвързващи ангажименти, които задължават правителството на България да предприеме необходимите мерки за реализацията на проекта чрез компаниите под неин контрол. Така че твърденията на г-жа Петкова, че това е работен документ, са смешни, бих казал малоумни – с извинение за израза, защото особено за експертите, запознати с практиката във взаимоотношенията между Русия и България в сферата на природния газ. Така че ако няма някакви сериозни пречки, този документ трябва да бъде предоставен на служебния министър на енергетиката и да бъде оценен, в това число и от външни експерти за възможностите за изменения. Така че тези твърдения, че няма правно обвързващи ангажименти в споразуменията, са лъжа – нещо, на което през годините се наслушахме на лъжи от страна и на министър Петкова, и от страна на министър-председателя, и тези лъжи трябва да бъдат разобличени. А тяхното разобличаване може да се осъществи радикално от публикуването на това споразумение. Поради тази причина огромният страх от демаскиране на измамите, които са правили през последните години, ги кара да крият това споразумение с „Газпром“.

– Докъде сте готови да стигнете в издирването на този документ – вие и от вашата партия „Републиканци за България“?

– Обичайната практика е писмата до министър-председателя и до президента да бъдат пренасочени към министъра на енергетиката – ще поискаме Министерството на енергетиката да сезира официално прокуратурата на Република България за злоупотреба със служебно положение от страна на министър Петкова. Аз не виждам друг път, освен този радикален подход.

 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново